Руслан Стефанов: ЕС ще започне да действа брутално срещу България

Преди 12 години ЕС действа брутално срещу Гърция, защюто доверието бе напълно разрушеното. С България рано или късно ще се случи същото, ако не променим подхода. Това каза директорът на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Руслан Стефанов в интервю за Mediapool. Той напомни, че България многократно е обещавала на партньори от ЕС и САЩ да се справи с корупцията, само за да постигне дадена цел и после да забрави обещаното. Така се стига до санкциите срещу Васил Божков и Делян Пеевски, но с тях няма да се приключи, смята анализаторът от ЦИД.

Г-н Стефанов, може ли да се очаква и в бъдеще, когато прокуратурата не вижда корупционния слон в стаята, САЩ да налагат санкции срещу българи? Или това бе специално предизборно санкциониране за по-голям ефект?

Не мисля, че е предизборно. Това е дългосрочна целенасочена политика на САЩ, която сегашната администрация на президента Байдън приоритизира. Ще виждаме подобни неща много по-често. Байдън показва, че води много ясна политика, която извежда на фокус върховенството на закона. За първи път борбата с корупцията е издигната като ключов елемент на политиката за националната сигурност на САЩ, което е възможно най-високото ниво на внимание. Надяваме се САЩ да се засилят натиска и върху европейските си партньори, а Еворпейската комисия да излезе с по-адекватни инструменти за спиране на корупцията вътре в ЕС. Европа също има нужда от закон "Магнитски", който да действа вътре в самия ЕС и в страните от съседните региони. Корупционните схеми, разкритията, които подействаха като шок по време на гръцката и еврокризата от 2009 г., продължават да действат. ЕС е голям длъжник към своите граждани, защото не успява да намери адекватно решение на подобни въпроси. Например, недопустимо е да се търпи корупция на европейски компании в рамките на страните-членки на ЕС, в договори за обществени поръчки и т.н.

Вие мислите, че САЩ ще продължат с шамарите, ако прокуратурата продължи да забатачва някои особено проблемни случаи?

Подобни силни външни сигнали или шокове винаги са давали резултати и е добре да ги има. Опитът на Центъра за изследване на демокрацията в мониторинга и противодействието на корупцията през последните 20 години показва, че корупционните схеми, макар силно вредящи на икономическия ръст, равенството и благосъстоянието, не пречат на установяването на вътрешно равновесие в икономиката. Това не е добро равновесие, а стагнация на фона на останалия свят. Подобно равновесие се постига със завладяване на държавата от олигархично-политически кръгове, което води до невъзможност на институциите да осъществят своите демократични функции. Необходима е сериозна криза или подобен външен шок или помощ, за да може корупционната система да се извади от равновесие. Нашите данни от Системата за мониторинг на корупцията показват, че подобни външни инструменти за натиск са успявали и преди, макар и за кратко, да ограничат равнището на корупция в страната и да постигнат своите цели за развитието на пазарната демокрация в страната. През 2005 година това беше мотивацията за приемане на страната в ЕС. През 2010 година изтече срокът на предпазната клауза на Механизма за партньорство и проверка на ЕС. Това бяха и годините, когато имаше най-сериозни финансови средства, отделени за антикорупционни мерки от нашите европейски партньори. Сегашните действия на САЩ ще имат същото въздействие. Спомнете си, че специализираните прокуратура и съд бяха изградени по препоръка от САЩ, а Антикорупционната комисия бе създадена под натиска на Брюксел. Това са все опити да се промени корупционното равновесие и да се повлияе на завладяната държава.

Но те не доведоха до никакъв резултат и дори влошиха ситуацията…

Това все пак са опити за изваждане на системата от корупционното равновесие. Дали то ще съществува дълго зависи все пак и от българската страна.

Казвате, че сега трябва да напълним тези институции със съдържание?

Точно така. Трябва да създадем възможност и капацитет тези институции да работят. Много очевиден беше случая с КТБ. Седем години са много време за подобна отявлена корупционна схема. Става дума за милиарди. Около Цветан Василев има толкова много политически партии, толкова много хора и бизнеси, а българските антикорупционни институции не могат да доведат никого до присъда от седем години. Това говори много.

В случая КТБ обществото видя, че и два силни регулатора бяха замесени в аферата – БНБ и Комисията за финансов надзор. Не може тяхното извинение да е некомпетентност или неразбиране. Единственото извинение е, че те са били по някакъв начин завладяни. Тук идва проблемът, с който България винаги се е сблъсквала – корупцията по високите етажи. Няма как да се справиш с ниската битова корупция, без да се справиш първо с корупцията по високите етажи. Няма как да мотивираш хората да спазват закона, а тези в службите - да преследват битовата корупция, докато стават свидетели на такива огромни безобразия като КТБ. Спомнете си думите на покойния вече американски посланик Джеймс Пардю, който каза в София: Вашата организирана престъпност е прекалено организирана и прекалено видима.

