Руски медии очакват втвърдяване на закони и "затягане на гайките" след атентата

Руски медии очакват втвърдяване на закони и "затягане на гайките" след атентата

Който и да стои зад атентата в метрото на Санкт Петербург, вече е ясно, че политическият дневен ред в Русия ще се смени. В близко време в Русия едва ли ще се говори за "борба с корупцията", "ученически протести", дори за икономическите трудности, пише руското интернет издание "Газета". Около евентуалните промени в политическия дневен ред са анализите на други руски медии ден след трагедията.

Депутати от партията на властта "Единна Русия" уверили пред друго руско издание - вестник "Комерсант", че засега не предвиждат промени в законите за борба с тероризма. Опозицията и правозащитниците обаче са убедени, че руското ръководство по традиция ще реагира на атентата със "затягане на гайките", добавя вестникът.

Вече пет години властите реагират на всякакви вътрешни събития с втвърдяване на закона, затова се очакват законодателни инициативи, коментира общественият деец Павел Чиков.

В политически план ситуацията е добре дошла за властта в Русия, смята Емилия Слабунова, лидер на опозиционната партия "Яблоко": "Тя ще осигури възможност пак да се нагнетява истерия, че враговете са до нас - вече не само по границите, но пътуват заедно с нас в транспорта".

Какво са замисляли стоящите зад експлозията в петербургското метро?

Експлозията в петербургското метро припомни на хората в Русия, че живеят в страна, където терористичната опасност, уви, е все така актуална.

Изпълнителите и поръчителите

В момента Русия участва в два остри геополитически конфликта - в Украйна и в Сирия. Не е приключила и "антитерористичната операция" в Северен Кавказ, тя само премина в бавно протичаща фаза. Потвърждава го скорошното нападение срещу разположена в Чеченската република войскова част от Националната гвардия.

Няма как да гадаем, без да разполагаме с убедителни факти, кой е извършил и кой е поръчал това престъпление. Логично е обаче да съзрем тук - това безспорно ще е приоритетна версия - предполагаема следа на "радикалните ислямисти", събрали вече доста претенции към Русия. Те вече си отмъстиха за бомбардировките в Сирия, взривявайки пътнически самолет през 2015 г. над Синайския полуостров. Не бива да забравяме и за ислямистката нелегална мрежа в Северен Кавказ. А тя включва граждани на Руската федерация, които могат свободно да се движат из цялата страна.

Още

Според нея "може да чакаме и затягане на гайките, и да не разрешават никакви масови прояви". Ако Владимир Путин се бори догодина за нов мандат, щабът му "активно ще раздухва тази история - че той е спасителят, силната ръка", прогнозира тя.

Политологът Михаил Виноградов обаче смята, че това не е най-сполучливата тема за старт на президентска кампания - "тя може да предизвика сплотяване с властта срещу тероризма, но може и да актуализира темата за неизпълнените обещания от 1999 г. (обещанието на Путин да "свети маслото" на терористите в нужника, бел. изд.).

Темата ще бъде забравена, ако не се популяризира изкуствено, смята Виноградов: "Нито властта, нито опозицията не могат да гарантират, че тя ще се развива в русло, комфортно за тях".

По повод петербургската експлозия "Ведомости" твърди, че специфична за Русия е липсата на публична отговорност, която да носят тайните служби. Специалните служби само получават нови пълномощия и ново финансиране, пише вестникът в редакционен коментар. Последната кадрова чистка в тези агенции според него датира от 1995 г., когато чеченски терористи превзеха болница в град Будьоновск.

Втвърдяване на законите

Освен това руските власти често реагират на атентати с политически решения - отменят изборите на губернатори или приемат закони срещу тероризма и екстремизма.

"Негласният договор", според който обществото доброволно скланя държавата да ограничи правата му в името на обществената сигурност, отдавна не работи в Русия, заявява политологът Николай Петров. Хората са забравили защо са втвърдени законите и не настояват за отговор - възприемат положението като нещо естествено, изтъква той.

Големите терористични атентати често стават повод да се втвърдят законите и да се засили ролята на държавата в живота на гражданите, констатира и електронният в. "Републик", изреждайки мерки, вземани от властта в Русия след трагични инциденти в миналото.

Според аналитика Алексей Макаркин, говорил пред "Независимая газета", Кремъл "може би ще се опита да използва трагедията срещу протестите", които се организират напоследък в Русия под лозунга за борба с корупцията.

"В най-близко време обаче не се предвиждат никакви сериозни протестни прояви. Ако пък говорим за средносрочна перспектива, нали все едно ще има масови акции - за 1 май, за 9 май. Затова мисля, че няма да бъдат отменяни никакви прояви в интерес на сигурността. Нещо повече, това би било признание за слабост. А терористите разчитат тъкмо на слабост. Просто ще бъдат засилени мерките за сигурност - на всички прояви. Ако обаче кажат на опозицията да отмени своите акции в дългосрочна перспектива, това ще е много слаб аргумент, той няма да работи", разсъждава политологът.

В предаване на руската държавна телевизия веднага след вчерашната атака писателят националист Александър Проханов свърза нападението с антиправителствените протести в Москва миналия уикенд. Той твърдеше, че събитията са били "съгласувани" с цел да се дестабилизира обстановката в Русия преди президентските избори догодина, намеквайки за мащабна антируска конспирация, посочва "Гардиън".

В статия за трагедията в Санкт Петербург в. "Ню Йорк таймс" цитира политически руски политически анализатор, според когото, ако някой съобщи, че атаката е свързана с руското участие в Сирия, това ще е деликатен сценарий за Путин, тъй като подкрепата за сирийската кампания в Русия ще отслабне. Твърде рано е да се свързва случилото се в Санкт Петербург с политиката на Путин в Сирия, допълни анализаторът.

Някои опоненти на Путин изразиха безпокойство, че Кремъл може да използва атаката в метрото на Санкт Петербург като претекст за обуздаване на зараждащо се движение, извело десетки хиляди хора по улиците седмица по-рано на протест срещу корупцията във висшите етажи, отбелязва в. "Вашингтон пост".

Защо Санкт Петербург?

До момента терористите подминаваха "северната столица" на Русия; толкова по-силен бе шокът за цялата страна, отбелязва "Лента".

Президентът на Международната антитерористична асоциация Йосиф Линдер, цитиран в изданието, предполага, че градът е избран за атаката, защото там е пристигнал вчера руският президент Владимир Путин.

"Газета" припомня "специалното положение" на Санкт Петербург - освен че градът е културна столица на Русия, там са родени мнозина известни руски политици - и самият Путин, и премиерът Дмитрий Медведев, и председателят на Висшия съвет на властовата партия "Единна Русия" Борис Гризлов, бивш председател на Държавната дума.

Гризлов заявил, че експлозията "с най-висок процент вероятност" е умишлен, демонстративен, предварително подготвен акт. Той призовал хората да не се поддават на масов страх, какъвто са желали да постигнат организаторите.

Комерсант разсъждава за последиците от трагичния инцидент. Лидерът на парламентарната партия "Справедлива Русия" Сергей Миронов заявил вчера, че петербургските терористи са целели да хвърлят предизвикателство на президента Путин.

Още от Свят