Руски семейства опитват да узнаят съдбата на свои роднини, воюващи в Украйна

По-важните новини от поредния ден на войната срещу Украйна накратко:

• Руски семейства питат Кремъл за съдбата на свои роднини, които воюват в Украйна. Над сто семейства са писали писмо до президента Владимир Путин, в което искат помощ да разберат къде са техните деца, братя или съпрузи, тъй като различни ведомства и министерства са им дали противоречива информация.
• Москва съобщи, че войските ѝ са установили контрол над най-голямата въглищна електроцентрала в Украйна, тази в района на град Светлодарск в Донецка област. Руското твърдение не може да бъде потвърдено от независим източник, а други съобщения говорят за това, че боевете около централата продължават. Украинският генерален щаб не спомена нищо подобно в снощната си сводка за бойните действия.
• Украинските сили са нанесли снощи големи щети на стратегически мост, който е от значение за доставките за руските сили, окупирали южни части на Украйна. Говорителка на Оперативното командване "Юг" към украинските въоръжени сили потвърди поредния удар по моста "Антоновски".
• Украинският президент Володимир Зеленски поиска от Запада да приеме нов пакет санкции срещу Москва след обявяването на допълнително съкращаване на руските газови доставки за Европа. Според Зеленски за всички вече е ясно, че Русия упражнява натиск върху Европа и използва "Газпром", за да направи тази зима "най-тежката" за европейските страни.
• Трите украински пристанища, определени за износ на зърно, "подновиха работа", при все че са необходими повече усилия, за да се гарантира сигурността на превозите. Това съобщи днес украинският флот.
• Първи влак от Русия със санкционирани стоки пристигна в Калининград след облекчаването от ЕС на ограничителните мерки за транзита към руския балтийски анклав. Влакът, който пристигна, се състои от 60 вагона с цимент. Сега Русия има право да превозва през Литва граждански стоки - било то и такива, попадащи под санкциите - без особени ограничения. Това включва желязо, стомана и други строителни материали.

Подробностите по тези и други новини:

Пресата в САЩ за опитите на руски семейства да узнаят съдбата на свои роднини, воюващи в Украйна

Руски семейства питат Кремъл за съдбата на свои роднини, които воюват в Украйна. Над сто семейства са писали писмо до президента Владимир Путин, в което искат помощ да разберат къде са техните деца, братя или съпрузи, тъй като различни ведомства и министерства са им дали противоречива информация за това дали войниците са живи, изчезнали или мъртви, пише списание "Нюзуик.

"Настояваме да открием нашите роднини, те да бъдат добавени в списъците на военнопленниците, които са изчезнали. Щом те са изчезнали, не са предприети издирвателни действия", пишат семействата в писмото, с което разполага Радио "Свободна Европа". "Министерството на отбраната на Руската федерация е блокирало от повече от пет месеца промените в статуса на военнослужещите, въпреки че информацията постоянно се променя", се казва в писмото, в което роднините искат да узнаят фактите, за да се убедят къде са техните близки. Семействата не само искат истината за местонахождението на войниците, а настояват Русия да създаде регионални центрове, където да се получава информация за войниците в Украйна, пишат подателите на писмото.

Освен това майките и съпругите искат среща с военния министър Сергей Шойгу, искат военнопленниците да бъдат върнати в Русия, а на всеки убит войник да бъде направен тест за ДНК. Една жена, назована от "Свободна Европа" като Ана Данилова, е разказала, че е получила есемес и телефонно обаждане от руски военнослужещ, че нейният 47-годишен съпруг е загинал в битка, но няколко дни по-късно украински войник ѝ се обадил, че нейният съпруг е оцелял и е на лечение в болница, съобщи "Нюзуик".

По същата тема американският новинарски уебсайт "Дейли бийст" съобщава, че в писмото си руските семейства обвиняват военните власти в лъжи, тъй като веднъж им се казва, че конкретният човек е жив, а няколко часа по-късно друг чиновник заявява, че човекът всъщност е мъртъв.

