Русия ще иска обезщетение при българско "не" за "Бургас-Александруполис"

Ако България обяви официално, че няма да реализира проекта за строеж на петролопровода "Бургас-Александруполис", това ще се счита за нанесена щета на руската страна и ще се задействат механизмите, предвидени както в междуправителственото, така и в акционерното споразумение за търсене на компенсации. Това заяви руският министър на енергетиката Сергей Шматко, цитиран от РИА Новости в петък.

"Както и преди, Русия е заинтересована от реализацията на проекта за транбалканския нефтопровод "Бургас-Александруполис", той е икономически целесъобразен, но не го превръща в залог и е готова да излезе от него, задействайки механизмите за изчисление и изплащане на компенсации", коментира Шматко.

"В момента статусът на проекта е такъв, че ние практически сме замразили всякаква дейност, чакаме официалното решение на българското правителство. Ще действаме според съществуващите междуправителствено и корпоративно споразумения, като възможен вариант е и изход от проекта", отбеляза руският министър. Той допълни, че "абсолютно не изключва" да се стигне до това.

На състоялото се миналата седмица в Рим заседание на проектната компания "Трансболкан Пайплайн" бе решено да се даде срок до 20 март на България да изплати дължимите за участието си в проекта 7.3 млн. евро. Два дни по-рано българският финансов министър Симеон Дянков обяви, че борчът на страната за извършените дейности по проекта е 5 млн. евро и даде да се разбере, че те няма да бъдат платени до окончателното становище на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по доклада за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС).

Проектната компания има срок до края на февруари да представи последните, поискани от ековедомството в София, поправки на проекта, след което до месец ще се произнесе дали пуска на обществено обсъждане екооценката.

Според предишни изявления на Дянков, ако ековедомството не одобри и третия път ОВОС-а на тръбата, това ще ни позволи да излезем от проекта, без да дължим каквито и да било компенсации. Руските виждания по въпроса обаче явно са съвсем други.

В петък Шматко отново посочи, че "Бургас-Александруполис" е изгоден проект и че обратните твърдения са спекулации, но Русия не смята да го превръща в залог.

"И Русия, и Гърция продължават да подчертават пред българската страна своята заинтересованост от проекта", добави Шматко.

По думите всичко с проекта е вървяло добре до момента, в който "се сблъскахме с проблема с еколобистите в България". Днес българското правителство гледало много придирчиво на въздействието върху околната среда на проекта.

Попитан дали датата 20 март за издължаване на България на останалите акционери може да се превърне в превратна точка за съдбата на петролопровода, Шматко призова да се разделят междуправителственото и акционерното споразумения.

"Мен въпросът за това колко и кога ще платят те парите малко ме вълнува, те трябва някак да се разберат помежду си", каза руският министър.

Проектът, който вече натрупа 15-годишна история и за който бе подписано междуправителствено споразумение между Русия, България и Гърция през 2007 г., в последните две години се усложнява. Периодично от него се отказват ту България, ту Русия, а последното решение на акционерите бе за евентуалното му минаване в "спящ" режим".