Русия, последният шанс на НАТО?

Очевидно това вече сме го виждали. Няколко месеца преди да бъде взето решение за новото разширяване на НАТО, Западът се старае да разсее страховете на Москва. Още през 1997 г. преди пактът да приеме Полша, Унгария и Чехия, той измисли Постоянния съвет НАТО - Русия. Това беше идея на Франция, за да се покаже на Борис Елцин, ядосан от натовския експанзионизъм, че западните страни нямат лоши намерения към посткомунистическа Русия. Напротив те са готови да я привлекат към усилията за запазване на европейската сигурност. Постоянният съвет беше основан обаче върху твърде двусмислени принципи. Шестнадесетте членки на НАТО, станали 19 с трите нови, се съгласиха да дадат на Русия право на мнение, докато тя очакваше право на вето. Руснаците забелязаха грешката си през март 1999 г., когато НАТО реши да бомбардира Сърбия въпреки категоричното им противопоставяне. Повече от една година отношенията между НАТО и Русия бяха сведени до нулата. Постоянният съвет не се събираше, а Москва отзова представителя си в пакта.

С времето обидите се забравиха, но "компенсациите", предвидени през 1997 г., са недостатъчни, за да задоволят Москва, дори като се добави ангажимента да бъде "съживен" Постоянният съвет. Още повече че следващата вълна на разширяване на НАТО може да се окаже още по-трудна за преглъщане от Русия. Засега не е взето никакво решение, въпреки че президентът Джордж Буш припомни през пролетта във Варшава, че ако желаят, всички демократични държави от Европа могат да станат членки на алианса. В списъка на кандидатките са балтийските страни, които за разлика от централноевропейските не са само бивши членки на Варшавския договор, но и бивши съветски републики и дори още по-лошо - бивши провинции на царска Русия. Както в края на 90-те години Кремъл се обръща на 180 градуса, като един ден приема нещо, което е отхвърлил предишния, признава понякога правото на всяка държава да избира суверенно с кого да се съюзява, а на следващия ден твърди, че влизането на балтийските републики в НАТО ще бъде истинска провокация.

От няколко месеца западните лидери се опитват да лансират идеи, като накарат Русия да преглътне предстоящото разширяване, което може би ще включва седемте страни, оставени извън пакта през 1999 г. /освен трите балтийски републики, Словения, Словакия, България и Румъния/. Със съгласието на американците британското правителство предложи неотдавна да бъде създаден нов форум на мястото на Постоянния съвет НАТО - Русия. Генералният секретар на пакта Джордж Робъртсън, бивш британски министър на отбраната, замина да представи предложението на Москва. В този нов съвет, където Русия ще бъде равноправна с членовете на НАТО, ще се обсъждат и решават въпроси от общ интерес: борбата срещу тероризма и разпространяването на оръжия за масово поразяване, модернизирането на отбранителните политики и т.н. Лорд Робъртсън уточни, че Москва няма да има право на вето върху решенията на Северноатлантическия пакт, който при разногласия с руснаците винаги би могъл да се върне към чисто натовските срещи. Създаването на подобен форум е все пак качествен скок в развитието на отношенията между Запада и Русия.

Просто международното положение не е същото както в края на 90-те години. Вече не става въпрос само да се приласкае Русия. Трябва да се определят рамките на европейската сигурност, след като атентатите в Ню Йорк и Вашингтон допълнително промениха обстановката. От една страна Владимир Путин се присъедини без колебания към антитерористичната коалиция, от друга НАТО демонстрира неподготвеността си за новите заплахи. Перспективите на сближаване между Русия и НАТО и дори хипотезата за присъединяване наистина съществуваха и преди 11 септември. Джордж Буш и руският му колега обсъждат тези идеи още от първата си среща през пролетта в Любляна. След 11 септември обаче те откриха общия враг в международния тероризъм.

НАТО от своя страна се опита да съществува в международната криза, предизвикана от разрушаването на Световния търговски център. Тя дори за първи път в историята си се позова на член 5-ти от Атлантическия договор, който задължава всяка от членките да помогне на съюзник, срещу когото е извършено нападение. Парадоксалното е, че това безпрецедентно използуване на член 5-ти е може би и неговата лебедова песен. Защото на практика то не беше последвано от действия. САЩ приеха изявленията на солидарност, но не се възползуваха от НАТО за атаките си срещу Бин Ладен и мрежата Ал Каида, отчасти, за да избегнат обсъжданията с понякога неудобни съюзници. Опитът от Косово им послужи за урок. В усилията си да осигури роля за пакта, Лорд Робъртсън изразходва енергия, достойна за по-добри резултати. Но безуспешно. В моменти на опасност американците предпочитаха коалиции ad hoc, променящи се според целите, пред постоянен съюз, действащ мудно и сковано.

НАТО трябва да си намери друга причина за съществуване. През 90-те години организацията прибави към колективната защита от врага от Изток, който изчезна с края на студената война, мисии за възстановяване на мира. Това са мисиите, които Европейският съюз иска да поеме - поне отчасти - от 2003 г. с проекта си за обща сигурност и отбрана. Какво остава на НАТО, освен да се обърне към Русия, да я включи в нови институции, да се промени, за да оцелее? След като европейската сигурност вече не може да бъде гарантира в противоборство с големия съсед от Изток, а заедно с него, вече не е необходимо да съществува и чисто западен инструмент, изостанал от времето на студената война. Парадоксът е, че включването на руснаците в мъглявината НАТО става, поне отчасти, за да се компенсира присъединяването към НАТО на страни, които виждат в тази организации гарант срещу.Русия.

Владимир Путин малко кокетира. Той не хуква да приема предложенията на Лорд Робъртсън. Русия, каза той, не желае да се реди на опашка, за да влезе в НАТО. Това изявление може да се тълкува по два начина: или Русия не желае да влиза в НАТО, или тя не иска да бъде карана да чака, като всяка друга "нормална" страна от Източна Европа. Москва очаква, иска уточнения и уверения, за да не се окаже в неравнопоставено положение спрямо членките на НАТО. Кремъл обаче знае отлично, че британските предложения са в посоката, която винаги е искал: изграждането на общоевропейска система за сигурност, в която Русия ще бъде равноправен член. ОССЕ беше първа стъпка в тази посока, но Русия се оказа в нея поставена наравно с която и да е било друга малка страна. НАТО може да се превърне или в чисто политическа организация, или във въоръжена ръка на ОССЕ, в която "големите" ще имат последната дума.

Русия няма причини да се мръщи дълго на това издигане в ранг. А НАТО няма в краткосрочен план друг избор, освен да се отвори за довчерашния си враг, за да осигури оцеляването си.