Руският президент създаде комисия за историческата истина

Руският президент създаде комисия за историческата истина

С указ на президента Дмитрий Медведев, подписан във вторник, бе създадена специална Комисия за борба с фалшификациите на историята в ущърб на интересите на Руската федерация. Комисията ще се противопоставя на "неправилните ттълкувания на историята" както в страната, така и зад граница с различни методи, достигащи и до икономически санкции. Независими руски историци обаче отбелязват, че държавата няма право да се меси в научните дискусии и изказват недоумение защо въпросите на историята се вменяват в задълженията на сътрудници на Федералната служба за сигурност и Министерството на вътрешните работи.

Комисията е задължена да обобщава и анализира примерите за "фалшифициране на историческите факти и събития, насочени към принизяване на международния пристиж на Русия", да определя стратегията за противодействие на фалшификациите" и да предлага на президента конкретни мерки за това противодействие.

"Комисията ще координира дейността на министерства и ведомства, за да бъде обърнато внимание на въпиющи изкривявания на историята, да обсъжда различни мерки за реакция, включително въвеждането на специални икономически мерки по отношение на държави, в които изкривяването на историята е станало официална политика", обяснява назначеният за член на комисията депутат от държавната Дума от партията на президента и премиера "Единна Русия" Константин Затулин, цитиран от руското електронно издание Газета.ру.

Новата 28-членна комисия ще се оглавява от ръководителя на президентската администрация Сергей Наришкин. За заместник-председатели са назначени заместник-министърът на образованието и науката Исаак Калина и помощникът на ръководителя на президентската администрация Игор Сирош.

Калина се прочу с активната си подкрепа за приемането в училищата на предизвикал скандал учебник по история. В него на учениците се разказваше за Йосиф Сталин като за ефективен държавен мениджър. В учебника се появи и специална глава, посветена на така наречената "суверенна демокрация", като някакъв специфичен, руски вариант на държавно устройство.

В състава на комисията влизат и представители на министерствата на външните и вътрешните работи, Федералната служба за сигурност, руския държавен архив и други.

По-рано този месец Медведев предупреди да не се поставя под съмнение първостепенната роля на СССР за изхода от Втората световна война, отнела живота на най-малко 27 милиона съветски граждани. Малко след това от "Единна Русия" внесоха законопроект, който криминализира омаловажаването на съветския принос във  Великата отечествена война, както я наричат руснаците. Законопроектът разглежда критикуването на ролята на СССР като равностойно на реабилитирането на нацизма и предвижда то да се наказва с голяма глоба и с до три години затвор. Санкцията е по-сурова, когато отрицанието да ролята на СССР е с използване на служебното положение или средствата за масова информация.

Според историка и бивш депутат в Думата Владимир Рижков такава комисия и нищо подобно на нея не е нужно и не е работа на държавата да се намесва в научния процес.

"Това е все едно да се създаде комисия за борба с научните школи във вирусологията или комисия на Кремъл за лазера – държавата да започне да нарежда, че жълтите лазери могат да се използват, а красните – не", казва Рижков.

Според него, ако някой учен напише неистина, друг учен ще посочи грешката му. А ако става дума държавата да пресече дискусиите примерно за гигантските загуби в руско-финландската война, за ролята на СССР в окупацията на Прибалтика, за разделянето на Полша по пакта Молотов-Рибентроп, това вече означава създаване на държавна идеология, което е директно забранено от конституцията, смята Рижков.

"А и какво търсят в състава на комисията представители на Федералната служба за сигурност и вътрешното министерство, какво отношение към историята имат те", пита се той.

Подобни комисии съществуват на различни места, например в Украйна, казва Александър Черкасов от правозащитното дружество "Мемориал", цитиран от Газета.ру. Украинската комисия помага за обнародване на архивни документи.

"Винаги е добре, когато архивите се отварят и стават достъпни за обществото. Лошо е, когато са отворени само за монополисти. Това е "а" и "б" за всеки историк, ако историята се разбира като наука, а не като пропаганда", казва Черкасов и определя ситуацията в Русия, където архивите остават затворени, като много тъжна.

Споделяне
Още от България