Руско издание нападна Плевнелиев и българската външна политика

Руският сайт www.fondsk.ru публикува силно критична статия срещу българския президент Росен Плевнелиев и външната политика на страната. Авторът Владислав Гулевич коментира, че антируските изявления на българския държавен глава са зачестили.

 

"Неотдавна Росен Плевнелиев заяви например, че присъединяването на Крим към Руската федерация дели европейската история на периоди "преди" и "след", затова страната му ще подкрепи въвеждането на трета степен санкции срещу Руската федерация, дори осъзнавайки напълно, че това ще се отрази зле на българската икономика . . . Росен Плевнелиев води енергична борба за разширяване на натовското присъствие в Европа и по-нататъшно придвижване на пакта в източна посока - заявява, че Северноатлантическият съюз трябва още на септемврийската си лидерска среща през 2014 г. да приеме за член Черна гора, а също така спешно да засили темпото, с което се "интегрират" в НАТО останалите балкански страни", посочва авторът.

 

Той отбелязва още, че "българският президент полага усилия за сближаване с Германия".

 

"През 20-и век това се е превърнало вече в геополитическа традиция за управляващите в двете страни - Софияе подкрепяла Германия и през Първата, и през Втората световна война. А при посещение в Германия през май Росен Плевнелиев избухна в сурови критики към Русия - обвини я в икономически шантаж, в опити да дестабилизира Украйна и Балканите", пише в публикацията.

 

"Берлин явно среща с разбиране подобни изявления. Балканите винаги са били обект на германските интереси, а сега Германия засили и дейността си по африканското направление, развивайки сътрудничество със страните от бившата Германска Източна Африка; постоянно демонстрира позицията си във връзка с гражданската война в Сирия; все по-високо надига глас в подкрепа на днешните власти в Украйна. Същевременно Берлин укрепва южните граници, очертаващи ареала на влиянието му, обхванало цяла Югоизточна Европа - нестабилен регион с множество социални и етнически проблеми (търкания между албанци и сърби, албанци и македонци, сърби и унгарци, сърби и румънци и т. н.)", посочва Владислав Гулевич.

 

Срещата на Росен Плевнелиев с германския външен министър Ф.-В. Щайнмайер през май и последвалите антируски речи на българския президент станаха нов признак за продължаващото сближаване между Берлин и София, стъпка по пътя към по-дълбоко преустройство на геополитическата архитектура на Балканския регион.

 

"Германците неслучайно залагат на България. Българите традиционно са в трудни отношения със сърбите - основни съюзници на Русия в региона. Двата народа неведнъж са воювали помежду си, а по време на натовската агресия срещу Югославия София подкрепяше алианса.

Постсъветска България имаше интерес Югославия да се разпадне, също както днес е в неин интерес Сърбия да отслабва още повече. Докато Москва се опитва да задълбочи диалога с
Белград, България се люшна в посока към Германия, която претендира за лидерство в Европа. Сътрудничеството на Берлин едновременно с Хърватия и с България дава възможност Сърбия да бъде притисната от две страни, тъй че да се стеснят хоризонтите на сръбско-руския политически съюз. Което съвпада изцяло и с интереса на Вашингтон.


Успоредно с това София все тъй се опитва да открие някакъв среден път между ориентацията към ЕС и САЩ, от една страна, и жизненоважното за нея сътрудничество с Русия в енергийната сфера", се посочва в статията.

 

"България неведнъж потвърди, че е склонна сухопътната част от газопровода "Южен поток" да мине през нейна територия; българите получиха от "Газпром" 20 на сто намаление в цената на газа, но днес българското правителство се опитва да седи на два стола - хем да демонстрира солидарност с антируските политически елементи в Европа, хем да не изпусне изгодите от енергийното сътрудничество с Русия. Налице са очевидни противоречия между интересите на българската държава и интересите на Брюксел - а София е принудена да поставя интересите на последния над своите собствени. В резултат на което България си остава сред най-бедните страни в ЕС", пише авторът.

 

По съветско време България бе една от малкото източноевропейски страни с развита система за подготовка на специалисти от авиационния отрасъл. Днес всичко това е сведено
до минимум - директива на ЕС забранява на България да подготвя квалифицирани кадри за авиацията. Твърди нормативи бяха наложени и на българското селско стопанство; на българите упорито се обяснява, че страната им трябва да си остане туристическа, но не и промишлена. За тази своя несамостоятелност във външната политика България плаща все по-висока цена, заключава авторът на руското издание.

Споделяне
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?