Необичайно дипломатическо поражение за Путин

Русия се отказа от "Южен поток" заради ЕС и България

Грандиозният проект падна жертва на ниските петролни цени, слабото търсене и кризата в Украйна

Владимир Путин сн.ЕПА/БГНЕС

Владимир Путин се отказа от газопровода "Южен поток", планиран да доставя газ в Европа, заобикаляйки Украйна, като изтъкна съпротивата на Европейския съюз и обяви Турция за свой предпочитан партньор. Руският проект падна жертва на понижаващите се енергийни цени, стагнацията в европейското търсене и политическия конфликт между Европейския съюз и Русия заради кризата в Украйна, отбелязва Ройтерс.

Путин обяви решението си по време на посещение в Турция заедно с председателя на "Газпром" Алексей Милер, като каза, че вместо по дъното на Черно море, през Балканите, Италия и Австрия, руският газ ще отиде към Турция, на която обеща преференциални цени.

Путин заяви, че строителството на "Южен поток" е невъзможно, при положение, че няма съгласие от ключовия участник България. Той обвини ЕС в неотстъпчивост и нежелание да си сътрудничи с Москва.

Така "Газпром" се отказва от един най-мащабните си и скъпи проекти в своята история след осем години преговори, подготвителни работи и безкрайни спорове с ЕС.

Проектът всъщност се проваля не заради България, а заради позицията на други ключови участници като Италия, която след оскъпяването на тръбата отказа да инвестира допълнителни средства, а също и заради позицията на други европейски страни, отстояващи идеята за енергийна независимост от Русия.

Ние ще пренасочим потоците на нашите енергоресурси към други региони в света, съобщи Путин, уточнявайки, че Русия ще постави акцент на втечнения газ. "И Европа няма да получи тези обеми", заяви той.

През август София обяви, че замразява работата по "Южен поток", докато той не получи одобрение от ЕС, който през юни стартира наказателна процедура срещу страната заради това, че проектът не отговаря на европейските правила.

"Отчитайки това, че до момента не сме получили разрешение от България...Русия при тези условия не може да продължи реализацията на проекта", заяви Путин в понеделник на съвместна пресконференция с турския премиер Реджеп Ердоган.

Анализаторът Михаил Корчемкин, цитиран от Ройтерс, посочи като причина за отказа от проекта резкият спад на цените на петрола, с които "Газпром" обвързва ценообразуването на газовите доставки по дългосрочните си договори. Друга причина са намалелите продажби вследствие на по-слабо търсене.

Цените на петрола паднаха с 40% от юни насам, търсенето на газ в Европа се понижи с 10% от 2010 г., а приходите на "Газпром" намаляха.

Спирането на проекта може да ограничи загубите на "Газпром" през 2014-2017 г., каза Корчемкин.

"Смятаме, че позицията на Европейския съюз не е конструктивна. Вместо да подкрепи проекта, Европейската комисия издигна пречки пред него. Ако Европа не иска този газопровод, той няма да бъде построен", каза Путин. Той дори заплаши, че доставките на руски газ за Европа могат да бъдат намалени и част от тях да бъдат пренасочени към Азия, добавя АФП.

В същото време руският министър на енергетиката Александър Новак обеща, че Русия ще изпълни всички договори с европейските страни за доставки на газ и остава надежден доставчик.

"В момента ситуацията е такава, каквато е. Договорите действат, междуправителствените отношения също действат. Друга работа е, че европейските страни днес, в лицето на ЕК, никак не желаят реализирането на "Южен поток", заяви Новак, цитиран от "РИА Новости".

Брюксел замрази реализацията на проекта "Южен поток", който минава през няколко европейски страни и имаше за цел да реши проблема с доставките на газ за Южна Европа, заради конфликта в Украйна. С решението да го спре, руският президент си отваря вратата да увеличи военната агресия срещу Украйна, пишат украинските медии.

Путин продължава да се стреми да увеличи износа на руски газ към пазарите на ЕС, заобикаляйки Украйна, и наред с това иска да демонстрира, че Москва може да намери нови партньори въпреки усилията на Запада да изолира Русия, пише АП.

Путин загрижен за пропуснатите ползи на България

"Да се започва проектът сега, когато нямаме одобрението на България, сами разбирате, е нелепо. Ако България е лишена от възможност да се държи като суверенна държава, то тогава поне да поиска пари от Еврокомисията за пропуснатите ползи, защото само преките приходи в българския бюджет от транзита биха били не по-малко от 400 милиона евро годишно. Но, в крайна сметка, това е избор на България", заяви Путин, без да споменава, че тези приходи са крайно неясни и отдалечени във времето, а освен това не е ясно дали биха покрили българската инвестиция в местната смесена компания по проекта, която България финансира със заем от "Газпром".

