Русия предявява претенции за влияние на Балканите

Русия, някога важен фактор на Балканите, сега поднови претенциите си за влияние в района с визитата на президента Владимир Путин в източноправославната славянска Югославия тази неделя.

Двудневното посещение целеше да придаде импулс на отношенията, които двете страни характеризират като продуктивни и делови и които бяха установени, след като демократите поеха властта в Белград от авторитарния управник Слободан Милошевич. Но приоритетната цел остана само символична.

Двете страни обсъдиха доставките на енергоносители за Югославия, а Путин и неговият домакин Воислав Кощуница в един глас осъдиха международната политика по отношение на Косово, като настояха светът да накара албанските "терористи" да сложат оръжие.

След това Путин се отправи за населената предимно с албанци провинция, за която и той, и Кощуница казаха, че е главният източник на насилието напоследък, заплашващо да тласне в гражданска война мирната досега бивша югославска република Македония. В Косово руският президент призова за договор, потвърждаващ сегашните граници на Балканите - инициатива, която определено цели да пресече сепаратизма на косовските етнически албанци и на някои от бойците, които започнаха да действат в Македония тази година.

Според Предраг Симич, професор по международни отношения в Белградския университет, предложението на Русия навява спомени за миналото, когато имперска Москва имаше тежката дума в балканските дела. "Русия твърди, че действа като участник в Международната контактна група, което ми напомня за подхода на Великите сили към Балканите през 19 век," каза той. Контактната група е специално създаден форум, включващ Великобритания, Франция, Германия, Русия и САЩ и имащ за цел да се занимава с кризисни ситуации на Балканите.

Противоречиви реакции на предложението
Руската инициатива вероятно ще получи одобрение от международните представители, които надзирават продължаващия от пет години мир в Босна. Тези служители се стремят отново да обединят в едно бившата югославска република в условията на подновен натиск от сръбските и хърватските националисти.

Но идеята ще разгневи косовските албанци и ръководителите на Черна гора, които искат да свикат референдум за отделяне от доминираната от сърбите държава.

"Никакви нови държави на Балканите" е обичайният рефрен на западни дипломати, макар неофициално мнозина да казват, че не могат да си представят Косово да се върне отново под управлението на Белград след репресиите преди и по време на въздушните удари на НАТО през 1999 г. Освен това те се опасяват, че налагане на категорично вето върху независимост ще насърчи екстремистките елементи, които се стараят да възпират.

Симич отбелязва, че когато югославският външен министър Горан Свиланович е издигнал тази идея преди няколко месеца, реакциите са варирали от "мълчание до мнения, че може би е преждевременна".

Според него не е ясно дали Путин, който обсъжда ситуацията в района на първата си среща с американския президент Джордж Буш в събота, е получил подкрепата на човека, който раздава картите в световната дипломатическа игра.

"Москва пожела да покаже, че иска да бъде от помощ, самата тя да играе роля, но и да подкрепи Югославия," посочва Симич. "Ние наистина смятаме, че Русия е важен участник - много трудно е човек да си представи балканската сцена без тази страна," каза той, но добави, че главната руска роля сега е икономическа - на основен доставчик на енергоносители в района и на главен негов търговски партньор.

"Това вече не е роля в областта на сигурността, както в миналото, нито политическа, както по времето на Милошевич. Изглежда Русия се опитва да осъвремени подхода си и да го приложи в икономическата сфера."