Русия предотвратява недоволството на фона на икономическата криза

На фона на започващата в Русия втора рецесия за шест години икономическите и финансови трудности започват да притискат хората и регионалните власти. Във времена на тежки икономически кризи, като разразилите се през 1905 г. и 1998 година, руският народ и регионалните власти традиционно реагират срещу федералното правителство, разединявайки страната. Властимащите в Москва разбират това и вземат мерки, за да гарантират, че ще могат да парират и предотвратят каквото и да било социално или регионално недоволство и инакомислие. От над една година руската икономика отчита рязък спад и пропада в нова рецесия. Спадът се дължи на комбинация от фактори, включително поевтиняването на петрола, западните санкции и вкиснатото настроение на западните инвеститори заради кризата в Украйна. Това доведе до мащабно изтичане на капитали от 160 млрд. долара през 2014 година, което се очаква през 2015 г. да се равнява на 80 млрд. долара. Нестабилната рубла загуби 40 процента от стойността си в края на 2014 година, а федералният бюджет вероятно ще отчете дефицит от около 45 млрд. д. през 2015 година.

Руснаците започват да страдат. През март инфлацията скочи до близо 17 процента спрямо малко под 7 процента през предишния месец. Според допитване до общественото мнение на социологическия център "Левада" руснаците оценяват инфлацията като най-острия проблем за руското общество.

Поскъпването на храните е дори още по-голямо заради наложената от Русия забрана за внос на хранителни продукти от Европейския съюз и САЩ. Според министерството на селското стопанство през последните шест месеца цената на зелето в Русия се е увеличила със 66 процента, на лука - с 40 процента, на картофите - с 36 процента, на морковите - с 32 процента, а на говеждото - с 10 процента. В края на февруари повечето руски супермаркети обявиха двумесечно замразяване на цените на над 20 социално значими стоки, включително месо, риба, мляко, захар, сол, картофи, зеле и ябълки. Някои регионални вериги като тези в района на Норилск, които се управляват от "Норилск никел", най-големия руски миннодобивен концерн, поемат загуби, за да субсидират цените на храните.

Трудностите подклаждат протести

Друга причина за недоволство сред руснаците е затварянето на медицински центрове в някои региони като Москва, Новосибирск и Владивосток. В Москва от ноември са затворени близо една четвърт от стационарните медицински пунктове, което разпали малки протести в столицата.

Икономическият натиск освен това засяга трудовия пазар в страната. Министерството на труда оценява, че през 2014 г. са били съкратени около 154 800 работни места, а през първите два месеца на 2015 г. - около127 000. Според заместник-министъра на труда Сергей Велмяйкин повечето от тези съкращения са в големи руски компании като Роснефт, Ростелеком, Автоваз и Мечел, които се управляват от държавата или от олигарси. Има също така информация, че в районите на Мурманск и Забайкалск заплатите на учителите не са плащани от месеци. Учителите в Мурманск са подали петиция до губернатора, призовавайки го да помоли президента Владимир Путин да увеличи финансовите субсидии.

Учителите в Забайкалск пък проведоха три малки улични протеста.

Федералното правителство задели 300 млн. долара субсидии за поддържане на заетостта в някои региони като Татарстан, Алтай, Самара и Твер. Тези субсидии имат за цел да поддържат заетостта в регионални компании като Камаз, Автоваз, АлтайВагон и Тверския вагоностроителен завод.

През последния месец в Русия се състояха и спорадични малки протести. Членове на комунистическата партия в Ставропол влязоха в ковчези, за да протестират срещу забавянето на пенсиите от местните власти. В Новосибирск фермери изсипаха тор пред държавната банка Сбербанк, носейки табели с надписи като"Банкерите са врагове на хората" и "Долу кредитното робство".

Кремъл предлага помощ

Влошаването на икономическата ситуация в много региони провокира Кремъл да организира социално-икономически срещи между Путин и множество регионални лидери. През последните два месеца Путин се срещна с управниците на Курск, Карелия, Астрахан, Москва, Тула, Иркутск и Калининград, както и на републиките Северна Осетия и Хакасия.

