Руски газопровод задълбочава опасенията на Източна Европа

Руски газопровод задълбочава опасенията на Източна Европа

С амбициозния си нов газопровод, планиран да мине по дъното на Балтийско море, руският газов гигант "Газпром" забива политически клин между Източна и Западна Европа.

Макар руско-германският газопровод да предлага ясни енергийни ползи на Западна Европа, лидери от Централна и Източна Европа се опасяват, че той може да доведе до нова ера на руско господство чрез природния газ над бившия съветски блок. С

богатите си газови запаси и учудващо развита мрежа от лични връзки Русия разделя членовете на ЕС, които са поели ангажимент да действат колективно в защита на сигурността си.

Понастоящем руският газ трябва да преминава през Източна Европа, за да достигне Западна. Ако Русия спре кранчето на газа, за да окаже натиск над източноевропейски съсед, това се усеща в по-силните и богати страни на запад, където предизвиква бурни протести.

Новият газопровод "Северен поток" ще промени това уравнение. С преминаване на повече от 750 мили по дъното на морето от Виборг в Русия до Грайфсвалд в Германия, заобикаляйки бившите съветски и сателитни държави, той ще даде на Русия отделна линия за доставки за Запада.

В резултат на това според мнозина експерти по сигурността и източноевропейски официални лица Русия ще е по-склонна да играе "политиката на тръбопровода" със съседите си.

"Вчера танкове, днес петрол", каза бившият ръководител на полската служба за сигурност Збигнев Шемьонтковски.

Не така представят нещата руснаците. "Газпром", който доставя 28 процента от нужните на Европа количества газ, казва, че проектът за 10.7 милиарда долара е с търговски, а не стратегически цели.

Изпълнителният директор на "Северен поток" - бившият източногерманец Матиас Варниг заяви, че страховете на Източна Европа са неоснователни. "Стената падна преди 20 години", каза той. Европа се нуждае от допълнителни количества природен газ, за да компенсира намаляващия добив от Северно море и Русия е най-доброто място, откъдето да бъде получен, посочи той.

Европейски официални представители казаха, че проектът помага за обединяването на Европа и за подобряването на колективната ѝ енергийна сигурност. Европейската комисия и Европейският парламент го подкрепиха още през 2000 г. и потвърдиха ангажимента си през 2006 г.

"Доколкото съществува обща енергийна политика, ние сме част от нея на най-високо ниво на приоритет", каза главният представител на проекта "Северен поток" за ЕС Себастиан Сас.

Официални лица в Централна и Източна Европа обаче се опасяват, че докато приходите от газопровода, който е джойнт венчър между "Газпром" и три германски и холандски компании, текат към руските доставчици и германските предприятия, дълго потъпкваните страни, които едно време бяха под съветския чадър, ще станат по-уязвими за енергиен шантаж.

Подобни тактики не са безпрецедентни. Научноизследователска организация към шведското министерство на отбраната е регистрирала 55 прекъсвания по политически причини на енергийни доставки за Източна Европа след разпадането на Съветския съюз.

Досега използването на природния газ като външнополитически инструмент от Русия се ограничава до краткотрайни налагания на ембарго, поне отчасти, защото последиците от спирането са много големи и безразборни, казаха експерти.

Новият газопровод и един друг подобен проект - "Южен поток", който ще минава през Черно море, ще изолират Западна Европа от такива действия и ще ограничат политическата и финансова цена за Русия.

Възможността да се затвори единия или другия газопровод "според капризите" прави спиранията на кранчето за Източна Европа по-вероятни, каза съветникът по национална сигурност на администрацията на Джими Картър Збигнев Бжежински. Той определи газопроводите като широкомащабна руска инициатива "за разделяне на Централна от Западна Европа по отношение на зависимостта от руски енергийни източници".

"Централноевропейците, бившите потиснати членове на съветския блок, са най-загрижени", каза той.

За източноевропейците газопроводният въпрос събужда стари спомени за едни по-мрачни времена на окупация и колаборация и се е превърнал в косвен дебат за намеренията на Русия към земите, които е управлявала от края на Втората световна война до падането на Берлинската стена.

Но тревогата, която все по-силно бият в Източна Европа, едва се чува в Западна, където Русия води ефикасно политиката "разделяй и владей".

"Русия е един от въпросите, които най-много разделят ЕС. Русия и Газпром се справят много добре при поддържането на връзки с отделни държави", каза Анджела Стент, директор на Центъра за евразийски, руски и източноевропейски изследвания във вашингтонския Джорджтаунски университет.

Процесът на ангажиране с Русия е улеснен от сложните петролни и газови интереси на Запада, както и от свързани с Русия корпорации и влиятелни хора.

Един от най-явните примери е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, който избра търговията като средство за интегриране на Русия в Европа. Шрьодер направи сделката възможна, каза Зейно Баран, експерт по евразийски енергийни източници от нюйоркския институт Хъдсън. "Без него тя никога нямаше да се задвижи", каза той.

Правителството на Шрьодер осъществи сделката и включи държавна гаранция за заем от 1.46 милиард долара за проекта броени седмици преди да загуби изборите от 2005 г.

Няколко седмици по-късно той стана председател на управителния съвет на "Северен поток". Шрьодер твърди, че е решил да приеме тази работа, след като напуснал държавната си длъжност и че не е знаел за гаранцията за заема.

Изпълнителният директор на проекта Матиас Варниг е бил капитан в дирекция "Външно разузнаване" на източногерманската тайна полиция Щази през 80-те години. По това време бъдещият руски президент и премиер Владимир Путин е бил агент на КГБ в Дрезден, Източна Германия.

Други връзки са по-ясни. Бившият премиер на Финландия Пааво Липонен е получил пари, за да осигури разрешителни. Човекът за свръзка на "Северен поток" в Брюксел Себастиан Сас е бил сътрудник на Липонен.

През 2008 г. "Газпром" е предложил на тогавашния италиански премиер Романо Проди председателската длъжност в "Южен поток". Проди отказа.

Сега, когато газопроводът изглежда неизбежен, французите решиха също да се включат в консорциума чрез "Газ дьо Франс". Иначе може да им се наложи да купуват газ от германски брокер.

Френско-германското съревнование илюстрира как осигуряването на желан бизнес с Русия увеличава съперничеството им за икономическо и политическо превъзходство в Европа, казват анализатори.

В крайна сметка съображенията за европейско единство, както и опасенията на Източна Европа, са второстепенни в суровата борба за ресурси, водена с оглед на национални и корпоративни интереси.

Това е капитализмът на свободния пазар, който следкомунистическа Русия умело експлоатира, каза Пиер Ноел, преподавател в Кембриджския университет и сътрудник в Европейския съвет за външни отношения.

"Това е една отворена, конкурентноспособна, капиталистическа икономика. Хората строят тръбопроводите, които искат да построят", каза той.

*По БТА, със съкращения

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?