Руската православна църква е на прага на разкол с Вселенския патриарх

Руската православна църква е на прага на разкол с Вселенския патриарх

Руската православна църква (РПЦ) заяви готовност да прекъсне отношенията си с Вселенския (Константинополския) патриарх, ако той предостави автокефалия (независимост) на част от украинското православие. Ръководителят на отдела за външни отношения на РПЦ митрополит Иларион (Алфеев) съобщи това, след като Вселенската патриаршия обяви, че изпраща в Киев свои представители, които да подготвят създаването на нова, независима от Русия украинска църква.

В Москва нарекоха този ход подъл и вероломен, а привържениците на автокефалията в Киев твърдят, че очакват предоставянето на църковна независимост да се случи още през октомври т.г., предаде Би Би Си.

В центъра на конфликта е въпросът за бъдещето на украинското православие.

Сега в Украйна действат три православни църкви. Само една от тях – украинската църква на Московския патриарх, която е част от структурата на Руската православна църква, е призната от другите православни църкви.

Църквата на Киевския патриарх и автокефалната църква на Украйна не са признати от световното православие, а РПЦ ги нарича "разколнически групировки".

През април т.г. непризнатите църкви отправиха молба към Вселенския патриарх Вартоломей да им предостави автокефалия. Молбата им бе подкрепена от президента и Върховната рада (парламентът) на Украйна.

Москва се противопостави рязко на подобно решение. РПЦ счита Украйна за своя канонична територия, а Украинската църквата на Московския патриарх – като единствената легитимна в страната.

Вселенската патриаршия обаче твърди, че в края на 17 век са предали територията на днешна Украйна за временно управление към Руската църква, а след това Москва незаконно е "анексирала" тези земи. Сега се намеква, че поради тази причина дори църквата на Московския патриарх в Украйна не е напълно канонична.

Освен това Руската и Вселенската патриаршия виждат по различен начин процедурата по предоставяне на църковна автокефалия. Вселенският патриарх, който е базиран в Истанбул (бивш Цариград), исторически претендира да е пръв сред равни в православния свят и смята, че може да дарява църковна независимост със свое еднолично решение. В Москва обаче твърдят, че водещата роля на Вселенския патриарх е само формална, а решенията за автокефалията трябва да се приемат от всички съществуващи църковни общности.

Конфликтът се изостри, след като миналия петък Вселенската патриаршия съобщи, че "в рамките на подготовката за предоставяне на автокефалия на Православната църква на Украйна", в Киев заминават двама екзарха (представители) на Вселенския патриарх. Това всъщност е първото официално заявление от страна на Константинопол за намеренията му да даде автокефалия на украинците – досега изявленията се ограничаваха само до допускания, които не можеха да се тълкуват еднозначно, отбелязва Би Би Си.

Изпратените в Киев пратеници са етнически украинци, които в момента са епископи на Вселенския патриарх в САЩ и Канада. Източници на Би Би Си от киевските църковни и политически среди твърдят, че това е доказателство, че процесът на предоставяне на автокефалия на украинското православие е на финалната права.

Мисията на пратениците е съвместно с киевските църкви и власти да подготвят Обединителен събор, на който да се създаде нова църква, която да получи томос за автокефалия (грамота за независимост).

Москва реагира остро на изпращането на екзарсите в Киев, особено като се има предвид, че това става само седмица след срещата на московския патриарх Кирил с вселенския Вартоломей, на която бе обсъждан украинският въпрос.

Още на 8 септември синодът на РПЦ заяви, че тази стъпка е в най-грубо нарушение на църковните канони, които забраняват на епископи от една поместна църква да се намесват във вътрешния живот и делата на друга църква.

Митрополит Иларион дори предупреди, че възможното предоставяне на автокефалия на "група разколници" може да доведе до разкол на цялото световно православие.

"Ние в Руската църква, разбира се, няма да признаем тази автокефалия. И за нас няма да има друг изход, освен да разтрогнем отношенията си с Константинопол", каза той пред телевизия "Россия 24".

Анализатори смятат, че хипотетичният разрив в отношенията между двамата най-влиятелни патриарси на днешното православие може да има различни форми.

Православният публицист дякон Андрей Кураев написа, че разривът може да има четири степени: да не си общуват само патриарсите; да не си общуват всички епископи от двете църкви; да няма общуване на целия клир; да не се допуска съвместна молитва дори на миряните.

Сергей Чапнин, бившият редактор на "Журнал Московской Патриархии", обръща внимание на думите на Иларион, че "средствата на църковната дипломация вече са изчерпани". Според него Москва подготвя почвата за прекъсване на евхаристичното общение между РПЦ и Вселенската патриаршия. Евхаристичното общение е висшият знак на църковно единство между архиереите, отделните църкви и християни.

Неговото прекратяване може да не се забележи въобще от вярващите в Русия, но ще се усети от тези в Европа и САЩ.

Руската православна църква вече е прекъсвала евхаристичното общение с Вселенския патриарх през 1996 г., когато Константинопол предостави автономия на православните енории в Естония.

Тогава разривът между патриарсите продължи няколко месеца. Днес в Естония съжителстват две канонични православни църкви, а църковните общини сами избират на чие подчинение да са – на Москва или на Вселенския патриарх.

Сега Киев се позовава на "естонския прецедент".

От РПЦ обаче коментират пред Би Би Си, че сравнението между естонския и украинския казус е принципно некоректно. В Естония е ставало дума за няколко десетки църковни общини, намиращи се в неправославна страна. В Украйна има над 12 хиляди църковни общини към украинската църква на Московския патриарх, съставляващи около една трета от църковните владения на РПЦ. В Киев прогнозират, че след създаването на украинска независима църква, по-голямата част от общините, които сега са подчинени на Москва, ще дойдат в новата църква.

РПЦ предупреждава, че тези допускания са неоснователни, но пък създаването на нова църква в Украйна ще доведе до масово завземане на храмове, принадлежащи сега на Московския патриарх и ще се стигне до кръвопролития.

В Москва обръщат внимание и на геополитическото измерение на конфликта. Както каза митрополит Иларион, Москва принципно не е съгласна с претенциите на Константинопол да бъде лидер и арбитър в днешния православен свят.

Засега не е ясно каква е позицията на останалите православни църкви. Според анализатори повечето от тях ще заемат или позицията на Вселенския патриарх или ще предпочетат да останат неутрални.

В Киев са уверени, че разтрогването на отношенията от страна на Москва няма спре процеса по предоставяне на независимост на украинското православие.

Още по темата
Още от Свят