Привежда се по-подробно разказът на същата Ана Данилова, която на 3 април получила съобщение от Украйна, че съпругът ѝ е загинал. По думите ѝ руските войници не носят със себе си телефони или документи и затова тя се обадила във военното окръжие, където я успокоили, че човекът е жив и неговата част вече се е изтеглила. Но на следващия ден един офицер по политическата част ѝ се обадил, за да каже, че нейният 47-годишен съпруг е изгорял до смърт и от него не е останало нищо. После Ана в продължение на няколко дни си разменяла съобщения с човек, представил се за войник от украинската армия, който ѝ казал, че мъжът ѝ е жив и е настанен за лечение в болница. "Страх ме е да давам това интервю, но какво да правя? Ако това е престъпление, ще си излежа присъдата, но нека ми върнат съпруга", казва жената.

"Дейли бийст" публикува и историята на Ирина Чистякова, една от подписалите писмото до Путин, на която руски военни дали три противоречащи си сведения за съдбата на нейния 19-годишен син: че е жив и още воюва, че е пленен от украинците и че е загинал. Чистякова разказва, че в началото на юни пълномощникът за правата на човека Татяна Москалкина я уведомила, че според отговора на военното министерство синът ѝ е жив и е незаконно задържан от украинската страна. Чистякова се пита как младежът е попаднал там и какво означава "незаконно". Жената се оплаква, че животът ѝ е застрашен, след като един полковник казал пред нея, че военните са психари и я предупредил да не рови много, защото може да ѝ се случи нещо "непоправимо".

Лариса, майката на друг друг войник, изчезнал в Украйна, разказва, че също е била заплашвана да не търси отговори от властите. Тя била повикана в бюро на Федералната служба за сигурност, където ѝ казали да си затваря устата.

"Дейли бийст" припомня, че писменият апел до Кремъл на майките и съпругите се появява, след като украинските власти неколкократно са съобщавали, че руснаците не прибират от бойното поле телата на загиналите си другари. Последните данни за броя на убитите руски войници в Украйна са огласени от министерството на отбраната в Москва през март - едва 1351 души. Впоследствие на медиите в Русия бива забранено да публикуват каквато и да било информация за жертвите в жива сила във войната с Украйна, пише електронното издание.

Русия твърди, че е превзела най-голямата въглищна електроцентрала в Украйна

Москва съобщи, че войските ѝ са установили контрол над най-голямата въглищна електроцентрала в Украйна, тази в района на град Светлодарск в Донецка област, предаде ДПА.

Въпреки че руски сепаратистки медии публикуваха кадри, за които се твърди, че показват наемници от частната военна компания "Вагнер" пред административанта сграда на централата, ТЕЦ "Углегорск", руското твърдение не може да бъде потвърдено от независим източник, а други съобщения говорят за това, че боевете около централата продължават.

Украинският генерален щаб не спомена нищо за нея в снощната си сводка за бойните действия, въпреки че съобщи, че е имало боеве в близкото село Семигорие. Британското разузнаване съобщи, че силите на "Вагнер" вероятно са постигнали тактически успехи в района именно на ТЕЦ "Углегорск" и близкото село Новолуганское, и допълни, че вероятно част от украинските войски са се изтеглили от тази зона, предаде Ройтерс.

Генералният щаб допълни, че през вчерашния ден украинските войници са отблъснали нападения по фронтовата линия в Донецка и Луганска област.

Москва заяви, че силите ѝ са убили няколко десетки чуждестранни бойци, повечето от тях поляци, при атака срещу подразделение на украинския Международен легион в района на град Константиновка в Донецка област.

Легионът, който воюва на страната на украинската армия, рядко дава данни за жертвите си и не разгласява информация за състава на доброволческите си сили, отбелязва ДПА.

