Руското разузнаване изобщо не е толкова могъщо, колкото си мислим

Западните страни винаги са имали доста високо мнение за съветското разузнаване. Британските тайни служби – MI5, MI6 и специалното звено – бяха склонни силно да преувеличават успехите на Русия по време на Студената война и дори след разпадането на СССР. Но реалността, когато става дума за руските тайни служби, е доста различна.

Както казва известният руски сатирик Владимир Войнович, автор на антиутопията "Москва 2042": "Не се страхувам от КГБ. Или колата им ще се счупи, когато решат да дойдат да ме арестуват, или бензинът им ще свърши по пътя към дома ми, или просто ще забравят адреса ми".

Подобрили ли са се нещата след края на Студената война?

Неуспешната инвазия на Русия в Украйна предполага, че не са. Провалът се дължи на разузнаването, но не на последно място и на самия президент Путин. За пореден път изглежда, че руските шпиони не са това, което трябва да бъдат. Твърди се, че двама генерали от ФСБ, отговорни за тайните операции в Украйна, са отстранени и са под домашен арест. Те са обвинени в присвояване на стотици милиони долари, отпуснати за подкупване на покорни на Путин "слуги" в Киев и другаде. Без съмнение скоро ще последват още арести и обвинения.

Това сочене с пръст, разбира се, е удобно за Путин в момента. В крайна сметка нахлуването в Украйна беше извършено по негово разпореждане. Но това не означава, че инвазията на Русия в Украйна все още не е катастрофален провал на разузнаването. Корупцията, подкупите и кражбите винаги са били част от руското общество и съответно руската армия и тайните служби не са изключение. Затова е ясно, че нещо сериозно се е объркало с информацията, предоставена от руските служби за сигурност за ситуацията на място в Украйна и за нивото на съпротива, пред която е било вероятно да се изправят руските войски.

И въпреки този нов гаф митът за руското разузнаване продължава. Шпионски кръгове в Кеймбридж, Оксфорд и Портланд, Ким Филби и съветските "нелегални" – шпиони и агенти, действащи под фалшиви самоличности и преструващи се на обикновени хора в стил "мистър и мисис Смит" – продължават да владеят въображението на западната публика, не по-малко от легендарния Джеймс Бонд.

В САЩ техният имидж беше подсилен от предатели като Олдрич Еймс, Робърт Хансен и в последно време - Едуард Сноудън. Огненокосата руска шпионка Анна Чапман, която беше разкрита в Съединените щати през 2010 г., също предизвика широк интерес от световните медии – както и лишаването от свобода на Андреас и Хайдрун Аншлаг в Германия, след като двамата бяха признати за виновни в шпионаж в полза на Русия, продължил над 20 години.

Междувременно, по-близо до дома, отравянията в Солсбъри – и убийството на Александър Литвиненко от радиоактивен полоний-210 – се дават като доказателство за дългата ръка на руската държава. Но тези, които смятат, че въпросните примери са доказателство за гения на Русия, дълбоко грешат; журналистите, историците на разузнаването и писателите изглежда не винаги осъзнават, че това не са успехи, а по-скоро са непростими провали на разузнаването, а агентите, които са заловени, не са герои, а губещи.

Дори онези, които контролират руските разузнавателни агенции, продължават да си падат по мита. От разпадането на Съветския съюз, както Службата за външно разузнаване, наследила Първо главно управление на КГБ, така и ГУ (Главното управление) - наследник на ГРУ (военното разузнаване), продължават да отбелязват постиженията на разузнавателните служби на Сталин, на които те се виждат като преки потомци. Те обаче забравят, че трима от шефовете на разузнаването на Сталин - Хенрих Ягода, Николай Ежов и Лаврентий Берия, бяха отстранени от длъжност и екзекутирани. При Путин двама директори на ГРУ - генералите Сергун и Коробов, внезапно и неочаквано загинаха един след друг. Съдбата на двамата призраци, които се обидиха на Путин през последните седмици, изглежда мрачна.

Но те не могат да твърдят, че не са били предупредени. По време на неотдавнашната телевизионна сесия на Съвета за сигурност само дни преди руската инвазия в Украйна, на членовете, присъстващи на шоуто, беше директно напомнено кой е господарят на къщата. Шефът на разузнаването на Путин Сергей Наришкин беше публично унизен заради моментното си объркване относно това какво трябва да бъде първо: атаката срещу Украйна или последен опит да се договори мирно решение на кризата.

На видеото: Дни преди да нападне Украйна Путин унижи шефа на външното си разузнаване Сергей Наришкин пред целия свят.

Всички останали членове на това куклено шоу знаеха, че е по-добре да не говорят пред човек, който не обича да чува лоши новини. Но сега всички руснаци – и всъщност украинци – плащат цената за този отказ да се предложи реалистичен доклад за това как би изглеждала войната в Украйна.

Сред вътрешните хора на Кремъл Путин е добре известен като човек, който обича сериозно да мъмри подчинените си и да отхвърля техните критики. Той е известен и с това, че заглушава критиците си. От най-известните – Анна Политковская, Александър Литвиненко, Борис Березовски и Борис Немцов – всички са мъртви, а Алексей Навални, неговият политически враг номер едно, е изправен пред доживотен затвор.

Путин е човек, който не търпи инакомислие и резултатът е, че е заобиколен от удобни лакеи като Виктор Золотов и Сергей Шойгу. Золотов – който през последните дни призна, че войната в Украйна не върви толкова бързо, колкото Путин може да се надява – е бивш бодигард на руския президент, който сега е директор на Росгвардия (Националната гвардия на Русия). Що се отнася до Шойгу, той е служил в руския спасителен корпус, преди Путин да го назначи за министър на отбраната. И двамата знаят кой държи и ножа, и хляба.

И това е проблемът в Русия на Путин: през цялата история на Русия, когато на власт са авторитарни лидери, разузнавателните служби са компрометирани от факта, че не могат да говорят истината на властта. За пореден път виждаме ефектът от този процес, който се разиграва в Украйна.

Вярно е, че има една област, в която руските разузнавателни агенции са крачка пред западните си колеги: тайни операции, насочени към разпространение на дезинформация. Когато Путин дойде на власт, той създаде своя организация за външно разузнаване. Днес тя е известна като "Петата служба" и нейният зам.-ръководител Анатолий Болюх отговаря за "фалшивите новини", които да се ползват в Русия и в чужбина. По този въпрос западните агенции имат много какво да учат. Но в голямата шпионска игра това изглежда е единственото предимство на Русия.

*Авторът е бивш капитан в силите за специални операции на Русия – ГРУ Спецназ. В момента той е специализант на Кралското историческо дружество на Великобритания.