Руските сърца, умове и хладилници

Вместо да се борим с Путин на бойното поле, по-смислено би било да ударим икономиката.

Руските сърца, умове и хладилници

Моя приятелка от Москва описва по много симпатичен начин как нейните сънародници гледат на войната в Украйна - нарича го "състезание между телевизора и хладилника". Телевизията буни духа на руснаците с приказки за велика отечествена борба срещу "фашистка" Украйна и интригантстващия Запад. Хладилникът обаче понижава духа с все по-оскъдното си и по-скъпо струващо съдържание.

Как въври състезанието между хладилника и телевизора сега може да се оцени според социологическите проучвания. Според неотдавнашно допитване 44% от руснаците възприемат американците за врагове - с 4% повече, отколкото преди началото на конфликта. Според друго допитване обаче едва 19% посочват, че Украйна би трябвало да е част от Русия - в сравнение с около 50% от запитаните, подкрепили това виждане през март миналата година.

Битката за умовете на руснаците ще започне отново, ако и когато войната в Украйна се възобнови не на шега. Това може да стане скоро. Дори германският канцлер Ангела Меркел, помогнала за договарянето миналата седмица на споразумението за прекратяване на огъня Минск 2, каза, че то е само "лъч на надежда".

Ако руснаците и техните пълномощници преминат отново в настъпление, на запад ще завалят жалвания, че коварното правителство на президента Владимир Путин е имало явно превъзходство над слабохарактерните западняци.

Но ако Москва има военно и дипломатическо преимущество, то в други ключови отношения позицията ѝ е слаба и все по-отслабваща. Празните руски хладилници отразяват факта, че икономиката на страната е преживява дълбоки проблеми. Това в крайна сметка може да промени руските сметки.

Макар Путин да прави паралел между днешния конфликт и руската Велика отечествена война срещу нацистка Германия, заключението, че народът му е готов отново да преживее всякакви лишения, за да победи, вероятно е неоправдано. Русия, разбира се, не е работеща демокрация, така че народното недоволство не се изразява пряко в натиск върху управляващите. Путин обаче е наясно, че значителна част от популярността му се дължи на обещанието за по-висок жизнен стандарт. Лишенията и изолацията са по-непривлекателни предложения.

Както казва един руснак на средна възраст: "Хората, които помнят Съветския съюз, знаят какво е да караш на картофи. Младите обаче не знаят". Странното е, че липсата на хранителни стоки, което започва да се забелязва в супермаркетите, дори в Москва, е самопричинена рана, тъй като произтича до голяма степен от ответните санкции на Русия, включващи забрана на вноса на много хранителни продукти от Запада.

В интерес на Путин е да превърне конфликта в Украйна по-скоро във военна, отколкото в икономическа конфронтация. Украинските сили губят отчайващо съревнованието по численост. Както отбеляза Меркел, никакво количество оръжие, което Западът би могъл да достави, не би могло да обърне това военно разпределение на силите. Нещо още по-лошо, ако доставката на западно оръжие доведе до руска ескалация, последвана от нови военни поражения за украинците, ще се засили натискът за контраескалация на Запада. Това развитие е опасно, и Москва би била много по-доволна да се стигне до него, отколкото Берлин или Вашингтон.

Така че вместо да се води борба с управлението на Путин там, където то е по-силно, на бойното поле, по-разумно би било Русия да бъде поразена в слабата ѝ точка: икономиката. Западът би трябвало показно да подготвя нови пакети с икономически санкции, готов да ги наложи, ако Москва ескалира отново боевете.

Най-обсъжданата санкция е отрязването на Русия от световната финансова мрежа, като ѝ се попречи да използва системата СУИФТ за международни банкови разплащания Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication (SWIFT). Сходна санкция беше приложена срещу Иран с унищожителен ефект.

Само че би могло да се направи много повече преди да се прибегне до оръжието "СУИФТ". Висш американски представител каза, че оценявайки санкциите от 0 до 10, забраната на СУИФТ би била десетка. "Засега сме едва на две или три", добави той.

Ефектът от санкциите, съчетан с поевтиняването на петрола и срива на рублата, вече удари руските жизнени стандарти. Освен недостига на храни се заражда безпокойство от предстоящ недостиг на лекарства, внасяни от Запада.

Никой на Запад не би трябвало да се радва от изгледите да се причинят страдания на обикновените руснаци. По тази причина евентуални по-нататъшни санкции трябва първоначално да са насочени преди всичко срещу елита. Това означава по-широки визови забрани и по-агресивно прилагане на западните антикорупционни регулации и на регулациите срещу прането на пари. Санкциите, насочени срещу икономиката в по-широк план, трябва да останат резервен вариант.

Дори упражнявайки натиск, Западът трябва да помни къде все още е възможно да се постигне споразумение с Москва. Русия има законни интереси в областта на сигурността в Украйна, които би трябвало да се признаят. Културните различия между източната и западната половина на Украйна също трябва да се признаят в политическите спогодби. Но е абсолютно недопустимо Русия да преследва целите си чрез военна интервенция в Украйна. Докато това продължава, конфронтация със Запада е неизбежна.

Санкциите едва ли ще доведат до бърза промяна в политиката на Кремъл, но реакцията на руската агресия ще е дългосрочно предизвикателство. Ако има подходящ случай за прилагане на доктрината на американския президент Барак Обама за "стратегическо търпение", то моментът е сега.

По БТА

Споделяне
Още от Свят