Руската преса: Путин запази "интригата-2018" и влезе в ролята на "дядо"

Близо 4-часовата 15-а "пряка линия" с Владимир Путин, който отговаряше в ефир на въпроси от граждани, не донесе очакваната сензация - руският лидер не обяви, че ще се бори за четвърти президентски мандат на изборите догодина, отбелязват руски медии в петък.

"РБК" констатира сбъдването на експертни прогнози, че държавният глава ще запази засега "интригата-2018" и няма да отговори направо на въпроси като "Кого предвиждате да оставите след себе си?".

"Първо, аз все още работя", припомня вестникът реакцията на Путин. Пише и за "друг един намек" - руският лидер планира да смени президентския си автомобил с нов, родно производство, марка "Кортеж", който ще се произвежда от края на 2018 г.

Руският промишлен министър Денис Мантуров каза по-рано, че новата лимузина ще бъде показана пред публика на официалната церемония по встъпване в длъжност на новоизбрания държавен глава, допълва "РБК", цитирана от БТА.

Путин говори и за внуците си - това ще му помогне да отклони дневния ред от темата за "децата принцове" и от спекулациите около техния бизнес, смятат експерти на вестника.
"Комерсант" коментира съобщението на руския лидер, че му се е родил втори внук, с думите: "Темата "Путин като дядо" обновява образа на президента преди изборите през 2018 г. Ако темата бъде представена правилно, "дядо Путин" може да привлече нови електорални симпатии".

Докато президентът обясняваше за новия си внук, на екрана се появи есемес от гражданин: "Може би сте уморен и трябва да си починете?" Владимир Путин май не го забеляза, добавя "Комерсант".

По време на разсъжденията за внука публиката видя един съвсем различен Путин - той говори за семейството си тихо, без твърди нотки в гласа, изтъква "Лента".

"От гледище на драматургията това е просто отлично. От образа на мачо, яхнал кон, обединител на родните земи и геополитически стратег, Путин минава към образа на дядо и лидер помирител. Още повече че след това се въздържа от обвинения към Запада, призна, че там правят "много неща за хората", и ще е добре руската власт да действа по същия начин", добавя онлайн изданието.

Този път Путин реши да не засяга темата за Украйна и САЩ като главни външни врагове, а говорейки по икономическите въпроси, призна, че в Русия е нараснал броят на хората, живеещи под чертата на бедността, с доходи под жизнения минимум. И не посочи изход от това положение, отбелязва "Комерсант".

Путин не усеща никаква вина за днешното финансово положение на хората в Русия, констатира "Независимая газета".

"Федерацията отпусна пари" - а че те не са стигнали до работещите в бюджетния сектор, инвалидите, пострадалите от пожари и т. н., виновни са чиновниците по места. Бремето на проблеми от този род, прехвърляни на по-долното ниво, е твърде голямо. "Да проучат нещата", "да проверят", "това е странно", "умът ми не го побира" . . . С една дума, класиката на жанра: царят е добър, само дето болярите са лоши - ето един от основните мотиви в изявленията му. В крайна сметка излиза, че "рецесия има, а бедност няма", пише руският всекидневник.

Вчерашният "сеанс за връзка с реалността" - поредното "старателно модерирано шоу", внесе в ситуацията "елемент на изненада", твърди "Ведомости".

Изданието изброява "обичайните сюжети" на "преките линии" с Путин - доклади за икономическите успехи, самоутвърждаване за сметка на западните "партньори" на Русия, раздаване на подаръци или обещания да бъдат подпомогнати конкретни просители. През последните кризисни години обаче президентът по-трудно раздава подаръци, а помощта все по-често се обещава чрез заплахи към местната власт. И местната власт тутакси заминава за местопроизшествието, пояснява "Ведомости".

Опозиционният "Новая газета" припомня свой миналогодишен коментар, че пряката линия с Путин е последната все още жива обществена институция в Русия. На другите нива изглежда вече нищо не работи, без намеса на президента "чудеса" не стават и не стават.

Днес ситуацията само се влошава - президентът не само е принуден "да позатяга нещата, където не вървят", но казва направо, че има нужда от обществена институция, за да усеща нагласата на обществото. Такива институции по принцип са парламентът и свободните медии. Може ли да видиш нагласите на хората, като решиш веднъж в годината няколко социални проблеми с очевидно предварително подбрана насока, пита "Новая газета".