Руската централна банка е продала рекордните 44 тона злато от резервите си, за да попълни военния бюджет на Путин

Руската централна банка (Банк России) вече шести пореден месец продава злато от своите резерви, за да покрие дефицита на федералния бюджет, който за първото полугодие достигна почти 6 трилиона рубли.

През юни златният резерв на Централната банка – петият по големина в света – е намалял с още 0,3 милиона тройунции, или 9,33 тона. От началото на годината запасите са намалели с общо 1,4 милиона тройунции, или 43,5 тона, показват данните на регулатора, цитирани от The Moscow Times.

Тази разпродажба е рекордна поне за последните 25 години – целия период, обхванат от статистиката на Световния съвет по златото (World Gold Council). Според организацията Централната банка е извършвала сходна по мащаб продажба само веднъж – през 2002 г., когато за шестмесечен период (от януари до юни) златните резерви на Русия намаляват с 36,1 тона.

Дори по време на пандемията, когато властите продаваха активи от международните резерви, за да подкрепят рублата и бюджета, Централната банка реализира шест пъти по-малко злато – едва 7,6 тона в периода от юли 2020 г. до април 2021 г. Към 1 юли 2026 г. златният резерв на банката е намалял до 2 283 тона (73,4 милиона тройунции) – най-ниското му равнище от февруари 2020 г.

От продажбата на това количество злато Централната банка е могла да получи около 5,6 млрд. долара. Според анализатора на Freedom Global Владимир Чернов тези средства са използвани за балансиране на държавния бюджет. От миналата есен насам регулаторът извършва операции с благородни метали на вътрешния пазар, които отразяват аналогичните сделки на Министерството на финансите със средства от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ).

"Когато приходите от нефт и газ са под нивото, предвидено в бюджетното правило, или когато средства от фонда се насочват към вътрешни инвестиции, Банката на Русия извършва насрещни операции с ликвидни резервни активи. В този случай Централната банка изпълнява техническата част на механизма, а не взема самостоятелно решение да покрива бюджетния дефицит чрез продажба на злато", обяснява Чернов.

По думите му златото е подходящо за подобни операции, тъй като се съхранява на територията на Русия, остава достъпно за регулатора и през последните години значително е поскъпнало. "В същото време възможностите за използване на голяма част от валутните резерви са ограничени, след като те бяха замразени в чужбина", допълва той.

Централната банка е започнала да продава злато, защото не желае да изчерпва останалите си резерви в китайски юани, писаха по-рано икономистите Александра Прокопенко и Александър Коляндр. Юанът е последната валута, с която банката все още може да извършва пазарни операции и да влияе върху курса на рублата. Колко точно юани са останали в международните резерви не е известно, тъй като след налагането на санкциите Централната банка засекрети информацията за структурата на резервите си, а около 300 млрд. долара от активите ѝ на Запад бяха замразени. Според последните публично достъпни данни тя е разполагала с около 100 млрд. долара в китайски юани, но оттогава тази сума може да е намаляла.

Според Чернов по-голямата част от златото вероятно е била продадена на руски банки чрез борсовия и извънборсовия пазар. Данните на Московската борса потвърждават тази тенденция – обемът на сделките със злато през тази година е нараснал рязко. Само през март той е достигнал 42,6 тона, като 14 тона от тях са били сделки с физическа доставка на метала.