Ако за външен наблюдател това е толкова видимо, то за нашите институции би трябвало да е лесно да набележат някакви решения. От друга страна, ние трябва да знаем, че почти всички страни по света са имали проблем с корупцията и за справянето с този проблем са били нужни 40-50 години. Нужни са и множество опити, не само време. Сегашните американски санкции са още една крачка в тази посока. Две ключови фигури, които са извадени от оборота. В случая с хазарта имаме бизнес монополист, който очевидно, както и при КТБ, е бил в прекалено близки отношения и с министъра на финансите, и с регулатора, и с представители на правосъдната система. Нито една от тези институции, призвани да защитават пазарната демокрация, не е сработила, което е още един много очевиден пример за завладяване на държавата. Да не забравяме и медиите, четвъртата власт, представители, на която са получавали огромно количество договорена реклама.

Очаквате ли някакъв катарзис в българската прокуратура и специалните служби или първо трябва да подменим хората, за да рестартираме системата?

Трябва да се разделим с идеята за възможните катарзис и революция. Те няма да се случат, но това, което може да стане, е да се създадат възможности и капацитет институциите да започнат да си вършат работата. Някои хора в тези институции ще имат шанс да разследват корупцията и да се докаже, че няма недосегаеми. След като нашите партньори от САЩ могат да разследват и да посочат толкова известни на публиката личности, значи би трябвало и в България да може. Политическите партии би трябвало да знаят, че смели действия в тази посока ще бъдат възнаграждавани. Най-вече от българските избиратели, но и от международните ни партньори. Те биха били най-важното средство за защита на националната сигурност и независимост. В "Кремълския наръчник" ние многократно сме демонстрирали как България става изключително уязвима за руска и друга външна намеса. САЩ с основание смятат, че високите нива на корупция в партньорските държави водят до уязвимост на тяхната собствена система за сигурност.

Как очаквате да еволюира образът на главния прокурор?

Нека не се съсредоточаваме върху конкретната личност, макар тя да е важна. Ако погледнем главните прокурори на България след демократичните промени, ще видим, че всички те имат един основен проблем – не решават проблема с корупцията. Защо? Всички ли са лоши хора и професионалисти? Едва ли. Едно по-вероятно обяснение е, че главният прокурор е изключително овластена позиция в България. В известен смисъл това е най-силният властови пост в държавата, и то безконтролен. Само през един пост, човек, получавате директен контрол върху цялата прокурорска машина и индиректен върху съдебната система. От тази гледна точка всички главни прокурори се превръщат в основна цел на всеки, който се среми към власт – от политическите сили, през олигарси и бизнесмени, до престъпния свят. Това е напълно естествена мотивация в демократична система, в която няма достатъчно властови баланси. Ние не сме успели да балансираме властта на главния прокурор, което бе направено съвсем целенасочено през 90-те години, за да може прокуратурата да се заеме с разследването на предходната комунистическа власт. Това разследване не се получи. За сметка на това обаче ние сега имаме една безконтролна институция. Без значение кой светец ще сложим там, смея да твърдя, че резултатът едва ли ще е много по-различен от досегашните. Всички партии ще се опитват да го контролират.

Нашите международни партньори знаят много добре с какво и кого си имат работа. Европейците вече ни познават изключително добре. Резултатът е, че вече десета година не можем да влезем в Шенген. Причината е, че те ни нямат доверие. Вижте случая с Гърция. Тогава имаше много наранени чувства, че ЕС действа брутално. Но това бе следствие от напълно разрушеното доверие. С България рано или късно ще се случи същото, ако не променим подхода. България многократно е обещавала да се справи с корупцията, само за да постигне дадена цел и после да забрави обещаното. С други думи, многократно сме лъгали партньорите си. И това не са една или две партии, а редица български правителства. САЩ наложиха тези санкции, след като 15 години повтаряха едно и също в своите годишни доклади, че имаме сериозен проблем с корупцията и те са готови да ни помогнат, ако има желание и воля.

Ние ли сме опитната мишка за администрацията на Байдън. Защо не започнаха да налагат тези санкции на други? Например Унгария?

Ние сме много по-отдавна с този проблем. Корупция има навсякъде, включително в САЩ и Западна Европа. Всяка година има осъдени висши политици и в САЩ, и в Западна Европа за корупция. България не е много по-различна от страните в Централна и Източна Европа по въпроса с корупцията. Но липсата на противодействие и мащабите тук в сравнение с големината на икономиката са особено притеснителни. От тази гледна точка българските проблеми с липсата на противодействие са много по-стари и много по-сериозни. Всеки, който наблюдава тази област, беше наясно, че санкциите приближаваха. Въпросът беше кога, а не дали. Същото е и с финансирането от ЕС. Това, че не е замразено вече е само резултат от по-сериозните предизвикателства, които отнемат вниманието на партньорите ни. Така че не бива да мислим, че България е опитно зайче. Това е всеобща политика. Надявам се, подобни санкции да подтикнат и ЕС да изработи по-добра ефективни политики и инструменти за борба с корупцията.

