Репортаж на руския вестник "Новая газета":

Руската армия е почти незабележима

Колко бързо пада властта в метежния Изток на Украйна

Руската армия е почти незабележима

Територията на Донбас, подконтролна на украинските власти, се свива под напора на сепаратистите. От събота насам градовете на север от Донецк един след друг се предават на метежниците. Местните власти и милицията без особена съпротива преминават на страната на протестиращите. Служителите на Службата за безопасност на Украйна (СБУ) предпочитат да напуснат тихо, оставяйки обаче в бюрата си и оръжие, и документация.

Така започва репортаж за събитията в Източна Украйна през последните дни на специалния кореспондент на руския вестник "Новая газета" Павел Канигин, озаглавен "Руската армия е почти незабележима". 

Свива се кръгът около Донецк, продължава репортажът. Отначало стохилядният Славянск, 150-хилядният Краматорск, накрая 270-хилядният Горловка издигат флага на Донецката народна република. Стълкновения имаше и в Мариупол на юг в областта. На изток е Донецк, засега все още контролиран от властите на Украйна, напират метежниците от съседната Луганска област – формално там властта още не е завладяна от тях, но на практика тази оббласт вече втора седмица е подчинена на проруски сили, явявайки се техен дълбок тил и главна база за снабдяване. Оттум, от централния оръжеен склад на областта, превзет от сепаратистите преди седмица, разнасят оръжие и боеприпаси по целия Донбас. Също там, както твърдят чиновници от Луганската областна администрация, напуснали града, се формират и "боейните групи на народното опълчение" с участието на доброволци от Крим и от Русия.

Славянск

Сепаратисти-доброволци са разположили на входовете на града блок-постове, а в самия град държат сградите на милицията и на СБУ. В администрацията на града пък се е настанил щабът на "въоръжените сили на Донецката република". От началото на вълненията в Славянск са затворени мнозинството заведения, училища и детски градини, работят само магазините за хранителни стоки. Кметът на града Нелли Штепа обяви още в събота на проруска сбирка, че за нея главното е волята на хората, и се изказа в подкрепа на референдум за федерализация на Украйна, за който настояваше самият митинг. Но още в неделя сутринта се изясни, че Штепа не е в града – изчезнала е в неизвестна посока. По-късно тя разказа пред журналисти, че по време на митинга е действала по принуда, за да не допусне насилие и че сред въоръжените метежници мнозинството не са местни хора.

Неместните в камуфлажни облекла бяха от Луганск, Донецк и Крим. Скривайки лицата си, те разказваха, че са доли на помощ на "славянските братя". Въпреки че много от тях говореха с произношение, характерно за граждани на Русия. В града се появи и "народният кмет" Вячеслав Пономарьов, нисък, широкоплещест мъж във военна униформа и с интонация на подофицер. Тук таме по сградите започнаха да заменят украинските знамена с трикольорите на Донецката народна република (черен, син и червен цвят, каквито са и цветовете на руското знаме). Това изглежда е един от малкото детайли, отличаващи донецката криза и кримската – тогава след появата на "зелените човечета" (така в Украйна наричат военните в зелени защитни униформи без обозначителни знаци) навсякъде веднага окачваха знамето на Русия.

"По интересно съвпадение именно тук, в града с такова символично название, се разгръщат исторически събития. Да помогнат на нас, славяните, искат хора от различни краища на нашата велика родина", каза народният кмет Пономарьов. "На нас, славянците (жителите на града Славянск – бел. ред.)", поправиха от тълпата. "Ние сме един народ", продължи Пономарьов.

Трябва да се каже, че "народният градоначалник" бе избран на митинг с участието на около 1500 души миналия петък, скоро след окупирането на сградата на градската милиция.

След това метежниците направиха четири блокади. На всяка от тях – по 40-50 души. Там се приготвя и храна. Жени във "фирмени" дъждобрани на Партията на регионите раздаваха чай и сандвичи. Мъжете се оплакваха: "Няма работа, но трябва да се яде".

Бедността на Славянск наистина се набива на очи: разбити пътища, навсякъде незаконни сметища. Последният голям завод – "Славтяжмаш", ориентиран към износ за Русия, е в процес на закриване и и пуска хората в неплатен отпуск. По рано бе затворен завъд ПВХ – бившите му работници, преминали сега в сепаратисткото опълчение, казват, че от пролетта Русия не купува произвеждания от тях полиетилен. Не работи и заводът за керамични изделия.

"Народът няма пари, никой нищо не купува, и аз скоро ще банкрутирам. Те там, на Запад, си устроиха майдан , развяваха в Киев флагове на Европейския съюз, защо пък ние тук да не можем да ходим с флаг на Русия, ако благодарение на Русия живеем тук? Това е наша земя, и ние имаме право да решаваме как да жгивеем", казва Артьом, собственик на рибен магазин.