Украинските сили нанесоха големи щети на мост над Днепър, важен за доставките за руските части

Украински войници са нанесли снощи големи щети на стратегически мост, който е от значение за доставките за руските сили, окупирали южни части на Украйна. Това съобщи Кирил Стремоусов заместник-ръководител на назначената от Москва администрация на окупираната Херсонска област, цитиран от АП.

По думите му мостът "Антоновски" над река Днепър не е разрушен, но платформата му е осеяна с дупки, които не позволяват придвижване на превозни средство по него. Стремоусов уточни, че мостът е поразен с изпратените от САЩ ракетни системи за залпов огън "Хаймарс".

Говорителка на Оперативното командване "Юг" към украинските въоръжени сили потвърди поредния удар по моста "Антоновски", допълни Укринформ. По думите на говорителката Наталия Гуменюк ударът е бил добре изпипан и е целял деморализиране на врага.

Съоръжението с дължина 1,4 км получи сериозни повреди и миналата седмица след няколко украински удара. То бе затворено за камиони, но пътнически автомобили продължиха да минават по него до снощната атака.

Мостът "Антоновски" е основен за прекосяването на Днепър в Херсонската област. Другият вариант е язовирната стена на водноелектрическата централа в Каховка, която бе обстрелвана миналата седмица от украинските сили, но остана проходима за превозни средства.

Ударите по пътна инфраструктура затрудняват доставките на Русия за силите им в региона, подложен на постоянни контраатаки от украинска страна, посочва АП.

Зеленски настоява за нови санкции срещу Москва, след като "Газпром" намали доставките на газ за Европа

Украинският президент Володимир Зеленски поиска от Запада да приеме нов пакет санкции срещу Москва след обявяването на допълнително съкращаване на руските газови доставки за Европа, предаде ДПА.

В редовното си видеообръщение снощи Зеленски заяви, че за всички вече е ясно, че Русия упражнява натиск върху Европа и използва държавния енергиен гигант "Газпром", за да направи тази зима "най-тежката" за европейските страни.

Той осъди "поредното предизвикано повишение на цените на газа", насочено срещу европейците. "За всички е ясно, че това е целенасочен ценови терор от страна на Русия срещу Европа", заяви Зеленски и призова "на терора да се отговори със санкции", отбелязва Франс прес.

Москва умишлено поддържа покачването на цените на газа до еквивалента на над 2000 евро за 1000 куб. м на борсата, каза украинският президент.

Зеленски подчерта също, че е необходимо руската общественост да научи за човешката цена на войната. Макар че от началото на войната са загинали близо 40 000 руски войници, руското общество като цяло не е запознато с тези цифри, каза той.

Трите украински пристанища, определени за износ на зърно, "подновиха работа"

Трите украински пристанища, определени за износ на зърно, "подновиха работа", при все че са необходими повече усилия, за да се гарантира сигурността на превозите. Това съобщи днес украинският флот, предаде Франс прес.

"В рамките на подписаното споразумение за деблокиране на украинските пристанища с цел износ на зърно е подновена работата на пристанищата в Одеса, Черноморск и Южни", информира флотът в Телеграм.

"Влизането и излизането на кораби от морските пристанища ще става чрез образуване на конвой, който ще придружава челния кораб. Предварително обаче хидрографите ще извършват трудната работа" за определяне на сигурни маршрути, се казва в съобщението.

В понеделник украинското правителство изрази очаквания тази седмица да бъдат подновени доставките за износ на украинско зърно, ключови за световната продоволствена сигурност в контекста на скока в цените на храните след руското нашествие от 24 февруари.

С посредничеството на Турция и под егидата на ООН Киев и Москва договориха деблокиране на близо 25 милиона тона зърно, задържано в украинските пристанища. Украински представители обаче предупредиха неведнъж, че нямат доверие на Москва, що се отнася до сигурността на конвоите. Кремъл пък увери, че не вижда пречки износът да бъде възобновен.

Едно от препятствията са морските мини, поставени от украинските сили с оглед евентуален опит за десант от страна на Москва.

