Руско-турският съюз срещу американската коалиция на втечнения газ в битка за Южна Европа

На тържествена церемония в Истанбул бе даден старт на руския газопровод "Турски поток", който ще стане третият газопровод, свързващ Русия с Европа. Капацитетът му е 31.5 куб.м. и ще доставя руски газ за Южна Европа, докато Турция се стреми да получи статус на енергиен транзитен хъб за Европа.

Руско-турският енергиен съюз обаче е в конкуренция с друг геостратегически съюз, който залага на бързо развиващата се индустрия за втечнен газ (LNG), между САЩ, Израел, Египет, Кипър и Гърция.

Целта и на двата мегапроекта е да продават природен газ на европейския пазар, който от своя страна си постави амбициозен план за постепенно извеждане на въглищата и преминаване към възобонвяеми енергийни източници, включително чрез внос на все по-големи количества газ през следващото десетилетие.

През последните две години в целия регион тече луда надпревара, която ще определи кой ще победи другите и ще стане основен доставчик на Европа, коментира Йоанис Десиприс, директор на водещата независима гръцка група за производство и търговия с газ Mytilineos Group.

Според всички прогнози, поне до 2040 г., когато може би ще са налице други технологии, енергийният преход към тези тях ще зависи от природния газ, коментира той пред телевизия Ал Джазира.

За момента Турция и Русия имат предимство пред LNG конкуренцията, тъй като в сряда президентите на двете страни Реджеп Ердоган и Владимир Путин откриха първия етап на "Турски поток". Той се състои от 930 км подводна тръба, преминаваща по дъното на Черно море и достигаща турския бряг до Къйъкьой край Истанбул. Тя ще доставя 15.75 млрд куб.м. руски газ годишно за вътрешно потребление в Турция.

Вторият участък от "Турски поток" е в процес на изграждане. Той е предназначен да пренася газ за Югоизточна Европа през България, Сърбия и Унгария, допълнително циментирайки енергийната зависимост на региона от руски газ.

"Турски поток" и северният му еквивалент "Северен поток 2" променят играта за Москва, тъй като ѝ позволяват да заобиколи Украйна като трасе за газовия внос в Европа.

Вашингтон се съпротивлява и на двата нови руски газопровода.

Русия вече държи около 40 процента от газовия пазар на Европейския съюз, по данни на Евростат. "Турски поток" и "Северен поток 2" ще засилят и може би ще разширят този дял.

Американските производители на втечнен газ обаче оказват все по-силна конкуренция. С тази цел Вашингтон повиши залога миналия месец

Независимо че "Газпром" и държавната украинска компания "Нафтогаз" постигнаха през декември нова газова сделка, гарантираща преноса на руски газ през Украйна, американският президент Доналд Тръмп подписа предложения от Конгреса закон, с който налага санкции на компании, участващи в двата руски газопровода.

Мерките обаче изглежда са твърде закъснели. Само 322 км остават до пълното завършване на "Северен поток 2" (с обща дължина 2 575 км), а първият участък на "Турски поток" вече е готов и започва работа.

В крайна сметка пазарната доминация ще зависи повече от цената, отколкото от геополитиката и според някои прогнози Русия ще се опита да подвържа по-ниски цени.

И ако Русия държи сериозен дял на европейския газов пазар, то на Балканите тя е близо до монопол, с изключение на Гърция.

Гърция може да има ключова роля за разбиване на руския газов контрол в региона.

Гръцкият газов оператор ДЕФСА току що приключи разширението на терминала си за втечнен газ, който е единствен в Югоизточна Европа. В момента се изграждат компресорни станции, които ще позволят преноса на газ в България по бившия Трансбалкански газопровод, граден по съветско време за транзита на руски газ на юг.

Така Гърция ще може да изнася американски втечнен газ за Балканите. Започвайки с малки продажби тази година, плановете са износът за нарасне значително след завършването на строящия се в момента интерконктор между Гърция и България (IGB), който трябва да заработи догодина.

Подкрепяният от ЕС проект IGB практически се конкурира с втория участък на "Турски поток", коментира Йоанис Десиприс.

Друг проект е Трансадриатическият газопровод, който се очаква тази година да започне да транзитира газ от Азербайджан до Италия през Турция и Гърция. Част от този газ ще захранва и Балканите чрез интерконектора Гърция-България.

Транзитът на газ от Турция към Гърция обаче крие потенциални рискове.

Ако Турция иска, тя може да спре доставките, коментира Костис Стамболис, директор на Института по енергетика за Югоизточна Европа. "Това не е само теоретично. То се случва. Когато времето в Турция е лошо...те спират доставките към Гърция".

Този сценарий прави втечнения газ още по- привлекателен, тъй като гарантира на Гърция независимост от Русия като източник на газ и от Турция – като транзитна страна.

В същото време три частни консорциума обмислят изграждането на съоръжения за съхранение на втечнен газ, който да захранва Балканите. Два от консорциумите ще вземат окончателните си инвестиционни решения тази година.

Ускореното преминаване на Гърция към по-чиста енергия е катализатор на LNG инвестициите, смята Десиприс.

Гърция планира да се откаже изцяло от въглищата през 2028 г. - 10 години по-рано от Германия - и да замени загубените генериращи мощности с газ и възобновяеми източници.

Гърция доказа на практика как втечненият газ може да завладее пазарен дял. Само за две години страната премина от почти пълна зависимост от руски газ към енергиен микс, в който 40 на сто заема LNG.

Междувременно Москва позиционира шахматните фигури, за да се противопостави на растящото влияние на природния газ.

През юли м.г. Русия обяви, че вторият участък на "Турски поток" няма да премине през Гърция, какъвто бе първоначалният план, а през България и Сърбия, за да достигне Унгария.

Независимо от всички приказки за това как пазарът определя енергийните решения, този ход на Русия показа обвързването между енергията и геополитиката.

"Ние направихме голям голям завой към САЩ и Русия ни няма доверие", коментира висш гръцки представител от енергийните среди. "Те ни смятат за американска (територия) и не биха инвестирали през страната ни", допълва той.

Гърция може да има ключова роля и като проводник на единствените значими нови газови залежи в близост до Европа – тези в Източното Средиземноморие.

Израел, Кипър и Гърция участват в Източносредиземноморския газопровод (East Med) – проект за газопровод от 2000 км, основно подводен, който да започва от израелските морски газови находища в Левантийския басейн и да транзитира газ до Кипър, Крит и Гърция. Целта на този проект е да достави на Европа алтернатива на руския газ.

Проектът е силно подкрепян от ЕС и САЩ, но засега среща спънки от страна на Турция, която на два пъти прекъсна работата на плавателни съдове, извършващи проучвания в кипърски териториални води, като в същото време изпрати свои плавателни съдове да проучват за газ в кипърски териториални води.