Благодарение на него 50 000 жертви вече не са анонимни. От 30 години историкът Анатолий Разумов упорито работи да направи публично достояние имената на онези, които са били екзекутирани в Ленинград, днешен Санкт Петербург, по време на сталинските чистки.
"Не открих логика, това беше нечовешко и необяснимо", разказва историкът пред АФП след години къртовски труд - задача, по която днес работи на фона "на безразличие" към темата.
Възкресяването на историческата памет в Русия продължава да върви трудно и днес, повече от 80 години след кулминацията на сталинския терор, при който милиони хора са били екзекутирани, изпратени в Гулаг, депортирани на места с непоносими условия за живот или са умрели от глад.
Руските власти, начело с Владимир Путин, се опитват да омаловажат най-мрачните страници от миналото в името на националното единство.
В 13-те тома на "Ленинградския мартиролог", съставени от 1987 г. насам под ръководството на Разумов, откриваме имена, дати на раждане и смърт, информация за занятието и адреси на хората, изчезнали един ден ненадейно в Ленинград, сякаш никога не ги е имало. В най-добрия случай техните близки научавали, че са "осъдени без право на кореспонденция", без всъщност да узнаят какво наистина се е случило с тях.
"Започнах проучванията си през 1987 г., в епохата на перестройката, веднага щом това стана възможно", разказа пред АФП Анатолий Разумов.
Син на съветски военен, чието семейство не е пострадало от репресиите, Анатолий Разумов искал да отдаде последна почит на тези мъже и жени - работници, инженери, шивачи или касиери, оклеветени и екзекутирани по време на Големия терор.
Кабинетът на този 62-годишен синеок мъж се намира в самия център на старата имперска столица, в огромното здание на националната библиотека. Той е пълен с шкафове с книги и стотици папки, открити от Разумов (главно в архивите на сталинската политическа полиция НКВД) или изпратени му от близки на жертвите.
Разумов показва едно от досиетата: протоколи от разпити и съдебно решение за Нина Дубровская, 28-годишна студентка от полски произход. Тя е обвинена, че е полска шпионка, е на 11 декември 1937 г. е екзекутирана.
"Наказателна машина"
"Периодът, наричан Големия терор, трае година и половина, до есента на 1938 г. Екзекуциите били масови - убивали всяка нощ. Без съд. Обвиняемите се явявали пред "двойка" или "тройка" - един или двама представители на НКВД и прокурор, които произнасяли присъдата. Това било същинска машина за налагане на наказания", разказва Разумов.
Според историка Сталин и приближените му разработили "план за ликвидация", довел само в този кратък период до смъртта на 40 000 души в Ленинград.
Разумов обяснява, че не е получил особена подкрепа от страна на руската държава и говори за "безразличието" към сталинските чистки. Тъкмо напротив, работата му била редовно спъвана от враждебността на руските власти.
Анатолий Разумов се връща от Петрозаводск (в Карелия), където отишъл да подкрепи колегата си историк Юрий Дмитриев - член на неправителствената организация "Мемориал", също известен с изследванията си за изчезналите по време на Големия терор.
Юрий Дмитриев, който трябва да бъде освободен в края на януари, но ще остане под съдебен контрол, е прекарал една година в затвора по обвинения в педофилия с цел да се попречи на работата му. "Мемориал" осъди тези обвинения като фалшиви.
Сталинските чистки в действителност се споменават много рядко от руската държава и много от близките на жертвите продължават да не знаят къде са погребани роднините им или какви обвинения са довели до арестуването им.
"Струва ми се, че работя за тези, които след време ще искат да разберат", казва Разумов и предупреждава: Правя го и ще продължа да го върша въпреки всичко".
По БТА.
Отношението към жертвите на Сталин трябва да е със същото признание, както жертвите на Холокост. Това е историческа памет за следващите поколения, които не трябва да повтарят такава чистка по никакви причини. Борбата с политическите противници трябва да се води "по информационен начин", а не с насилие. Само терорът, войната и престъпленията трябва да бъдат третирани насилствено.
Сталин е масов убиец на когото продължава да се кланя руското племе.
Тежи на съвеста на българските историци факта че до ден днешен не е направено никакво подробно изследване, документиране и публикуване на червения терор в България, неговите извършители и жертвите. И тежи на съвеста на българските политици че още има град в България (и Сърбия) който носи името на главния организатор и ръководител на този терор.
А нашите жертви, кой ще ги извади и изброи? Ама всичките: и безследно изчезналите и убитите преди да им е издадена присъда... Единственото свидетелство е онзи нелеп мемориал в парка на НДК, с всичките му правописни грешки и цветята отпред, които през лятото закриват имената на толкова погубени хора...
За всички радетели на "неоконсерватизма", който сърцато се бори с политкорекния тоталитаризъм: въпросният Юрий Дмитриев, на помощ на когото е отишъл историкът А. Разумов, е арестуван и затворен по обвинение в педофилия заради детските снимки на приемната му дъщеря - които нито са били публикувани, нито разпространявани (такива снимки има всеки от нас - от себе си, от децата си). И понеже тези снимки по никъкав начин не са порнографски, след година и нещо Дмитриев е освободен, пратен на принудителна …
психиатрична експертиза и след отрицателно становище поставен под домашен арест - неясно защо. Но не - онея на Запад искат за едно пощипване да ни пращат в затвора. А в Русия е - консерватизъм. Там такива работи не стават.