Руското православие не пожела да приеме папските жестове на примирие

Отношенията между Руската православна църква и Ватикана са повече от хладни. Православните смятат, че католиците са поставили под съмнение техния монопол в Русия.

Когато папата се разделяше с икона от личните си покои, тази стъпка се замисляше като жест на помирение. Десет години иконата на Казанската Богородица вися в покоите на Йоан Павел II. През лятото на 2004 година иконата, на която руските вярващи приписват чудодейна сила, се върна в родината си. Кардинал Валтер Каспер я предаде на 28 август 2004 година на богослужение в един от московските храмове.

Принципно, Йоан Павел II искал да предаде иконата лично, като се е предвиждало това да стане кулминацията на неговото първо посещение в Русия. Но не се стигнало до посещение, както и до желаното от папата сближаване между католиците и православните – поне тези, които живеят на руска земя.

Католическата и Православната църква са официално разделени от 1054 година, когато Папа Лъв IX и патриарх Михаил Церуларий взаимно се отлъчили един друг от църквата. От тогава християнските църкви все повече се отчуждават - в богослуженията, в молитвите и дори в календарите. Йоан Павел II, особено през последното десетилетие на понтификата си, се опитваше да получи съгласието на Православната църква да посети Русия, оценявайки това съгласие като първата стъпка по пътя на новото сближаване и възможно обединение на двете църкви. Но Руската православна църква виждаше в Рим, преди всичко, нежелан конкурент.

След падането на комунизма в Русия приключи не само потискането на Православната църква, но и потискането на католиците – потомци на преселили се някога в Русия немци, поляци и италианци. За неудоволствие на православните свещеници в наново създалите се католически общини се събираха не само отдавнашни католици, но и млади руснаци, които предпочетоха по-простите католически ритуали и, в повечето случаи, по-образовани свещеници. Днес на 143 млн. руснаци се падат от 600 хиляди до милион католици.

Когато през февруари 2002 година Ватикана повиши статута на четирите свои руски “апостолски администрации” до пълноценни епархии начело с архиепископи, отношенията между двете църкви отново се изостриха. Алексий II, главата на Руската православна църква, мяташе гръм и мълнии, говорейки за Ватикана като за “чуждо правителство”, което се опитва да създаде на “руска земя” незаконни ръководни структури.

Най-малко на пет католически свещеника се е наложило да се разделят с руската виза; в началото на декември 2002 година в правителствен документ Католическата църква е била представена като заплаха за националната сигурност на Русия. След това за посещение на Папата вече не ставало и дума. Патриархът Алексий II хладно коментира даже връщането на Казанската икона: той се надявал, че Ватикана най-накрая “сериозно иска да си възвърне уважението на нашата църква”.

В края на своето писмо със съболезнования до Ватикана Алексий изразява надежда, че “започващата нова епоха в живота на Римокатолическата църква” ще доведе до подобряването на отношенията между братските църкви, което трябва да се разбира: сега ще дойде новият папа, който ще остави неприкосновен монопола на Православната църква в Русия. На погребението на Йоан Павел II Алексий ще бъде представен от митрополит Кирил, който отговаря за дипломатическите контакти на Руската православна църква.