Руският президент в спор с ЕС за инвестициите

Руският президент в спор с ЕС за инвестициите

Руският президент Владимир Путин влезе в конфликт с лидерите на ЕС за плановете на ЕС да ограничи чуждите инвестиции в енергийните си компании, както и по въпроса за присъединяването на Русия към Световната търговска организация, предаде Ройтерс.

Източник от ЕС определи като “тежки, откровени”, проведените в петък разговори в рамките на срещата на върха ЕС – Русия, която се проведе в Португалия. Източникът допълни, че участниците в срещата “все пак са правили опити да се изслушват един друг”.

Това е последната среща, в която Владимир Путин участва като президент на Русия преди да се оттегли от поста догодина.

Брюксел раздразни Москва, като включи протекционистка клауза – макар и специално насочена към руския монополист “Газпром” – в наскоро обявените планове за либерализация на енергийния сектор.

Планът съдържа клауза, която задължава чуждите фирми да разделят своите производствени и преносни дейности, преди да могат да кандидатстват за придобиване на съществен дял от европейски енергийни компании. 

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу отрече проектозаконът да е дискриминационно насочен срещу Москва и каза, че руските компании трябва да играят по същите правила, по които и всички останали.

Путин отново изтъкна, че европейските инвестиции в неговата страна далеч надхвърлят тези на Русия в Европа. “Когато чуя от някои европейски столици, че “руснаците идват с техните ужасни пари да изкупят всичко”, ми става смешно”, заяви Путин пред европейските представители.

“Общият размер на европейските инвестиции в Русия е 30 милиарда евро. Не зная дали това е много или не, но руските инвестиции в ЕС са десет пъти по-малко, само 3 милиарда евро”, каза той.

Португалският премиер, чиято страна е ротационен председател на ЕС, призова за изглаждане на отношенията между ЕС и най-големия му газов доставчик.

“Политиците трябва да отговорят на настоящите проблеми и напрежението в света. Нищо няма да допринесе за световния мир повече, отколкото добри, стабилни и дългосрочни отношения между ЕС и Русия”, заяви той.

Русия е третият по големина търговски партньор на 27-членния Европейски съюз след САЩ и Китай.

“Има два тренда: икономическите връзки вървят нагоре, докато политическите –надолу”, коментира пред репортери Анатоли Чубайс, ръководител на руската компания РАО “Единни енергийни системи”. В рамките на срещата ЕС – Русия се проведоха разговори на Путин и европейските лидери с водещи руски бизнесмени.

За разлика от Путин, оценката на Чубайс е, че руските инвестиции в ЕС са сравними или близки до европейските в Русия.

Избухналият преди месеци спор заради руската забрана върху вноса на полско месо блокира старта на преговорите за ново споразумение за партньорство между ЕС и Русия, а сегашното изтича през декември т.г.

"Надяваме се не само скоро да започнем преговорите за нов партньорски договор, но в близко бъдеще да имаме и проектодоговор", заяви Путин в началото на съвещанието с европейски ръководители в Мафра.

Той не уточни ролята, която може да играе новото полско правителство на проевропейския либерал Доналд Туск, заявил желание за подобряване на отношенията с Москва.

Еврокомисарят по външните отношения Бенита Фереро-Валднер изказа надежда, че преговорите могат да започнат още на следващата среща на високо равнище между ЕС и Русия през май 2008 г.

Позициите на двете страни се разминават и по въпроса за бъдещия статут на Косово, както и дали да се наложат санкции на Иран заради ядрената му програма.

В същото време самият ЕС осъзнава, че трябва да приеме по-реалистичен подход към Русия, особено след като предишната вълна от про-руски настроени европейски лидери като тези на Германия, Франция и Италия вече напуснаха политическата сцена, коментира близкото до ЕК електронно издание EUobserver.

 На фона на всички проблеми британският “Дейли телеграф” пита в редакционна статия  “Нужни ли са на Европа такива приятели?”. Мнозина в Европа са обезпокоени от презрението към демокрацията и правата на човека в Русия, както и от факта, че критиците на путинския режим по правило умират млади. Вестникът взима повод от публикувана в петък статия на вдовицата на Александър Литвиненко, който преди 11 месеца почина в Лондон в резултат на отравяне. Вдовицата на Литвитенско пита защо европейските лидери търпят на своите срещи на върха човека, който е начело на тази система. И тя е права, пише “Дейли телеграф”, като припомня, че британският премиер Гордън Браун се отказа от също толкова съмнителна среща – с президента на Зимбабве Робърт Мугабе.  Отговорът е прост – търпят заради енергоносителите. При днешното положение на нещата Европа ще попада във все по-голяма зависимост от руски нефт и газ.

Още от Свят