Очаквате ли промяна в поведението на българските партии след 11 юли на фона на тези санкции?

Надявам се. Например, новите български депутати биха могли да приемат свой етичен кодекс, който да има сериозни политически последици при нарушения. Да е ясно, например, че нерегламентирани срещи с бизнеса не бива да се случват.

Като ЦУМ-гейт…

Това е един от изключително фрапантните и тревожни примери. Той не е изненадващ скандал, но е прекалено очебиен. ЦУМ-гейт ясно показва проблема, който нашите западни партньори виждат тук. Институциите просто не реагират. Навсякъде има такива проблеми, хората правят грешки по различни причини. Но грешките, особено на овластените, трябва да бъдат наказвани, не заради конкретния човек, а за другите след него, заради изграждането на институции, правила и принципи. В този смисъл, не самият гейт е шокиращ, а това, че призваните да пазят интегритета етични институции не видяха проблем. Ето това смайва най-много западните ни партньори.

Имат ли американските санкции за цел да възпират руското влияние върху българската политика и икономика?

Отдавна се говори за т.нар. стратегическа корупция, която идва от страни като Русия и Китай. Към България се гледа с особена тревожност, защото тя е член на ЕС и НАТО, но проблемът е особено голям в Западните Балкани. Смята се, че олигархизацията на важни сектори прави от България много лесна мишена за превземане именно от такива външни интереси.

Видя се по скоростта на движение на газопроводите…

Примерът с газопроводите е особено очевиден. Не знам защо си мислим, че някой може да не забележи как България използва собствени средства, за да построи стратегически газопровод за друга страна, в случая Русия. В същото време все не успява да построи приоритетната за самата нея газова връзка с Гърция. Няма много възможни обяснение на това, освен корупцията и завладяването на държавата. Тук може да направим аналогии със Северен поток, където същите механизми са също толкова валидни. Вижте само колко висши германски, австрийски, а вече и френски бивши високопоставени политици влизат в бордовете на руските енергийни гиганти. Същите фирми, които осъществяват безпрекословно политиката и прищевките на Кремлъл. Останалите европейски страни и САЩ не би трябвало да си затварят очите за тези практики, които сериозно подкопават доверието във върховенството на закона в Европа. "Турски поток" в България и Сърбия, стана възможен, защото "Северен поток" беше прегърнат от Германия. И двата проекта не са икономически, а политически конструкции, които захранват неясни икономически интереси свързани с Кремъл.

Европа не може да продължи да твърди, че е способна да прави бизнес с Русия, сякаш е всяка друга европейска държава. Кремъл очевидно не зачита нито един закон и правило на ЕС. Не само това, той открито заявява, че съвсем целенасочено търси разграждането на ЕС с аргумент, че европейските институции не могат да бъдат негов партньор, а само отделните страни-членки. Големите ЕС страни и Великобритания не могат да продължават да се правят, че не забелязват това поведение на Кремъл. Те трябва да изградят ясна обща политика на ЕС в това отношение, включително в сътрудничество със САЩ.

Какъв е сигналът на Вашингтон към Балканите?

В Западните Балкани проблемите са доста по-сериозни от тези в България. Там има друг голям актьор, който действа в същата посока като Русия и това е Китай. Центърът за изследване на демокрацията подробно е описал тези проблеми в своите доклади за Западните Балкани. В някои страни там нивата на корупция са на много по-сериозни равнища от тези, които наблюдаваме в България по сходни параметри, а институциите във всички страни са много по-неустойчиви в сравнение с българските. Това показва и напредъка, който България все пак постигна като член на ЕС и НАТО. България е на качествено различно ниво от това на страните от Западните Балкани. Големият проблем, обаче е, че в Западните Балкани липсва достатъчно воля и желание за реформи в посока пазарна демократизация и интеграция в ЕС, както и това, че самият ЕС не намира начин да предизвика тези реформи.

Сърбия, като най-голямата икономика в региона, е особено ясен пример в това отношение. Тя не подкрепя нито една външнополитическа позиция на ЕС спрямо Русия и Китай. Но трябваше САЩ да се намесят, за да кажат ясно на Белград, че не може да седи на няколко стола едновременно. В този смисъл амбицията на президента на ЕК Фон дер Лайен - ЕС да се превърне в геополитически лидер - не изглежда сякаш започва да се реализира. Пътят за изпълнението на подобни амбиции минава през интегрирането на Западните Балкани по условията на ЕС, както и справянето с провокациите на страни като Беларус. За сега не ЕС не изглежда убедително в тази си роля, нито в Западните Балкани, нито в страните от Източна Европа или Северна Африка и Близкия Изток, които са от непосредствен интерес за Европа.