Руското ембарго ощетило с 12 млн. лв. хранителната ни индустрия

Това сринало цените, но родните фирми ще получат право на преференциални доставки за забавачките

Десислава Танева Сн.БГНЕС

Българската хранителна индустрия е претърпяла щети за около 12 млн. лв. заради въведената от Русия забрана за внос на хранителни продукти като отговор на редицата санкции, наложени ѝ от Европа заради анексирания от Украйна полуостров Крим. Освен от директната загуба на пазари, българските фирми страдат и от спад в цените им заради затрудненията за реализиране на продукцията им.

Поради тази причина държавата ще им предложи непряка помощ като облекчи директния им достъп до пазара и нареди зареждането на училища и детски храни да става само с продукти на регионални фирми. Това стана ясно от думите на земеделския министър Десислава Танева по време на дискусия за подкрепа на родното производство на храни "Вкуси България", състояла се в понеделник.

Колко ще достигнат загубите за българските производители на хранителни стоки ще зависи от продължителността на ембаргото и от това доколко ЕС като общ пазар не намери трети страни като пазари и спре натиска на цените на долу, заяви агроминистърът.

Танева даде за пример как, заради невъзможността за износ в Русия на млечни продукти, цената на млякото пада 12 поредни месеца и по данни на официалната статистика през януари 2015 г. то е струвало с 15 на сто по-малко спрямо година по-рано.

Въпреки тежката ситуация пред българските фирми за храни, в половината от страните от ЕС положението в бранша е още по-драстично. "Този излишък, при това при ниски цени трябва да се реализира някъде. Когато пазарът не е готов, това трябва да остане на същия и така срива цените. Трябва да наблегнем на качеството, на съдържанието на млечните продукти, на стандартите, на етикетирането – кое може да се нарече сирене или кашкавал“, коментира Десислава Танева.

"В диалог с бранша работим по различни законодателни инициативи, предвид невъзможността за директна финансова подкрепа" обясни тя и допълни, че с Брюксел ще се съгласуват три наредби, свързани с осигуряването на производителите на български храни директен достъп до пазара при по-облекчени условия, както и зареждането на училищата с храни.

"Храните ще бъдат доставени от производители от съответния регион, а ако няма такъв - от съседен. Това би довело до това, че децата и подрастващите ще консумират качествен български продукт, който гарантира да е свеж. Така се осигурява и подкрепа за българския производител", смята Танева. Тя очаква до два месеца тези промени да бъдат одобрени от Европейската комисия, за да могат да се приложат на българския пазар.

Използвали сме максималните възможности за подкрепа на интензивните сектори на производство в България - животновъдство, трайни насаждения и зеленчукопроизводство, каза още министърът на земеделието и храните. Тя очаква да има увеличаване на традиционните производства през новия програмен период, които носят и заетост, особено в селските райони.

В България има от 2.5 до 5 пъти по-малко животни, зеленчуци и трайни насаждения от времето преди раздържавяването, даде статистика Танева. По думите ѝ избраният метод на преструктуриране на земеделските стопанства е довел до разпокъсаност на земята. В резултат на това в момента България е с най-малкия среден размер на земеделски имот - 6 декара, и с най-много собственици на ниви - 10 млн. лица, половината от които са в чужбина.

Възстановяването на родното производство не може да стане за една година, но е важно започнатото да се продължи, независимо от политическата конфигурация в Министерството на земеделието и храните, смята Танева.

Тя обеща още да се изработи нов Закон за храните, който да гарантира хранителната сигурност и да се създадат условия на българския производител да е конкурентоспособен и да е равнопоставен на пазара с останалите.

Споделяне

Още от Бизнес

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?