Русия проваля съвместна декларация на ОССЕ за Украйна

На фона на риторика, която все повече напомня времето на Студената война, в София се провежда годишната министерска среща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която е доминирана от темата за политическата криза в Украйна.

Русия, Беларус и официалните украински представители са на път да провалят приемането на съвместна заключителна декларация на форума, тъй като не приемат формулировките на Запада за ситуацията в Украйна. Според Борис Тарасюк, представител на украинския опозиционен кандидат Виктор Юшченко, в декларацията такъв текст няма да има, заради възражението на "някои страни", "можете да си представите кои". От председателството на ОССЕ посочиха, че тези страни са Русия, Беларус и Украйна. Все още не е ясно дали срещата на ОССЕ ще приключи със съвместна декларация или просто текстът за Украйна ще отпадне.

Отговорът ще стане ясен във вторник, когато към участниците във форума се присъединят американският държавен секретар Колин Пауъл и германският външен министър Йошка Фишер.

Очакванията от министерската среща в София са ОССЕ да одобри удвояване на броя на наблюдателите за предстоящия трети тур на президентските избори в Украйна, наложен заради фалшификациите на предишния редовен вот.

Домакинството на форума, в който участват над 40 външни министри и над 70 делегации, е кулминацията на българското председателство на ОССЕ, което приключва под знака на острите упреци на Москва към намесата на организацията в бивши съветски републики, опитващи се да се освободят от нейния диктат.

Срещата се провежда при безпрецедентни мерки за сигурност, като 6-ти декември бе обявен за неработен ден в София. Движението в столицата е блокирано, над града прелитат хеликоптери.

Украинската опозиция иска 1000 - 2000 наблюдатели за третия тур

Поради значението на изборите в Украйна на 26 декември броят на международните наблюдатели трябва да се увеличи съществено и затова се говори за мисия от 1000 или 2000 души, каза Борис Тарасюк пред репортери след среща с т.нар. Тройка на ОССЕ в София.

Ден преди откриването на форума българският външен министър Соломон Паси, който е председател на ОССЕ, всички страни - членки да изпратят наблюдатели за изборите в Украйна.

Оценката за предишната мисия западни наблюдатели, основно на ОССЕ, че изборите в Украйна са били недемократични, даде основание на ЕС и САЩ да не признаят изборните резултати, които впоследствие бяха отхвърлени и от Върховния съд в страната. Това раздразни Москва, чийто парламент обяви в остра декларация, че ЕС и ОССЕ тласкат Украйна към хаос и разпад.

На 26 декември в Украйна един срещу друг ще се изправят кандидатът на опозицията Виктор Юшченко и проруският кандидат Виктор Янукович, който е и премиер на страната.

Министър Паси настоя властите в Киев да гарантират, че прегласуването на вота ще премине честно и без измами.

"По-специално, ние очакваме да видим честна кампания и безпристрастно отразяване в контролираните от държавата медии", заяви Паси, цитиран от Асошиейтед прес.

Руският посланик в ОССЕ Алексей Боровадкин обаче обвини организацията, че прилага "двойни стандарти".

Русия и някои от съюзниците ѝ в ОНД предлагат промяна в хартата на ОССЕ, така че организацията да е по-ангажирана с борбата с международния тероризъм и по-малко с проблеми като демокрация и човешки права в страните - членки.

Подобна рязка преориентация обаче няма да е приемлива за много от страните, но според Паси на конференцията ще бъде подчертано, че борбата с тероризма е върховен приоритет за ОССЕ.

Москва да изтегли войските си от Грузия и Приднестровието

Представителите на Европейския съюз във форума на ОССЕ дадоха да се разбере, че няма да направят компромиси пред Русия.

Външния министър на Холандия Бернард Бот заяви от името на ЕС загрижеността на съюза за конфликтите в Грузия и Молдова.

Изпълнението на Истанбулските ангажименти продължава да има ключова роля за решаването на тези конфликти, заяви холандският външен министър, имайки предвид неизпълнения ангажимент на Русия да изтегли войските си от Грузия и Приднестровието.

ЕК: Промяна на изборното законодателство в Украйна

Заради възобновяването на кръглата маса в Украйна между кандидат-президентите на опозицията и правителството с участието на европейски и руски посредници, генералният секретар на ОССЕ Ян Кубиш в понеделник спешно отпътува от София за Киев.

Комисарят по външните отношения в Европейската комисия Бенита Фереро Валднер приветства решението на украинския Върховен съд, който обяви за невалидни президентските избори от 21 ноември и насрочи прегласуването им за 26 декември. Фереро Валднер настоя на среща с украинския външен министър Констянтан Гришченко за промени в избирателният закон, за да има честни и свободни избори. Най-малкото изборната практика задължително трябва да бъде променена и също трябва да бъде разрешено да има местен мониторинг на изборите, заяви Валднер в понеделник пред журналисти в София.

