Русия води явна информационна война в България

Хибридни войни, енергийна зависимост, провалени държави, тероризъм и миграция. Това са рисковете и заплахите за сигурността на България, посочени в документа "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана".

Проектът, в който е залегнала визия на реформата на българската армия, е публикуван на сайта на Министерството на отбраната и предстои да бъде представен от президента Росен Плевнелиев и военния министър Велизар Шаламанов на срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември.

"България се оказва в една от зоните с най-голяма концентрация на рискове и заплахи в Евроатлантическата общност. Тенденциите за тяхното развитие не предполагат подобряване на ситуацията, нито в средносрочен, нито в дългосрочен аспект", пише в документа.

Кризата в Украйна е окачествена като "продукт на дългосрочната амбиция на Русия да възстанови влиянието си в бившето съветско пространство и чрез това да се утвърди като полюс на сила". Бързото и драстично нарастване на бюджета ѝ за отбрана създава дилеми и заплахи пред сигурността за останалите държави в света, но особено за тези от региона.

В тази връзка сред основните рискове за България е "новата хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война", се посочва в документа.

"Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля".

"Изострянето на отношенията между Москва, от една страна и Киев, ЕС, САЩ и НАТО, от друга, постави на огромно изпитание икономическата и енергийната сигурност на страната ни, което допълнително влошава отбранителните ни способности", продължава документът.

"Допълнителна заплаха произтича от огромната вероятност за разпалване на съществуващите в постсъветското пространство замразени конфликти и иницииране на нови".

Рисковете и заплахите, които дебнат България от югоизток и юг са кризите в Близкия Изток и Северна Африка. Конфликтът в Сирия, рисковете от гражданска война в Ирак, в т.ч. активизиране на действията на групировката “Ислямска държава”, въоръжената конфронтация между Израел и ”Хамас”, обстановката в Ливан, Либия, Египет и Алжир; амбициите на Иран да развива ядрена и ракетна програма; стремежът на кюрдите в Ирак, Сирия, Турция и Иран към по-голяма автономия и самостоятелна държавност създават условия за трайна нестабилност в региона.

Рисковете за България се от "международният тероризъм, като следствие от дейността на ислямистки структури в някои държави от кризисните региони. Съществува реална опасност лица от криминалния контингент или членове на терористични организации да се възползват от регионалната нестабилност и миграционните потоци и да достигнат на територията на страната ни".

"Миграционният поток е предизвикателство към системите за защита на границите и способностите за интеграция на компактни маси хора с различна култура. Той налага и необходимост от преразпределение на национален доход за подпомагане на търсещите закрила, както и носи рискове от здравен характер".

"Провалената държавност и неспособността на централните власти в някои от страните от региона" е друг риск за България.

В документа са очертани още потенциалните рискове, идващи от Западните Балкани, произтичащи предимно от етническа и религиозна нетърпимост и от дълбоко вкоренените, включително и у нас, националистически идеологии.

В проекта се казва, че българското гражданско общество демонстрира своята все по-сериозна и непримирима подкрепа за съзряващата либерална демокрация. "Въпреки това, все още e недостатъчна съпротивителната сила на обществените механизми и организации срещу рисковете от хибриден характер".

По отношение на икономическите аспекти на отбраната "Визия 2020" предвижда растеж и заетост чрез иновации и технологии, съвместни многонационални проекти.

Изготвянето на визията започна преди три седмици под ръководството на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов, който доскоро работеше в една от агенциите на НАТО.

Неговата амбиция е до 2020 г. за отбрана да се заделят до 2% от БВП. Около 10-15% от парите за отбраната да се отделят за превъоръжаване.

НАТО обаче настоява процентът за отбрана в страните членки да бъде минимум 1.5%, като такъв ангажимент пое и президентът Росен Плевнелиев.

Според "Визия 2020" трябва да се купят нови изтребители, а при по-добри икономически показатели - и система за противовъздушна отбрана.

Планира се модернизацията и на три фрегати.

Сухопътните войски пък трябва да бъдат оборудвани със 100-120 нови бойни машини. Ускорено ще бъде придобит терминал по програмата на НАТО за съюзно земно наблюдение (AGS) в рамките на съвместен проект с още 14 държави, членки на НАТО, се посочва още в документа. Предвижда се още и покупката на 4-6 радара с възможности за откриване и проследяване на цели в системата на ПВО на НАТО.