Русия: Протестът на ситите

Главният резултат от изборите за Държавна Дума в Русия е в това, че за първи път през последните десет години хората отчетливо гласуваха за промени и против стабилността във варианта, предлаган им от властта през всичките тези години.

Веднага сред края на гласуването от "Единна Русия" се опитаха да прикрият разочарованието сякаш нищо особено не се е случило. Но във всяка страна, в която управляващата партия губи 15 процента в сравнение с предишните избори, това е откровен сигнал от обществото към властта за необходимостта от коригиране на курса.

Може да се каже, че най-вероятно точка не необратимостта за досегашната система, основана на изолирането на гражданите от управлението и на пълната безотговорност на властта пред населението, стана рокадата между Медведев и Путин на 24 септември на конгреса на "Единна Русия". Когато разпореждащият се със страната тандем преди каквито и да било избори фактически начерта сценария на живота в страната за близките 6, пък даже и 12 години. Изборите на 4 декември показаха, че народът не харесва нито този сценарий, нито факта, че той е написан без неговото формално участие и съгласие.

При всички случаи обаче ставаме свидетели на явното пробуждане на обществото от политическата апатия, от летаргичния сън, в който едно десетилетие властта се опитва да го вкара под лозунгите за стабилност и въвеждане на ред. Единайсет години гражданите и властта по отделно се занимаваха с устройване на собствения си живот. Когато, след като се устроиха и се отдалечиха от гладните и буйни време на 90-те години, гражданите се огледаха, видяха картина, която хич не им хареса. Видяха самопровъзгласилото се привилегировано съсловие, поставило се над закона, липса на на перспектива за професионално и творческо развитие, невероятен разцвет на характерни за страни от "третия" свят пороци – корупция, шуробаджанащина, клиентилизъм.

В Русия все още има прекалено много хора, зависими в критична степен от бюджетните средства – именно те дадоха на "Единна Русия" високият ѝ все още процент. Именно към консервиране на тази бедност и тази зависимост бе насочен курсът на ръководството на страната.

За днешната власт по-опасни от всичко са финансово независимите и успяли професионалисти, реалната средна класа. Именно това, създало се стихийно през последните години, изключително пъстро като занятие, образователно ниво, вкусове и навици съсловие гласува на тези избори не така, както разчитаха властите.

Това, което видяхме на 4 декември (не само гласуването на хора, които 10-15 години не са се явявали на избори, но и активното участие на доскоро абсолютно равнодушни хора в системата за наблюдение на изборите, регистрирането на нарушения и т. н.), не е флашмоб, не е интернет буря в предизборната чаша. Това е зародилият се вече протест на ситите. На тези, които са се изправили на краката си, изискват уважение към себе си и желаят да участват в определянето на своето бъдеще, а това означава – и бъдещето на своята страна.

Декемврийските избори през 2011-та фиксират началото на мощни и непредсказуеми размествания в руското общество. При това вече става дума не само напредналата част от населението, която отдавна се информира за ставащото в страната не от пропагандистката държавна телевизия, а от интернет. Става дума и не само за политизираните хора. Възможността да се гласува за която и да било позволена партия, но не и за "Единна Русия", не само активно се обсъждаше преди изборите, но и бе осъществена от милиони хора. Имено заради това толкова висок процент получиха комунистите и "Справедлива Русия", която преди лидерът ѝ Сергей Миронов да изпадне в немилост пред Кремъл практически не съществуваше като реална политическа сила.

Невъзможно е да се прогнозира как точно ще се променя политическата система в страната. Ясно е едно: такава повече тя няма да бъде, просто не може да бъде.

В най-общи черти има два варианта. Първият – трансформация отгоре, при която самата управляваща класа започва да живее според закона, създава условия за бизнес и за професионална реализация на населението, връща в пълен обем реалната политика и гражданските свободи, ограничава произвола на силовите структури и спира да използва съдебната система за користни цели. Този вариант не изглежда реалистичен, тъй като в такъв случай би трябвало Путин на президентския пост да се откаже от своите базови представи за политиката и властта.

Вторият вариант – трансформация на страната отдолу, поява на неформални обединения на граждани, акции на гражданско неподчинение, протести. Допитванията, които засега показват, че протестната активност си остава на предишните нива и че на площада са готови да излязат не повече от една четвърт от гражданите, не трябва да заблуждава никого. Даже и в най-масовите революции участва не повече от 1 процент. А освен това само преди два месеца огромната част от хората в Русия не само че не се канеше да участва в изборите, но и въобще не се интересуваше от тях.

Както не се интересуваше и от никакви политически програми, партии, идеи, политици и политика. На 4 декември след дълга пауза гражданите отново опитаха вкуса на политиката. И едва ли след това е възможно пак да бъдат натикани в летаргичен сън под съпровода на стария хит за стабилността.

"Стабилността" бе погребана. Русия встъпва в нова политическа епоха, в нов цикъл, в който искането за промени ще бъде формулирано все по-настойчиво, силно и ясно. Ситите идват.