Руският народ, който поддържа Кремъл и агресията в Украйна, уби Немцов

Вина за убийството на Борис Немцов носи не Кремъл, а руският народ, възпитан от Владимир Путин. Това казва в интервю за БНР в неделя близкият приятел на убития лидер на опозицията и директор на Центъра за европейска култура в Нижний Новгород Павел Милославский. Той е скептичен, че разследването за смъртта на Немцов ще доведе до реални резултати.

„Според мен е повече от очевидно и повечето тенденции на развитие на страната ни логично водят към този резултат, който няма да е последен. Говори се, че властта е убила Немцов. Не е така! Аз лично смятам, че руският народ  го уби - този народ, който поддържа тази власт и който поддържа руската агресия в Украйна. Мисля, че по-голямата част от хората тук се  радват, защото, според тях, този гнусен човек вече не е между живите”, казва Милославский.

По думите му това може да не е било пряко поръчение на ръководството на страната или на Федералната служба за сигурност, а просто са го сторили същите хора, които викат: "Крим е наш", правят Антимайдан или просто се дразнят от либерално настроените хора и от действията на опозицията - „влезте в социалните мрежи и ще видите стотици постове с призив Немцов да бъде убит”.

Попитан за очакванията му, свързани с разследването на убийството, Милославский припомня, че нито убийството на Политковская, нито на Листев са разкрити.

„Твърде е възможно, при нашата съдебна система, да намерят този, който наистина го е убил и всичко да свърши до тук. И този дребен човек би могъл да се окаже луд, например. Но ще бъде направено така, както е изгодно на властта. Говорим все пак за Русия, в която няма законодателна власт - не можете да наречете така хората, които заседават в държавната Дума в страна, в която няма независима съдебна власт. Да го кажем направо - отсъстват изобщо признаците на държавност. Всичко се диктува от интересите на една или друга групировка или казано накратко, от управляващите елити. И затова съм убеден, че няма да има обективно разследване”, казва ученият.

Той не разчита и на натиск от страна на международната общност, който да доведе до някакви последствия за Путин.

„Какви последствия да има? Натиск има и сега, при това постоянен. Но, надявам се, разбирате, че Путин превърна Русия в нещо като обкръжена крепост, в която всички трябва да се обединят срещу коварното влияние на Запада. Америка е наш враг, както и Европа, засега Китай ни е приятел, но не е ясно кога и той ще ни стане неприятел.  Сиреч, ние сме единственото островче на свободата и справедливостта, а всички около нас са врагове, сволачи и така нататък”, обяснява приятелят на Немцов.

Той разказва, че убитият политик е бил твърде голям оптимист. През 1991 година, когато е на 31 години и става губернатор на огромния Нижний Новгородски регион, той не се уплашва - умее да носи отговорност.  Дори когато започва да го следи Федералната служба за сигурност, особено в Ярославл в последно време, той се отнася към това с чувство за хумор.

„И в Кремъл, и в офиса му на губернатор, всичко беше свободно, без пропуски. Пропуските се появиха може би към края на 90-те години, малко преди той да се оттегли. Тогава наричаха Нижний Новгород "най-безопасната точка за журналисти" - на пресконференцията на губернатора идваха всякакви репортери и никой никога не  съгласуваше въпросите си. Можеше да се пита всичко. Нещо повече - той никога не се подготвяше особено за такива мероприятия. Беше умен и  познаваше събитията. Тоест, имаше две качества - беше умен и честен. И тъй като не му се налагаше да лъже , отговаряше честно на всички въпроси”, разказва Милославский.И добавя последния си разговор с убития.

„Последния път му се обадих, за да му честитя рождения ден. Имахме дълъг разговор за това, че положението в страната ни е катастрофално. Много добре си спомням въпроса, който му зададох: "Боря, ти правиш толкова много, толкова труд влагаш, как мислиш, колко е твоят коефициент на полезно действие?" Той ми отговори: "Около 10 процента". Казах му, че това е много малко, а той ми каза: "Толкова има в тази страна и някой все пак трябва да прави нещо".”