Попитан не го ли смущава фактът по тяхната земя се разпореждат неидентифицирани военни лица, той отговаря: "От Русия? Амо какво, ако са само от Крим. Вашите там – Лавров, Путин, казаха, че няма да изпращат армия. Аз им вярвам, защото на кого друг може да се вярва сега?".

Армия тук, наистина, няма. Затова пък на два пъти в Славянск пристига военен, с плътно прикрита каросерия, камион КАМаз без регистрационни номера. Камионът отиваше за разтоварване в скрит за външни погледи вътрешен двор на местната СБУ, също завладян от сепаратистите. И всеки път преди това биеха камбаните на църквата на местния площад "Октомврийска революция". Граждани – мъже, старци, жени, някои с деца – се стичаха, привлечени от камбанния звън, където ги призоваваха да засилят кордона около сградата на СБУ, да "възпрепятстват провокациите на прикриващите се врагоме". Хората се подреждаха на жива верига около сградата и посрещаха камиона с аплодисменти. А някъде зад гърбовете им започваше разтоварването на камиона.

По-късно от зданието на СБУ на групи по трима-четирима излизаха хора във военни униформи с гранатомети, автомати и се разпръскваха из града. Таксита качваха някои от тях и ги откарваха неизвестно къде.

"Благодаря, граждани. Барикадите вече са достатъчно укрепени, може малко да си починете", обявяваше тогава човек във военна униформа.

"Призоваваме Русия да не ни захвърля в бедата. Обръщаме се лично към Владимр Владимирович (Путин – бел. ред.) с молба за помощ според силите и възможностите. Киевската хунта праща тук при нас танкове и войници, ще има геноцид срещу народа на Донбас. И сега в града действат диверсанти от "Десен сектор"", казва пред хората на площада Вячеслав Пономарьов.

Тревогата на изчезва от града нито за час. Всеки ден тук очакват украинските войски. Трагични събития стават и в самия град. Неизвестни стреляли в неделя по лека кола, ранявайки двама и убивайки един човек -  по съвпадение опълченец от Донецк. Около болницата срещам близките на убития – две ярко гримирани блондинки. Едната се представя за негова булка, другата – за приятелка. Покрай тях е възрастна жена – "близка позната". Забелязвайки журналист, жените започват шумно да плачат.

"Убиха го бендеровците", крещи блондинката-булка. "Вие, Русия, защо мълчите и бездействате?", нахвърля се блондинката-приятелка. "Къде са вашите военни, защитете ни."

"Рубенчик (умалително от името Рубен – бел. ред.) не беше виновен за нищо. Просто минавал наблизо. Разкажете го на всички. А къде ви е камерата", пита булката и после се ядосва, когато разбира, че журналистът не е от телевизия, а от вестник.

"Кажете, каква е фамилията на Рубен?", пита я репортерът.

"Какво?", не разбира булката и спира да плаче. "Как каква?", добавя тя и се обръща към приятелката: "Каква му беше фамилията?"

Приятелката гледа в телефона си и отговаря: "Оганесян". "Оганесян", отговаря на репортера булката и пак започва да плаче.

Оставаше само да посъчувствам и да си тръгна, пише кореспондентът на "Новая газета". Но близките го настигат, за да му съобщят, че фамилията на загиналия все пак е Ованесян. "Къде тука е СБУ? Трябва да разкажем на хората", казва на прощаване булката.

След два-три часа в самия център на града в съседство с хотел "Украйна" някои взриви мина. Още малко по-късно – някой подхвърли в местна пицерия шумова граната. Впрочем, за мината се разбра чак на сутринта, дотогава жителите бяха сигурни, че войната вече е започнала и навън се стреля. Славянск обезлюдя за броени минути. Забележимо разтревожени опълченците на барикадите край на сградата на милицията разказват един на друг, че "прикрили се бандеровци" разстрелват наред граждани с георгиевски лентички... Струва ми се, още някой и друг час в такъв режим или допи само още някоя и друга граната, и "славянци" ще се помолят да влязат руски войски и да въведат ред, пише кореспондентът на "Новая газета".

Горловка. "Подполковник от къде?"

Един от най-големите градове на Донбас – Горловка – премина в ръцете на метежниците за три часа. По традицията от последните дни преди да обявят града за "свободен от властите на киевската хунта", сепаратистите най-напред завладяха сградата на милицията.

