Русия заплаши с вето за Косово

Русия заплаши с вето за Косово

Русия заплаши да наложи вето в Съвета за сигурност на ООН върху плана за наблюдавана независимост на Косово, предадоха във вторник руските информационни агенции.

Заместник- външният министър Владимир Титов каза, че предложенията “няма да минат” през съвета, ако не са одобрени едновременно от Косово и Сърбия.

Той смята, че заплахата от вето ще “стимулира страните да намерят взаимно приемлив механизъм”, предаде ББС.

От 1999 г. Косово е под администрация на ООН, но формално е част от Сърбия. ООН пое контрола върху областта след въздушната кампания на НАТО срещу сръбските сили, за да се прекрати насилието и етническото прочистване на косовски албанци, които създадоха въоръжени групи за съпротива.

В края на март т.г. специалният пратеник на ООН за Косово Марти Ахтисаари предложи план, според който на първо време областта да получи международно наблюдавана независимост, макар че 90% от населението, които са албанци, искат пълна независимост.

Предвижда се самоуправление за населените със сърби общини, участие на малцинството в правителството на Косово и продължаване на връзката им с Белград.

Сърбия отхвърли плана на ООН, който бе подкрепен от косовските албанци.

ЕС и САЩ дадоха подкрепа за предложенията, като миналата седмица Вашингтон допусна, че може да признае независимостта на Косово, дори ако Русия наложи вето в Съвета за сигурност.

В отговор руският външен министър Сергей Лавров предупреди, че “едностранно налагане на каквото и да е решение за косовския проблем е неприемливо”.

Във вторник заместникът на Лавров повтори тази позиция и допълни, че Белград трябва да даде съгласие за плана.

Казахме, че няма да подкрепим решение, което не е приемливо за двете страни, заяви Титов.

Той предупреди също така, че ако в Косово насилието ескалира, Русия ще поиска Съветът за сигурност да разгледа въпроса дали е целесъобразно да продължи  политическият процес, като се има предвид незрялостта на ситуацията в областта, съобщи ИТАР-ТАСС. Според него степента на опасност от насилие ще зависи от позицията на международните фактори. 

Байърли: Оспорването на плана ще доведе до повече насилие

Всеки опит да се оспори планът на Ахтисаари ще доведе само до още повече насилие, нестабилност и ще бъде обречен на провал, заяви в София пред студенти от СУ “Св. Кл. Охридски” американският посланик в България Джон Байърли. Той изнесе лекция в за глобалните предизвикателства пред ЕС и САЩ, като посочи, че Косово е едно от тях.

Има само един път и той е Косово да получи независимост, след като за известен период бъде под международно наблюдение, заяви Байърли.

В бъдещия статут на Косово трябва да залегнат строги клаузи за защита на правата на малцинствата и особено на сръбското малцинство, за да не допусне повтаряне на престъпленията от миналото, изтъкна той.

Джон Байърли посочи, че са силно преувеличени страховете, според които даването на независимост на Косово ще повлияе и на други региони. Той посочи, че изборът не е дали Косово да е независимо, а какъв вид независимост да получи - строго наблюдавана от международната общност или обявена едностранно и неподлежаща на контрол.  Посланикът каза, че "наблюдавана независимост" е най-добрата гаранция срещу връщането на нестабилността и насилието.

Сърбия изгуби Косово още преди 7- 8 години, каза Байърли и добави, че САЩ разбират затрудненията пред сегашните демократични лидери на Сърбия, които нямат вина за настоящата ситуация. По-нататъшното отлагане на нещата не е начин за справяне с наследството от миналото, коментира посланикът и призова сърбите да погледнат в бъдещето, когато страната им ще стане пълноправен член на трансатлантическата общност.

Байърли изрази надежда, че тази година ще има окончателна резолюция на ООН за статута на областта.

Косово е уникален случай, но за в бъдеще не се предвижда ново прекрояване на границите в Европа.  Бъдещето на всички балкански страни е членството в ЕС, допълни Байерли в отговор на въпрос на четвъртокурсник дали независимостта няма да доведе и до други отцепвания на Балканите.

Още от Балкани

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?