Руският проект е антиевропейски по същина и визия за света и обществото

"Руският проект е антиевропейски по същината си, по ценностите си, по визията си за света и обществото". Това казва в интервю за френското издание "L'Express" президентът Росен Плевнелиев, представен като десен и неизлъчен от управляващите, запитан защо, според него европейците трябва да са по-твърди към Москва.

Чувства ли се България заплашена от украинската криза, пита авторът на интервюто Александър Леви, който сътрудничи от години по българските теми във френския печат.

Да, отговаря президентът. И щяхме да сме още повече заплашени, ако не се бяхме присъединили към Атлантическия пакт (НАТО) през 2004 г. и към Европейския съюз през 2007 г. "Н е мога да се отблагодаря на всички, които работиха за този цивилизационен избор и който дава основата на нашата сигурност", продължава Плевнелиев.

"Истината е, че не си правя никакви илюзии по отношение на днешна Русия", казва още той.

И обяснява какво има предвид.

"Кремъл смени метода: свидетели сме на нова политика, по-националистическа и агресивна към страните, които в съветско време се наричаха "близката на СССР чужбина". Става дума за стратегия на преднамерена дестабилизация - най-напред е Крим, сетне, според същия сценарий - Югоизтокът на Украйна. "Кой е наред? Молдова? Балканите?", пита президентът.

"Знаете ли, че от началото на украинската криза няма нощ, в която български изтребители да не са излитали, за да прихващат руски самолети, изпълняващи враждебни полети над Черно море?, обръща се към журналиста президентът и напомня, че за за два месеца българските изтребители, които действат в рамките на програмата на НАТО за въздушна отбрана, са изпълнили толкова спешни полети, колкото през последните 20 години.

"Това ли е новата нормалност? Това ли е Европа, който толкова много искахме", пита Плевнелиев.

На въпрос за русофилството в България и за резервите на българската политическа класа към налагането на санкции срещу Москва президентът признава, че действително България си остава русофилска страна.

"Вярно е, България е русофилска. Но ние сме най-вече проевропейска държава. Защото руският проект е антиевропейски по своята същност, по своите ценности, по своята визия за света и обществото", отбелязва Плевнелиев и припомня, че "проектът за Евразийски съюз, съкровен за Путин, е представян като голям проект, простиращ се от Лисабон до Владивосток", изключващ и отричащ Европейския съюз".

"Ето защо се учудвам на реакцията на мнозина български политици, които заявяват, че не трябва никога да се противопоставяме на Русия", отбелязва по-нататък президентът Плевнелиев. "Забравили ли са, че сме членове на ЕС? Че принадлежим на едно семейство и сме длъжни да браним ценностите на това семейство, между които са толерантността и правовия ред. Колкото до газа, той трябва да е стока, а не оръжие", казва още президентът.

Обобщавайки, той отбелязва, че в България, както в Европа, днес има два начина за правене на политика с Русия - единият е движен от интересите, другият - от ценности. "Но за какъв интерес може да се говори, когато едната страна спазва правото, а другата - не", задава въпрос той.

"Европа е пример за целия свят с хуманизма и демократичното си развитие, включително и в източната част на континента", отбелязва той в контекста на въпроса достатъчно ли е твърда тя към Кремъл и отговаря, че става дума за самото оцеляване на ЕС.

"Ако отстъпим днес, нашият съюз не само ще бъде дестабилизиран, но и делегитимиранкато демократичен модел в очите на всички, които мечтаят някой ден да се присъединят към него - имам предвид преди всичко нашите съседи на Балканите", подчертава Росен Плевнелиев.

Той предупреждава за опасността от оформяне на периферна зона в Югоизточна Европа, което, според него, би било връщане в ХІХ век, точно което иска Кремъл.

"Да не забравяме, че всички войни в Европа са започвали заради сблъсък на интереси на великите сили в тази прословута периферия", посочва българският президент. "Трябва да покажем, че ние, европейците, сме научили уроците на миналото", добавя той. И завършва:.

"Не трябва великите сили да решават бъдещето на Украйна, а самите украинци. Чрез свободни и честни избори и защо не - чрез референдум за териториалната цялост на страната".