Русия убеди Иран, че Каспийско море е море

Петте крайбрежни държави подписаха исторически договор за статута на богатия на петрол и газ воден басейн

Снимка: ЕПА/БГНЕС

След около две десетилетия спорове петте прикаспийски държави – Русия, Иран, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан, най-сетне се разбраха за статута на богатото на нефт и газ Каспийско море.

В неделя те подписаха в Казахстан Конвенция за правния статут на Каспийско море и редица свързани с нея документи.

След разпадането на СССР крайбрежните държави дълго време спориха дали водният басейн е море или езеро. Техеран настояваше, че той е езеро и искаше подялба на Каспийско море на пет равни дяла, докато Русия и Казахстан се обявиха за разделяне на водите според дължината на крайбрежната ивица на всяка една от прикаспийските държави, както следва според морското право.

По конвенцията се работеше от средата на 90-те години насам. Материалният интерес, който стои зад спора, се изчислява на трилиони долари, колкото струват въглеводородите в морското дъно, чиито резерви се оценяват на около 50 милиарда барела петрол и към 9 трилиона куб. м. природен газ.

Засега не са ясни детайлите около споразумението.

Съобщава се само, че е признат морският статут на водния басен. Въпреки това обаче текстовете в конвенцията дават на водния басейн „специален правен статут“, както заяви зам.-министърът на външните работи на Русия Григорий Карасин пред „Комерсант“ преди дни. Така, по-голямата част от морето ще се ползва съвместно, но морското дъно и подводните ресурси ще бъдат поделени.

Друга важна договорка е, че държави извън петте крайбрежни страни нямат да имат право да поддържат военни сили във водния басейн. Ще се създаде и Каспийски икономически форум за засилване на бизнес контактите между петте държави.

Основен двигател на сделката е Кремъл. Според руския президент Владимир Путин уреждането на статута на Каспийско море "създава условия за извеждане на сътрудничеството между петте държави на качествено ново равнище и за развитието на близко партньорство в най-различни посоки". Путин призова и за засилване на военното сътрудничество между прикаспийските държави.

"Искам да отбележа, че приемането на Конвенция за правния статут на Каспийско море и подписването на редица документи – това е свидетелство за приятелските отношения между прикаспийските държави, както и нашият стремеж към тясно сътрудничество и координация в грижата за нашето общо море", заяви и казахският президент Нурсултан Назарбаев.

Далеч по-резервирана бе позицията на президента на Иран Хасан Роухани, тъй като Техеран се счита за основният губещ от споразумението.

"Конвенцията за правния статут на Каспийско море не установява окончателните разграничителни линии в самото море, заради което е необходимо да се продължат преговорите по този въпрос", каза той.

По думите му преговорите върху споразумението, в частност областта на разграничаването и определянето на директните линии, трябва да бъдат продължени, тъй като конвенцията не слага край на несъгласията около поделянето на морето.

"Освен това, крайното приемане на конвенцията зависи от преминаването на законовите процедури за ратификации в прикаспийските страни", добави Роухани.

Все пак петте държави се договориха да създадат специален механизъм за регулярни консултации помежду си под егидата на съответните външни министерства, за да се изпълнят текстовете от конвенцията.

Още от Свят