Руският Генщаб се подготвя да сваля самолети АУАКС

Руските генерали подготвят твърд - дори може да се каже крайно твърд, отговор на появата на разузнавателни самолети АУАКС в небето на Грузия. Както научихме, Русия разглежда възможността да разположи в Абхазия зенитна ракетна система С-300.

Идея може би абсурдна на пръв поглед - зенитните ракетни комплекси от семейството С-300 са много сериозно оръжие. Нека си спомним само международния скандал около тях, когато Кипър купи такива ракети за защита на въздушното си пространство.

Турските власти организираха тогава същинска хайка по маршрутите за доставка на ракетите от Русия за Кипър. Спирани бяха транспортни кораби, заподозрени, че превозват комплексите, гневни ноти пътуваха от Анкара за Москва по дипломатическите канали, в обсъждането на проблема се включиха ред страни от Западна Европа. Особено активни бяха Съединените щати, доколкото комплексът С-300 заплашваше бойната им авиация, базирана в Турция. Доставката на С-300 напомняше извънредно секретна операция на специалните служби. Впоследствие под натиска на Турция и САЩ Никозия бе принудена да премести страховитото руско оръжие при едноверците си в Гърция.

Руският военен министър е прочут с твърдия си тон при ответните удари. Когато Вашингтон заяви, че е необходимо да се преразгледа договорът за противоракетната отбрана от 1972 г., ведомството на Сергей Иванов заплаши с излизане от всички споразумения за стратегическа стабилност и с разгръщане на ракетно-ядрения потенциал на Русия до мащабите от съветските времена.

По време на войната с талибаните (преди събитията от 11 септември 2001 г.) руското Министерство на отбраната правеше заканителни изявления за намерение да бомбардира Афганистан от територията на Таджикистан и подготвяше необходимия боен потенциал. Съвсем неотдавна Сергей Иванов предупреди Грузия, че е готов да заповяда навлизането на руски войски в Панкиското дефиле.

И така, информацията според нас е сигурна, доколкото Сергей Иванов би трябвало да разглежда идеята за разполагане на С-300 в Абхазия като извънредно многообещаваща. С оглед на това, че скандалната ситуация пряко засяга Северноатлантическия алианс, министърът обаче се ограничи с дипломатическа формулировка: "Полетите на разузнавателни самолети АУАКС не отговарят на духа и качеството на отношенията между Русия и НАТО."

Това обаче е само видимата част от военнодипломатическия айсберг. Началникът на руското Главно разузнавателно управление (ГРУ) Валентин Корабелников е натоварен със задача да активизира разузнавателната дейност, насочена към Грузия. Контактите на грузинското военно ведомство с Пентагона и НАТО от няколко години вече са част от приоритетите във фокуса на вниманието на ГРУ. Сред резидентите му в Тбилиси има офицери от военното разузнаване с голям опит от Закавказието, Средиземноморския регион и страните от Средния изток.

Официален Тбилиси отхвърли протестите на Москва. В отговор на постъпките на руското външно ведомство ръководителят на грузинската дипломация Ираклий Менагаришвили заяви, че "претенциите на Русия са необосновани" и "при наличието на космическо разузнаване да се говори за щетите, които би могъл да причини на Русия полет на АУАКС, означава изкуствено да се раздухват страстите".

Руските военни аналитици обаче изтъкват факта, че космическото разузнаване на САЩ не може да реши задачите, възлагани на системата АУАКС. Редовните полети на шпионски самолети по дължината на грузинско-руската граница биха позволили на НАТО да получава изчерпателна информация за работата на летищната мрежа в Северокавказкия военен окръг, да наблюдава предислокацията на руските войски, военноморската дейност в акваториите на Черно и Каспийско море, както и да проследява изпитанията на последните образци бойна авиотехника и оръжие на специалния полигон в Астраханска област. Нещо повече - в близко бъдеще модифицираните модели АУАКС ще могат да проследяват и новите руски крилати ракети, изстрелвани от стратегически бомбардировачи.

В последно време думите "конструктивно сътрудничество" се превърнаха в част от ритуала по време на срещите между представители на Русия и НАТО; провъзгласяват се дори идеи за създаване на съвместна европейска противоракетна отбрана. Както личи обаче, градусът на взаимното доверие не се е извисил твърде много. И до ден днешен дрънкането с оръжие заглушава всяка възможност спорните проблеми да се решават по мирен начин.

Със съкращения, по БТА