Калининград започна да получава от Русия чрез железопътен транспорт стоки, санкционирани от ЕС

Първи влак от Русия със санкционирани стоки пристигна в Калининград след облекчаването от ЕС на ограничителните мерки за транзита към руския балтийски анклав, предаде ДПА.

"Влакът, който пристигна, се състои от 60 вагона с цимент", каза Дмитрий Лисков, прессекретар на областния управител на Калининград Антон Личанов.

Спорът около анклава датира от средата на юни, когато Литва започна да спира железопътните превози от континентална Русия за Калининград на стоки, намиращи се в санкционния списък на ЕС.

Калининград е географски отделен от останалата част на Русия и по суша до него може да се стигне единствено през територията на членките на Евросъюза Полша и Литва.

Опасността от изолиране от останалия свят на крайбрежната територия събуди опасения в Москва, тъй като половин милионното му население е силно зависимо от стоките от континентална Русия. Кремъл заплаши с ответни мерки, с които да накаже ЕС.

След протестите и заплахите на Москва Европейската комисия миналата седмица издаде нови препоръки за движението на стоки към Калининград.

Сега Русия има право да превозва през Литва граждански стоки - било то и такива, попадащи под санкциите - без особени ограничения. Това включва желязо, стомана и други строителни материали.

Брюксел обяви, че транзитните обеми към Калининград ще бъдат внимателно следени и ако се установи, че се превозват повече стоки от обичайното, те ще бъдат спирани.

С това се цели да се попречи на Русия да превозва към други страни през Калининград продукция, попадаща под санкциите, и по този начин да заобиколя наказателните мерки на Запада, наложени заради войната в Украйна.

До 50 млн. тона зърно може да достигнат до световните пазари до края на годината

До 50 милиона тона зърно от Украйна и Русия ще могат да достигнат световните пазари до края на годината чрез Съвместния координационен център в Истанбул, заяви турският президентски говорител Ибрахим Калън в интервю за Блумбърг.

По думите на Калън доставките може да започнат до две седмици и макар че споразумението е подписано за срок от четири месеца, продължителността му би могла да бъде удължена.

Според изчисленията, представени от говорителя, между 40 и 50 млн. тона зърно, от които 20-25 млн. тона, съхранявани на склад в Украйна, и 25-30 млн. тона в Русия, може да бъдат превозени до края на годината.

"Нашето очакване е всички страни да останат напълно обвързани с условията на споразумението. До две седмици очакваме да потеглят първите кораби. Това е свързано донякъде с готовността на страните", каза Калън.

С посредничеството на Турция и ООН Киев и Москва подписаха на 22 юли споразумение в Истанбул за възобновяване на доставките на зърно през Черно море, което ще облекчи международната продоволствена криза. Сделката предвижда установяването на съвместен координационен център в Истанбул, който ще извършва инспекции на входовете и изходите на пристанищата и ще гарантира сигурността на маршрутите.

Зеленски номинира депутат от партията си за главен прокурор

Украинският президент Володимир Зеленски номинира Андрий Костин, депутат от президентската партия "Слуга на народа" за нов главен прокурор на страната, предаде Ройтерс.

Зеленски внесе официално предложение в парламента за утвърждаване на кандидатурата на Костин на мястото на Ирина Венедиктова, която беше отстранена от поста по-рано този месец. Все още не е ясно кога Върховната рада ще гласува предложението на президента.

Парламентът освободи официално Венедиктова и ръководителя на Службата за сигурност на Украйна Иван Баканов на 19 юли, два дни след като Зеленски ги отстрани заради техния провал в усилията да прочистят руските шпиони от техните ведомства след началото на инвазията на Русия в Украйна.

След парламентарния вот от 19 юли за окончателното отстраняване на Баканов и Венедиктова, председателят на парламентарната група на партия "Слуга на народа" и близък съратник на Зеленски - Давид Арахамия, написа в социалната мрежа Телеграм, че Венедиктова "остава в екипа", което подсказва вероятно дипломатическо назначение за нея.