Путин обясни, че строителството на морския участък на газопровода през Черно море не може да започне заради липсата на разрешение за строеж от България.

Предишното правителство на Пламен Орешарски издаде разрешение за строеж за свързването на морския участък на тръбата с първата компресорна станция край Варна, което обаче се обжалва. Настоящият кабинет на Бойко Борисов изчаква ЕК и Русия да се разберат за бъдещето на "Южен поток".

Вместо към България газопровод към Турция

Като алтернатива Русия реши да се насочи към Турция, вторият по големина експортен пазар на "Газпром", чието потребление, за разлика от това в Европа, расте.

Русия е готова да построи още един газопровод към Турция за да обезпечи нуждите на турската икономика, заяви Путин. По-голямата част от горивото по него ще се насочи към турско-гръцката граница, където ще бъде построен нов газов разпределителен център, ако е икономически изгодно, допълни той.

Руският президент обяви още, че Москва ще увеличи доставките на руски газ за турския пазар с 3 млрд. куб.м годишно по проекта "Син поток". През миналата година са били доставени 13.7 млрд. куб. м газ за Анкара.

"Днес подписахме меморандум с БОТАШ за строителството на морски газопровод през Черно море с капацитет 63 млрд. куб. м годишно“, обяви шефът на "Газпром" Алексей Милер.

Според него по бъдещия нов газопровод 14 млрд. куб.м. газ ще получи самата Турция (вместо суровината, която сега минава през Украйна). Още около 50 млрд. куб. метра компанията "се надява да доставя" на границата между Гърция и Турция.

Така, според версията на "Газпром", дори в новия си вариант газопроводът ще позволи на Русия да се откаже от транзита през Украйна за доставките до Турция, Гърция и вероятно, България.

"Газпром" ще може да снабдява Словакия, Австрия и Унгария (след изграждането на интерконеткора) и за сметка на газопровода "Северен поток", който минава по дъното на Балтийско море от Русия към Германия.

Сърбия, страни от Западните Балкани и Италия, която е третият по големина пазар на "Газпром", както и преди ще зависят от украинското трасе, чието заобикаляне бе главната цел на "Южен поток".

6% отстъпка на цената на руския газ за Анкара

Цената на руското гориво за турския пазар ще бъде намалена с 6% от 1 януари 2015 г., обеща Путин.

Това е само първата стъпка за намаляване на цената на газа за южната ни съседка. В бъдеше е възможно синьото гориво да поевтинее още, защото Русия гледа на Турция като на стратегически партньор, посочи Путин.

Според руски медии, отказът на Путин от "Южен поток" дава сериозен коз на Украйна, която винаги ожесточено се е съпротивлявала на проекта. Очакванията са Киев още по-активно да се опита да промени сегашните условия по транзита на газ, което може да доведе до проблеми с доставките за Европа и да се наложи преговорите да се водят с посредничеството на ЕК.

Милер уточни, че тръбата в Турция ще е съвършено нов проект, в който могат да участват местни инвеститори. Морската част на газопровода ще започва от станция "Руская", планирана като стартов пункт на "Южен поток" и на съществуващия газопровод "Син поток" от Русия към Турция по дъното на Черно море.

Засега не е ясно какъв ще е маршрутът на новото трасе. Според експерти, цитирани от руските медии, по-евтино е Русия да се откаже от маршрута на "Южен поток" и да построи паралелна тръба на "Син поток".

Напълно открит остава въпросът с акционерите в морската част на "Южен поток" – ЕНИ, ЕДФ и "Винтерсхал", които притежават 50% минус една акция от тази част на проекта и понесоха загуби от него. Не е ясна и ситуацията с търговете, които вече са проведени. Общата сума на договорите от първия търг е около 1 млрд. евро, от втория – 800 млн. евро.

Турският вариант няма да избави Русия от рисковете на транзита

Проектът изначално не изглеждаше ориентиран към генериране на допълнителна печалба, затова отказът от него би се възприел позитивно от инвеститорите, стига "Газпром" да не отпише вече направени инвестиции, коментира Константин Черепанов от UBS пред "Комерсант".

В настоящата ситуация Русия трябваше въобще да се откаже от строителството на толкова крупен газопровод, смята анализаторът Валерий Нестеров, според когото "Газпром" е станал "заложник на своята негъвкавост", като не е пожелал да направи отстъпки на своите потребители, които, от своя страна, са "силно политически ангажирани".

