Руският парламент даде благословия Путин да остане президент до 2036 г., ако иска

Конституционните промени, които разрешават на Владимир Путин да се кандидатира отново за президент през 2024 г., бяха гласувани в сряда от долната камара на парламента, с което отварят пътя на Путин да остане на власт до 2036 г.

67-годишният Путин, който от две десетилетия е начело на руската политика или като президент или като премиер, преди ден направи драматично изявление пред депутатите, твърдейки, че ограничението на мандатите е по-маловажно във времена на криза.

Съгласно действащата конституция Путин няма право да се кандидатира отново, след като през 2024 г. приключи настоящият му четвърти президентски мандат. Поправката, която той подкрепи, практически ще започне да брои мандатите му от нула, след като конституционните промени влязат в сила, предаде Ройтерс.

От общо 450 депутати в Държавната дума (долната камара на парламента), 383 подкрепиха тази и всички останали промени в конституцията, предложени от Путин. Нямаше нито един глас "против", само 43 "въздържал се", а 34 -ма депутати отсъстваха. Това беше третото последно четене на законопроекта.

Одобрението от страна на горната камара на парламента е въпрос на формалност, а след това думата ще има Конституционният съд на Русия, който, по думите на Путин, трябва да каже дали "подобна поправка няма да противоречи на принципите на конституцията". Очакванията са КС да даде благословията си, а после и народът по време на "общоруското гласуване" – своеобразен референдум, насрочен през април за промените в конституцията.

Така Путин ще има възможност да се кандидатира отново за президент през 2024 г. и ще има право да изкара още два шестгодишни мандата до 2036 г. Ако това се случи, към онзи момент той ще е на 83 години и ще е изкарал 36 години начело на държавата.

Опозиционният активист Алексей Навални смята, че сега Путин ще се опита да стане пожизнен президент.

Самият Путин не е споделял плановете си за бъдещето след 2024 г., но е казвал, че не одобрява практиката от времената на Съветския съюз държавните ръководители да управляват до края на живота си да умират на поста си.

През януари Путин предприе размествания в правителството и конституционни промени, чиято цел според Кремъл е прехвърляне на правомощия от президентството към парламента.

Критиците на Путин обаче предупредиха, че реформата е просто димна завеса, зад която прозира желанието на управляващия елит Путин да остане на власт и след 2024 г.

В първоначалния проект за промяна на основния закон, внесен от Путин, не стоеше възможността да отпадне ограничението за броя на президентските мандати. Такава поправка бе предложена едва при второто четене на законопроекта, на 10 март, от депутата от управляващата партия "Единна Русия" Валентина Терешкова. След това президентът дойде лично в Държавната дума и обясни пред депутатите, че е против отпадането на ограничението за мандатите по принцип, а изключението да важи само за него – с влизането в сила на ремонтираната конституция да се занулят досегашните му четири мандата.

Председателят на Думата Вячеслав Володин каза пред журналисти, че "измененията, които се предлагат, са необходими с оглед на предизвикателствата на днешния ден и на потребностите на обществото". Той посочи, че до референдума, на който руските граждани трябва окончателно да се произнесат по предложените промени, депутатите ще се срещат със своите избиратели в регионите, за да им разяснят всяка поправка.

Опозиционни активисти обявиха намерението си да организират протести срещу поправката "Путин". Плановете им обаче се усложняват от забраната на властите в Москва да провеждане на събирания с над 5000 участника до 10 април като предпазна мярка срещу коронавируса.

Затова опозиционерите започнаха с отделни протестни акции, каквато се проведе в сряда пред Държавната дума. Глеб Туманов от партия "Яблоко" носеше плакат срещу "узурпацията на властта" от Путин.