Сутринта в понеделник проруските активисти призоваха жителите на града да се съберат именно на това място. Със знамена на Донецката република и на Русия хора обкръжиха сградата на милицията и поискаха оставката на кмета Евгений Клеп и началника на милицията Андрей Крищенко. В отговор полковник Крищенко призова демонстрантите да си разотидат по домовете си, защото "иначе ще действа със законни методи". Хората не го послушаха и нахлуха в сградата. Активист, опитващ се да закачи на козирката пред входа знаме на Донецката република, падна и си счупи ръката. Активисти обаче заявиха, че оттам го е бутнал самият Крищенко. Опълченците се оплакаха, че той заедно с началника на криминалната милиция Герман Преступа са единствените "решително настроени за Украйна милиционери".

След като разоръжиха и двамата, опълченците един по един ги изведоха от сградата, където очакваше разярена тълпа. Всеки от митингуващите се опитваше да се добере до милиционерите и да ги удари с тояга или с юмрук. Ударите се сипеха от различни страни. Крищенко бе доведен с окървавена глава до кола на "Бърза помощ" и скрит в кабината. Не неудовлетворени от свършеното граждани преградиха пътя на линейката и решипа да върнат полковника обратно и да го поставят на колене. Няколко минути те удряха по вратите и стъклата на линейката, клатеха я, докато накрая командирите на опълчението не решиха все пак да изпълнят волята на тълпата. Но, отваряйки врата на колата, хората видяха, че Крищенко и без това, останал без сили, вече е паднал на колене, и линейката веднага бе оставена да тръгне.

С останалите сътрудници във вътрешния двор на сградата разяснителна работа провежда неизвестен офицер във военна униформа. (Сега интернет гъмжи от разобличения на този "офицер"-. Версиите са много: от "одески провокатор" до "местен бандит" – бел. ред.). Видео с този фрагмент може да се види в YouTube.

"Аз съм подполковник", казва човек в камуфлажно облекло. "Подполковник от къде?", уточняват построилите се милиционери. "Подполковник от руската армия!, обявява офицерът и добавя: "От тази минута за началник на милицията в град Горловка е назначен Шулженко Александър Фьодорович (на видеото стои до офицера). Всички негови разпореждания да се изпълняват безпрекословно!".

След два часа репортерът на вестника се среща с полковник Шулженко в тържествената зала на милицията, където се явява и "народният кмет" Александър Сапунов. Три часа по-рано по вече наложилия се канон на тези длъжности те са избрани на проруски митинг. Сега те дават първия брифинг за пресата – няколко събрали се репортери.

Забележимо умореният Шулженко заявява, че е получил одобрението на ръководството на Донецката народна република. Досега той е командвал горловския батальон на ППС (поделение на Министерството на вътрешните работи). Репортерът на "Новая газета", пита полковника, дали знае защо е бил избран именно той.

"Имах, така да се каже, отдавнашен конфликт с ръководството, което не поддържаше своя народ. А моят батальон го е поддържал винаги. И като цяло в горловската милиция ще останат само онези, които поддържат Донецката народна...", казва полковникът и за секунда поглежда към задните редове на залата и веднага се поправя: "Тоест, нашия народ. Да кажем така, батальонът на ППС го поддържа напълно..."

"Тоест, ще останат хората, които не напуснаха в трудна минута своя пост и останаха с народа", уточнява от задния ред незабележим човек в черно яке.

"Да, да, всички те останаха верни на своя народ и не вървяха против волята му, потвърждава Шулженко - Сега решаваме, кой ще работи на длъжностите, които много милиционери от страх за живота си напуснаха."

"Тоест, зарязаха си поста и оставиха града и хората на произвола на съдбата?", уточняват отново от задния ред.

"Да, да. Мисля, че вече няма да се върнат."

"За да останеш сега да служиш, трябва ли да се полага клетва пред Донецката република и да се откажеш от украинската клетва?", пита отново репортерът на "Новая газета", припомняйки как се развиха събитията в Крим.

"Този въпрос не се разглежда. Ние опазваме обществения ред, както трябва да го опазваме...", отговаря Шулженко.

"Тоест, преди да е минал референдумът, вие оставате верни на всички украински граждани?", отново му подсказват отзад.

"Да, да, ние сме им верни", отговаря вече изпотилия се Шулженко.

"А наблюдавали ли сте въоръжени хора от Самоотбраната?", пита отново човекът от задния ред.

"Съвсем не! Нито един не съм виждал", отговаря новият началник на милицията.

"А руски агенти?", питат репортерите.

Местните журналисти и милиционери, дошли в тържествената зала, за да послушат, зашумяват недоволно.

"Ма кой ще повярва точно на тая невъзможна измислица? Някой бил казал: "Аз съм полковник от руската армия!" Затова... Нима съответствено има такива агенти?", казва Шулженко съвсем ядосан и след минута напуска залата.

Човекът в черното яке, обръщайки се към прозореца, набира по телефона нечий номер, завършва репортажът на "Новая газета" от Славянск и Горловка.

Още по темата
Още от Свят

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?