Анализаторът не очаква съществен ръст в терсенето на руски газ в Турция, която се опитва да поддържа баланс в доставките от различни източници, включително от Азербайджан, Иран и втечнен газ.

Избирайки турския вариант, Русия няма да се избави от транзитни рискове, смята експертът и припомня, че Анкара не е лесен преговарящ, нерядко мени позицията си и отменя договорености.

Дипломатическо поражение за Путин

Отказът от "Южен поток" – грандиозен проект, който бе замислен първоначално да установи господство на Русия в Югоизточна Европа, но вместо това падна жертва на силно влошените отношения на Русия със Запада, е необичайно дипломатическо поражение за Путин, пише в. "Ню Йорк таймс".

Решението изглежда е и необичайна победа за ЕС и правителството на Обама, които тази година проявиха безсилие, след като Путин анексира Крим и раздуха бунт в Източна Украйна, отбелязва изданието.

Русия дълго време представяше проекта за "Южен поток“, който е на стойност 22 млрд. долара, като разумен бизнес ход. Вашингтон и Брюксел обаче го отхвърляха като зле прикрит опит на Кремъл да циментира позицията си на господстващ доставчик в Европа, заобикалящ Украйна, където споровете с Москва за цените на газа на два пъти прекъсваха доставките през последните години. Конфликтът в Украйна засили натиска на Европа срещу газопровода и строежът му бе спрян от България през юни, пише още "Ню Йорк таймс".

Изданието посочва, че ако има печеливш от всичко това, това е Турция, която наред с Китай и други бързо развиващи се страни, нуждаещи се от енергия, се възползва от споровете между Изтока и Запада, за да си издейства дългосрочни енергийни доставки на изгодни цени.

Украинският конфликт и обтегнатите отношения между Киев и Москва хвърлиха сянка над целия енергиен сектор в Европа. Със задълбочаването на кризата в Украйна, която се разрасна в противопоставяне, напомнящо на Студената война, западните сили решиха да окажат съпротива на агресивната политика на Путин, изразяваща се включително в проекта "Южен поток".

Руският президент лично определя стратегията за енергетиката и газопроводите, която е може би най-важният източник на неговата мощ на международната сцена. От години той и Западът съперничат за контрол над енергийните доставки за Европа, посочва "Ню Йорк таймс".

Знак за продължаващо влошаване на отношенията между Брюксел и Москва

Според Блумбърг, решението за изоставяне на "Южен поток" е поредният признак, че икономическите връзки на Русия с Европа продължават да се влошават на фона на продължаващата криза в Украйна.

Путин се мъчи да не позволи Русия да изпадне в рецесия във време на поевтиняване на петрола и продължаващи санкции заради извършеното от страната анексиране на Крим, пише в свой анализ агенцията. Решението е "класически случай на размяна на енергиен достъп срещу политическо и икономическо сътрудничество", коментира
Крис Уифър от консултантската фирма "Макро адвайзъри" в Москва.

"Путин очевидно се надява, че с разширяване на отношенията с Турция ще се компенсират по някакъв начин трудните търговски връзки с ЕС", каза той.

През последните три години "Газпром" похарчи 487.5 милиарда рубли (9.4 милиарда долара) за "Южен поток" и модернизиране на руските тръбопроводи, които щяха да го снабдяват, показват налични данни, цитирани от Блумбърг. Част от тази инфраструктура може да бъде използвана за отделна връзка към Турция, а спирането на проекта може да спести на "Газпром" ненужни разходи, защото и без това има достатъчен капацитет за доставки за Европа, каза бившият анализатор на газовото министерство на някогашния Съветски съюз Михаил Корчемкин.

"Няма да има никакъв нов тръбопровод към Европа", каза Корчемкин, който е основател на фирмата "Ийст Юръпиън газ аналисис" в Малвърн, Пенсилвания. "В крайна сметка това може би не е най-лошата новина за компанията", заяви той.

По думите на старши сътрудника в Центъра за стратегически международни изследвания Едуард Чоу строеж на алтернативно трасе през Турция ще позволява на Русия първоначално да обслужва засиленото търсене в Турция и на Балканите, като същевременно избягва риска от транзит през Украйна, а после да увеличи капацитета, когато бъде изградено трасето.
"Той е по-малко рисков от първоначалния "Южен поток", но все пак е скъп в момент, когато финансите на Газпром и Русия са сериозно ограничени", смята Чоу.

Още по темата
Още от Бизнес