Руските икономически чудеса може да свършат в Туркменистан

Руските икономически чудеса може да свършат в Туркменистан

След инфлацията през август 1998 г. руската икономика почти 10 години не се е сблъсквала със сериозни проблеми. Това, разбира се, е приятно, ако не отчете един нюанс. Дългото пребиваване на икономиката в предпазващата възглавница на свръх доходите не спомага за развиване на еластичността ѝ, тоест на способността адекватно и навременно да реагира на различните промени в ситуацията. Не само в областта на икономиката, но и в здраво свързаната с нея в съвременния свят геополитика. Същевременно такива признаци вече се появяват.

С проблема за избора на понятна и премислена икономическа и геополитическа стратегия, Русия се сблъска неочаквано с една от най-изостаналите страни на бившия Съюз – Туркменистан.

Новият президент на тази държава Гурбангул Бердимухамедов настоява за преразглеждане на подписания от предшественика му Салармурат Ниязов договор за доставки в Русия на туркменски газ. Според този договор до края на 2009 г. Туркменистан трябваше да продава газ на “Газпром” по цени 100 долара за 1000 куб.м (повече от два пъти под световните цени). В навечерието на срещата в Ашхабад на министър-председателя на Русия Виктор Зубков и на шефа на “Газпром” Алексей Милер туркменската страна осведоми Москва за желанието си да повиши цената още през 2008 г. поне с 30%. И страните така и не можаха да се договорят.

Фактически Туркменистан постави Русия пред сложен икономически и политически избор: или да се съгласи с повишението на цените на туркменския газ още от 2008 г. без ни най-малки гаранции, че цената няма да бъде преразглеждана всяка година, или да се опита да подпише дългосрочен договор с обвързване на цената на туркменския газ със средноевропейската. Изборът се усложнява от това, че Русия зависи от Туркменистан много повече, отколкото Туркменистан от Русия. Тази затворена страна с авторитарен режим и официален статут на неутрална държава отдавна запушва със своя относително евтин газ дупките в руския газов баланс (“Газпром” е договорил доставките с платежоспособните западни пазари за десет години напред и затова никога не се е грижил за насищане на вътрешния пазар със собствен газ).

Освен това именно евтиният туркменски газ се продава от Русия през посредника “РосУкрЕнерго” на Украйна. И накрая, новото ръководство на Туркменистан води активни преговори със САЩ и Европейския съюз за финансирането на Транскаспийския газопровод, като се заобикаля Русия, което ще даде възможност на западноевропейския пазар, където Москва явно господства, да се появи по-евтиният туркменски газ.

Русия не може да въведе чувствителни икономически санкции срещу Туркменистан (както например срещу Грузия, която независимо от малкия си икономически потенциал се е приспособила към тях). Стокооборотът между държавите е нищожно малък, а населението на страната и без това живее много бедно. В Русия на практика няма гастербайтери от Туркменистан ( по времето на Ниязов беше въведена такса за излизане от държавата, която е непосилна за огромна част от гражданите). Така че и опитите да се затвори руският трудов пазар за работници от Туркменистан не са перспективни. Да се доведе на власт в тази страна “проруски режим” също не може: никой от туркменските политици не изпитва никакъв антагонизъм към Русия, а личните богатства на елита са натрупани от мизерните заплати на населението и газа (вторият фактор е много познат и на руския елит). Никакви сепаратистки анклави от рода на Южна Осетия и Абхазия, както в Грузия, или ментално дружествени на Русия предимно рускоезични региони, както в Украйна, в Туркменистан също няма.

Следователно размахването на енергийната цепеница и геополитическите тактики, станали неотменна черта на новата руска външна политика, са безполезни в Туркменистан.

Остава единствено да се договаря с непредсказуем партньор, имайки едно на ум задкулисните му договорености със страните от Запада.

Историята с туркменския газ, с рязкото повишаване цените на продоволствието, с все по – явния недостиг на собствени средства в руските банки във връзка с ипотечната криза в САЩ и Великобритания, са очевидни сигнали за руската власт.

Невероятно изгодната външноикономическа конюнктура, съпътстваща цялото управление на Путин, не може да бъде вечна.

В световната икономика неизбежно възникват локални и глобални кризи, а в политиката не може да се размине без ситуации, когато политическият натиск или подтискане с помощта на енергоресурси не могат да дадат резултат.

Сега Русия, по същество, за първи път се сблъсква с реална проверка на ефективността на този модел за икономическо развитие и външна политика, която е избрала при своя втори президент.

Лесно е да се говори за възраждане на страната, когато нефтът за десет години поскъпва почти десет пъти и светът се разминава с глобалните кризи. Но когато Русия вече фактически се е отблъснала от почти всички постсъветски републики (които имат не само собствена, не винаги харесваща се на Кремъл власт, но и собствени, не винаги съвпадащи с руските икономически интереси), когато възможностите за конструктивен диалог с ЕС и САЩ са достатъчно подкопани от нарастващата антизападна риторика на Кремъл, страната може да се сблъска със сериозни проблеми. И ще се наложи да бъдат решавани с разум, а не със сила.

И това е само началото. Защото в напълно обозримото бъдеще човечеството ще се постарае да направи всичко възможно, за да намали зависимостта си от нефта и газа, само благодарение на които засега се държи руската “суверенна демокрация”, както и личното богатство на хората, налагащи на Русия този модел на развитие.

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?