Путин раздразнен от намесата на Запада в Украйна

В същото време руският президент Владимир Путин, който даде категорична подкрепа за украинския кандидат - президент Янукович, заяви, че е недопустимо законите в Украйна да бъдат пригаждани към една или друга политическа сила, защото това ще дестабилизира района, предадоха руски информационни агенции.

По време на посещението си в Турция Путин заяви пред руски журналисти: "Ако ние позволим в постсъветското пространство всеки път действащите закони да бъдат натъкмявани към една или друга ситуация, към една или друга политическа сила, това няма да доведе до стабилност".

Според руския държавен глава така би се дестабилизирал този голям и важен регион.

Путин сподели, че не би желал обществото в Украйна да се раздели, по подобие на германското, на "източни" и "западни" украинци. По думите му това би означавало, че хората от "първо качество" ще живеят според демократичните закони, а тези от "второ качество" ще бъдат поучавани от някой "добър, но строг чичко" как да живеят. А ако "туземецът" протестира, ще го накажат с "ракетно-бомбена тояга", както беше в Югославия, каза пред журналисти Владимир Путин.

"Ние не можем да подкрепяме подобно развитие на събитията, даже и ако някой нарича това демокрация", предупреди Путин и отбеляза, че в случая Русия може да играе само ролята на посредник. По думите му, Москва работи в най-тясно сътрудничество с действащите власти в Украйна, но прави това абсолютно коректно и открито.

Асошиейтед прес посочва, че това е първото официално изявление на Путин по украинската криза след като Върховният съд в Киев отмени резултатите от втория тур от президентските избори и постанови той да бъде повторен. Путин, както и отиващият си украински президент Кучма, искаха провеждане на изцяло нови избори, с участието и на нови кандидати.

Нарастващите критики на Москва към ОССЕ бяха потвърдени и от руския зам- -външен министър Владимир Чижов, според когото организацията не достига високите стандарти, заложени при създаването ѝ. Тя трябва да стане наистина организация за сътрудничество в Европа, а не инструмент за демократизиране на несъзнателни членки, който да разделя 55-те страни участнички на учители и ученици, заяви Чежов пред в. "Время новостей".

Някои държави като че ли разглеждат ОССЕ като трансмисия за постигане на собствените си политически интереси - предимно за придвижване на постсъветското пространство към нещо, което се представя за общи ценности, но фактически става дума за ценности, присъщи само на западната цивилизация, казва Чижов.

Според него е нарушен е балансът между трите "кошници" от Хелзинки - военнополитическата явно изостава, икономическата е почти незабележима, затова пък на хуманитарната се отделя огромно внимание.

Настроени сме за положителен резултат от срещата в София, но не с цената на отказ от принципни моменти в нашата позиция, изтъква Чижов пред Время новостей, цитиран от БТА.

Първанов повтори руската формула

На фона на така очерталия се сблъсък в ОССЕ в словото си при откриването на форума в София президентът Георги Първанов повтори тезата на Русия, че ОССЕ се нуждае от реформи и баланс, докато премиерът Симеон Сакскобургготски защити виждането, че организацията вече е почти реформирана. Подобна позиция изрази в словото си и генералният секретар на ОССЕ Ян Кубиш.

България ще продължи да работи за недопускане появата на разделителни линии в зоната на ОССЕ, заяви Първанов. По думите му, ОССЕ трябва да положи допълнителни усилия за постигане на по-добър баланс между трите измерения в дейността си, чрез допълнително засилване на тези направления, които държавите участнички считат за подценени.

Борбата срещу международния тероризъм се утвърди трайно в челото на дневния ред на международната общност, заяви Първанов.

Във връзка със ситуацията в Украйна той каза, че България ще приветства всяко развитие, което ще доведе до запазването на мира и интегритета, както и гарантиране на демократично и свободно изразяване на волята на украинския народ в съответствие със законите на страната.

В речта си при откриването на форума премиерът Симеон Сакскобургготски посочи, че председателството на ОССЕ е бил централен приоритет на българското правителство след мандата на България в Съвета за сигурност на ООН през 2002-2003 г.

Тази външнополитическа активност се осъществява в условията на макроикономическа стабилност, висок ръст на БВП, устойчив икономически растеж и финансова дисциплина в страната, посочи Сакскобургготски.

Той изрази съгласие с предложението на испанския министър-председател Хосе Сапатеро за диалог между цивилизациите.

Разширяването на НАТО и ЕС обективно налагат организацията да се адаптира към новата геополитическа рамка в евроатлантическото пространство, каза премиерът и допълни, че напрежението в Грузия, насилието в Косово, президентските избори в Украйна, договарянето на бюджет и скала на вноските, а също и избора на нов генерален секретар на ОССЕ са сред въпросите, които поставят на изпитание, както механизмите и институциите на организацията, така и готовността и способността на страните участнички да постигнат компромиси.