Руският петрол обещава богати перспективи

Приватизираната руска петролна индустрия демонстрира такъв успех, че чуждестранните конкуренти могат да бъдат изкушени да вземат дял от нея.

Това беше скандално. Гротескно. Разграбване на страната. Или поне така казаха някои, когато Русия приватизира голяма част от петролната си индустрия в средата на 90-те години, като позволи на една клика от финансисти да грабне най-добрите дялове срещу почти нищо в замяна.

Но няколко години по-късно нещата изглеждат доста добре. Собствениците се научиха как да управляват активите си. Те откриха корпоративното управление. Те бяха достатъчно сигурни в собствеността си, за да реинвестират своите печалби в нови области и нови технологии.

В резултат на всичко това те извличат достатъчно петрол, за да накарат Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК) да сънува кошмари. Като втори по големина световен износител на петрол след Саудитска Арабия, Русия изнася по 4 млн. барела петрол и петролни продукти дневно, като делът ѝ в световната петролна търговия е около 10%, според базираната в Москва инвестиционна банка United Financial Group.

В същото време при президента Владимир Путин Русия стана по-сигурно и примамливо място за бизнес - толкова повече в сравнение с други големи страни, които произвеждат петрол, като Индонезия. Все още има големи проблеми с инвестиционната среда в Русия, но бандитската ера е минало.

При това положение не е много учудващо, че чуждестранни петролни компании гледат към Русия отново с оптимизъм. Наскоро главният изпълнителен директор на British Petroleum (BP) нарече Русия "място, където можем да задълбочим нашите интереси". Неговото изявление бе толкова по-изненадващо, като се има предвид, че ВР познава рисковете в Русия. През 1997 г. тя вложи 571 млн. долара в руската петролна компания Сиданко и просто "отписа" 220 млн. долара година по-късно. След това ВР оздрави Сиданко, като преструктурира дълговете ѝ и си върна контрола върху най-важните активи след години на правни спорове.

Миналата седмица екип от директори на френско-белгийския гигант TotalFinaElf подписа сделка с втората по големина руска петролна компания Юкос за изследване на един район от руския черноморски шелф. По време на разговорите с френско-белгийската компания Юкос определи сделката като един от "многото възможни съвместни проекти".

Юкос отхвърли слуховете на пазара, че обмисля да продаде на TotalFinaElf стратегически дял от акционерния си капитал. TotalFinaElf също отрече, че се планира подобна сделка поне в предвидимо бъдеще. Но инвестиционните специалисти са съгласни, че перспективите чуждестранна петролна компания да наддава за голям дял в руски петролен гигант или дори направо за собственост, вече не са толкова далечни.

Чужденците може би имат твърде малък избор. Водещите руски петролни компании си разпределиха най-добрите резерви. Те биха могли да се захванат със смесени предприятия с партньори, които носят нещо ново в технологията или връзките. Но реалната следваща стъпка е да се продадат сами - когато обаче цената е достатъчно висока.

Фондовият пазар оценява средно руските петролни компании, като умножава по 4 печалбите им от миналата година. Цената на големите международни компании се получава от умножаването на печалбите по 12. Това е пропастта, която руснаците искат да преодолеят и ще успеят, само ако станат привлекателни за чуждестранни купувачи.

Те вече се движат в тази посока. Повечето хора в бранша биха се съгласили със загатнатата оценка на лорд Браун, че руските компании са по-добре управлявани и се държат по-добре, отколкото през 1997 г.

Истинската изненада обаче е начинът, по който бе постигнато това подобряване. Точно магнатите, които отначало изглеждаха най-рискованата перспектива, излязоха на върха в суматохата. Новите звезди са някогашните "братя" по бизнес - тъкмо петролните компании, приети с охота от новозабогателите магнати, помогнаха на Борис Елцин да бъде преизбран за президент през 1996 г. В замяна на това им бе позволено да вземат евтино активите на държавата.

Юкос бе една от компаниите, приватизирани по този начин. Такъв бе случаят и със Сиданко, в която инвестира ВР. Стартът на магнатите бе лош - те се караха помежду си, извършваха данъчните измами, притискаха миноритарните акционери и трупаха пари в офшорни компании.

Между 1998 и 2000 г. обаче собствениците започнаха да работят заедно, пречистени от двойния шок на финансовата криза и смяната на президента. Те бяха достатъчно умни, за да завладеят компаниите и в крайна сметка се показаха достатъчно умни, за да ги управляват.

Юкос и Сибнефт - друга "креатура" на приватизацията през 1996 г., сега регистрират едни от най-високите темпове на растеж и най-ниски производствени разходи в сектора. В много отношения Юкос надмина като лидер в него Лукойл - най-голямата и най-стара руска петролна компания.

"В момента Лукойл се подготвя да възприеме това, че вече не е номер едно сред руските петролни компании и че трябва да направи нещо по този въпрос", заяви пред клиенти, след като посети компанията наскоро Джеймз Хендерсън - специалист по петрол и природен газ в базираната в Москва инвестиционна банка Renaissance Capital.

Между другото Лукойл планира да намали оперативните си разходи с 15% за барел през тази година и покани известния американски капиталов мениджър Марк Мобиус да стане член на борда на компанията като израз на ангажимента си за по-добро корпоративно управление.

Процъфтяващата и конкурентоспособна петролна индустрия е нещо, с което руското правителство все още свиква. Въпреки че не е член на ОПЕК, Русия се съгласи през миналия месец да извърши производствени съкращения от 150 000 барела дневно през първото тримесечие на годината. Обещанието бе дадено лесно, тъй като през този период руският износ обичайно намалява поради климатични условия

Не е ясно обаче дали Русия ще поднови това обещание, когато пролетта наближи. Меката зима означава, че страната вече е наводнена с петрол. А Русия трябва да се бои много по-малко в сравнение с ОПЕК от рязък спад на световните петролни цени.

Руското правителство е изправено пред загуба на данъчни приходи. Една много ниска цена на петрола може да затрудни страната при обслужването на външния ѝ дълг - но тя поправи отношенията си със Запада до такава степен, че може да разчита на съчувствено изслушване, ако нещата стигнат дотам.

Колкото до руската петролна промишленост, по-слабите компании ще протестират. Но те ще бъдат използвани за източник на резервни част от големите. А за най-дръзките чуждестранни компании това дори може да се окаже възможност да купуват.