Руско-американска война на гръцка територия

Вашингтон и Москва кръстосват шпаги на гръцка територия. Въпросът не е толкова в размера на държавата, колкото в стратегическото ѝ място в югоизточния край на Европа, което я превръща в основен "кръстопът" на енергийните пътища.

Руснаците искат отново да получат привилегирования достъп към центровете на властта, който имаха по времето на Костас Караманлис. Тази позиция беше загубена заради скрития "атлантизъм" на Георгиос Папандреу. Сега обаче Русия, отново под управлението на Владимир Путин, хвърля мостове към Нова демокрация и лидера ѝ Андонис Самарас, който изглежда благоразположен към възраждане на гръцко-руските отношения.

Москва вече започна да активизира наново мрежата си от връзки в медиите и сред инвестиционните, икономическите, военните и политическите кръгове. Това стана явно при задушевната атмосфера при посещението на Самарас, придружен от министъра на външните работи и заместник-председател на Нова демокрация Ставрос Димас, в Москва през януари. Показателен е фактът, че Самарас се срещна със силния човек на Русия - Путин, който тогава беше още премиер, а не с президента Димитрий Медведев.

Руски представители, присъствали на срещата, бяха приятно изненадани от топлите думи на Самарас за сериозно задълбочаване на сътрудничеството Гърция-Русия при бъдещото правителство на Нова демокрация.

Москва е решила, както изглежда, да играе активно на гръцкото инвестиционно поле, особено по отношение на енергетиката. Според информацията голяма част от разговорите в Москва са били посветени на проектите за тръбопроводи.

Руснаците смятат, че Азербайджан няма нужните количества природен газ, за да задоволява европейския пазар. Затова са готови да започнат както изграждането на газопровода "Южен поток" (проектът ще стартира преди края на 2012 г. вместо през пролетта на 2013 г.), така и строежът на петролопровода Бургас-Александруполис.

Путин постави акцент върху изграждането на южното разклонение на "Южен поток", което стига до Гърция. И в двата проекта при всички случаи ключова роля има България.

Един от проектите, който интерасува руснаците, е раздържавяването на гръцката компания за природен газ ДЕПА. Първоначално три руски компании проявиха интерес – гигантът Газпром, Фънд енерджи (Fund Energy) и Негуснефт (Negusneft). Президент на руско-германския Фънд енерджи е Игор Юсуфов - бивш министър на енергетиката и близък съветник на Путин. Според информация на източници, запознати със задкулисните игри, с компанията има технически проблем - фондът не е представил нужните гаранции, което води до изключването му от втората фаза на приватизацията.

Това наложи пристигането на Юсуфов в Атина за важни преговори и пояснението, че финансовите гаранции идват от голяма германска банка (според информацията Дойче банк).

Случилото се с Фънд енерджи предизвика силното недоволство на Кремъл, което се прояви и с бързото привикване на гръцкия посланик в Москва в руското външно министерство за обяснения. Руснаците смятат, че става дума за политически подбуди и се страхуват от подобни случаи и за в бъдеще.

Спечелването на гръцката ДЕПА е много важно. Никак не е случайно, че през 2011 г.. самата Хилари Клинтън каза на тогавашния премиер Георгиос Папандреу при посещението си в Атина, че влизането на руснаци в компанията не би било желателно. Това послание беше повторено и от специалния пратеник на държавния секретар на САЩ по енергийните въпроси за Евразия Ричард Морнингстар, посещавайки Атина.

Морнингстар отбеляза че това, което има значение за САЩ, е финализиране на южния енергиен коридор за транспортиране на природен газ от Каспийския регион в Европа, което да намали зависимостта от Русия. Американците смятат за второстепенен въпрос дали газопроводът, който ще се избере за целта - интерконектора Турция-Гърция-Италия (ИТГИ - ITGI) или трансадриатическя газопровод (ТАП - TAP). Тъй като ДЕПА участва в първия проект и в бъдеще сигурно ще участва и във втория, последното, което биха искали американците е в гръцката компания да влязат руснаци.

Москва следи с особено внимание развоя на събитията около участието на Атина в противоракетния щит със системата "Патриот", както и около вероятното присъствие на свръхмодерни американски военни кораби в Егейско море. Руснаците не гледат положително на тази перспектива и не скриха раздразнението си, когато правителството на Папандреу отказа да се срещне със специалния им пратеник във връзка с противоракетния щит Дмитрий Рогозин.

В същото време шумните съобщения на министъра на отбраната Димитрис Аврамопулос за доставката (макар и безплатно) на американски танкове не минаха незабелязано. Още повече, че няколко месеца по-рано беше отменена доставката на 450 руски танка, поръчани при правителството на Костас Караманлис, с оправданието, че цената е висока и нуждата от тях не е толкова належаща.

Не липсват и анализатори, които смятат, че Москва би гледала на Гърция като на една нова ... Сирия, осигурявайки си вероятно военноморско присъствие в бурните води на Средиземно море. Наскоро във "Файненшъл таймс" анализаторът Ян Бремер писа, че не е изключено при бъдещо управление на Нова демокрация руснаците да поискат морска база в Гърция по аналогия с тези, които разполагаше по време на Студената война бившият Съветски съюз.

По БТА