Повечето местни власти в Русия са зле подготвени да се справят с тази икономическа криза - 63 от 83-те регионални правителства са застрашени от дефолт по дълговите си книжа или от фалит през идните няколко години. От финансовата криза през 2008-2009 година дълговете на регионалните правителства се увеличиха с над 100 процента. Според рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс задълженията на регионалните правителства през 2015 г. ще достигнат 103 млрд. долара. Общият държавен дълг на Русия (съвкупност от дълговете на федералните и регионалните власти) е около 300 млрд. долара или 14 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Това е малък процент за толкова голяма държава като Русия, но проблемът е, че твърде голяма част от дълга е концентрирана в регионите, които не разполагат с толкова много инструменти за намаляване на задълженията си като федералното правителство.

Кремъл се опасява, че влошаването на икономическата ситуация може да накара някои регионални лидери да се отклонят от някои стратегии на федералните власти, например - как да се справят с протестите или как да разпределят средства или пък да плащат данъци.

Местните управници са под натиска на все по-недоволните население и бизнес лидери, както и на федералното правителство. По-точно казано, Кремъл иска регионалните правителства да продължат да плащат извънредно високи данъци, вместо да задържат парите у дома. От данъците и приходите, генерирани във всеки регион, там остават едва 37 процента, а останалите отиват във федералния бюджет. Част от парите, но не повече от 20 процента, се връщат под формата на субсидии.

В отговор федералното правителство одобри план за преструктуриране на кредитите, които регионите са взели от федералния бюджет. За преструктурирането Кремъл е отделил 1,6 млрд. долара, а падежите са отложени от 2025 година до 2034 година.

"Не можем да оставим субектите на федерацията да се справят с това сами", заяви премиерът Дмитрий Медведев, одобрявайки плана - намек за опасенията на Кремъл от разногласия и нестабилност в регионите. За Кремъл и без това е достатъчно трудно да контролира всичките 83 региона в Русия дори когато няма икономическа криза и социални вълнения. Кремъл е наясно, че фрагментацията и вълненията могат да доведат до смяна на правителството; самият Путин дойде на власт при подобни обстоятелства. За да запазят стабилността в регионите при финансовата криза от 1998 година, регионалните лидери започнаха да се се отклоняват от федералната политика за справяне с протестиращите и от плащането на федерални данъци.

Внимание към инакомислието

Освен програмите за финансова помощ Кремъл разработва и начини да наложи строги мерки срещу регионалните лидери, ако те започнат да проявяват несъгласие или не успяват да контролират регионите си.

На 30 март свързаният с Кремъл мозъчен тръст "Фондация за развитие на гражданското общество" публикува рейтинг на най-добрите и най-лошите регионални лидери. Изследването бе свързано най-вече с подобряването на социалните и икономически условия в регионите. Фондацията обяви, че ще публикува класацията всяко тримесечие, така че сега Кремъл ще разполага с тримесечна проверка на компетентността на регионалните лидери.

Путин никога не се е боял да размества главите на регионите. От началото на годината той назначи нови действащи ръководители на шест региона - Татарстан, Амур, Сахалин, Ямало-Ненецк, Ханти-Мансийск и Еврейската автономна област. Путин, изглежда, иска да е сигурен, че всички губернатори и регионални ръководители ще си знаят мястото и е създал система да насочва обществените нагласи срещу тези губернатори, които не следват политиката му.

Фактът, че Путин затяга хватката си върху властта, може и да не буди полемика сред руснаците. През финансовата криза от 1998 г. около 71 процента от руснаците вярваха, че запазването на реда в страната е по-важно от демокрацията, според анкета на "Левада". Интересно е, че на 31 март "Левада" публикува резултатите от допитване, според което 45 процента от руснаците са убедени, че суровите мерки на съветския лидер Йосиф Сталин в периода на икономическите трудности са били оправдани - рязко увеличение спрямо едва 25 процента през 2013 година. Следователно, докато страната остава стабилна, руснаците вероятно все повече ще подкрепят суровите мерки и по-здравата хватка на Кремъл.

По БТА.