Русия пробва нов натиск за акциите на България и Гърция в тръбата

Поставяйки условия за финансова отговорност на България и Гърция при неосигуряване на техните квоти от 24.5 на сто за запълване на петролопровода Бургас-Александруполис, Русия отново натиска малките акционери в проекта да продадат своите дялове. Това стана ясно във вторник, преди старта на втория ден от преговорите в Атина между фирмите участнички в тръбата и консултанта "Paul Hastings".

При вчерашните разговори, проточили се до късно вечерта,  представителите на руския консорциум между контролираните от Кремъл "Роснефт", "Транснефт" и "Газпромнефт" са поискали да се обвърже осигуряването на количествата петрол за тръбата с правото на глас на акционерите според дяловото им участие, съобщиха участници в срещата. При липсата на обеми съответно страните ще носят финансова отговорност.

България е представена от "Проектна компания Бургас - Александруполис БГ" АД. В нея по 50% имат държавните дружества "Техноекспортстрой" ЕАД и "Булгаргаз Холдинг" ЕАД. Гръцкият дял в проекта е поет от консорциума "Хеленик петролеум" и "Tраки"- 23,5% и Гръцката република – 1%.

Ако такава клауза се заложи в договора при регистрирането на Международната проектна компания (МПК), която ще строи Бургас-Александруполис, не е ясно на този етап как България би могла да осигури около 8.5 млн. т нефт, който да се транспортира от Новоросийск през южното ни черноморско пристанище до  гръцкия порт.

При обсъждането на пълното натоварване на нефтопровода, чийто капацитет се планира да е 35 млн. т годишно с възможност за увеличаването му до 50 млн. т, руските компании са предложили и вариант те да осигурят 51 процента от обемите, а българските и гръцките фирми да продадат своите квоти на други петролни компании

Засега Русия също не може да гарантира своите количества, но президентът Владимир Путин поиска преди два месеца от Казахстан 17 млн. т нефт за Бургас-Александруполис. Те са необходими за финансовото обезпечаване на проекта и осигуряване на неговата възвръщаемост, срещу разширяването на Каспийския тръбопровод.

Преговорите вървят изключително трудно и напрегнато, заявиха участници. Те не изключиха възможността отново да не се постигне съгласие между трите страни в проекта, които по принцип трябва да решат процедурата и мястото на регистрацията на МПК. Консултантът трябва да анализира дали това да е Кипър, Люксембург или Холандия

Поставените от Русия условия са пореден опит за придобиване на пълен контрол върху тръбата, след като преди това успя да предотврати планираното равно разпределение на дяловете с България и Гърция и получи мажоритарните 51 процента.

Според междуправителственото тристранно споразумение за проекта, подписано през март т.г., като оператор и координатор на доставките за бъдещото съоръжение бе записана руската компания "Транснефт". Това бе изтълкувано като поемане на ангажимент от страна на Русия за осигуряване на пълните количества петрол за тръбата.

Според запознати, юридически тази клауза не означава, че операторът ще е доставчик и Москва може да има претенции към съакционерите си да се включат със свои квоти.

България обаче в никакъв случай не трябва да се съгласява с продажба на акциите си, преди да се построи петролопроводът, твърдят експерти. Цената им след завършването на съоръжението ще е много по-висока, отколкото в момента, защото собствениците на дялове в такова съоръжение по принцип получават преференциални тарифи, които биха провокирали интерес на добивни компании.

Разговорите в Атина ще продължат до края на деня, като е възможно да се проточат отново до късно, казаха участници.

Не е ясно дали ще остане време да се дискутира българското предложение за изготвяне на предварителна екооценка на Бургаския залив преди задължителната оценка за въздействие върху околната среда на проекта. България освен това предлага да се създаде екологичен фонд с част от приходите на компанията, който да покрива евентуални щети, причинени от тръбата.