RWE остава в АЕЦ “Белене“, нов акционер - с условия и ограничения

Немската компания RWE не се е отказала от участието си в проекта за изграждането на АЕЦ “Белене“, но и те като нас искат да знаят колко ще струва реално централата. Това заяви в понеделник премиерът Бойко Борисов след срещата си с ръководството на немския концерн, който има подписано акционерно споразумение с българската НЕК за придобиване на 49 на сто от ядрения проект.

“Обсъждахме как да се измъкнем от блатото, в което са ни насадили Станишев и компания. RWE не се отказват, чувството им за отговорност ги държи в проекта, независимо че няма да плащат неустойки, ако се откажат“, каза Борисов.

“Можем да ви разкажем как не трябва да се договаря един проект - без да имаш осигурено финансиране и без да имаш пазар“, обърна се Борисов към студентите от УНСС, след като даде старт на юбилейната 90-та учебна година. “Може ли да се прави договор и проект, и да се похарчат стотици милиони, без да се знае колко ще бъде крайната цена на централата и на електрическата енергия, както и кой ще строи съпътстващите мощности са за няколко милиарда“, възкликна премиерът.

Той заяви още, че “когато станем готови, ще кажем в края на октомври за съдбата на проекта АЕЦ "Белене". Ден по-рано министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков съобщи, че решението ще е ясно на 30 септември.

Тогава или месец по-късно, по думите на Борисов, трябва да е ясна схемата за структуриране на финансирането на централата, което минава през продажба на по-голямата част от сегашния 51 на сто държавен дял.

Преди десет дни, след среща с руския енергиен министър Сергей Шматко, Трайков заяви, че в момента се проучва какъв точно дял да си запази държавата.

“Двадесет процента е една, така, широко дискутирана цифра, би могло да е толкова, би могло да е и по-малко“, коментира в неделя пред Нова ТВ Трайков. По повод подозренията, че държавата няма да може да контролира проекта с минимален дял и при поява на друг акционер с контролен дял, той заяви, това е въпрос на клаузи залегнали в акционерното споразумение, а не е свързано непременно с големината на държавния пакет – независимо дали е 10, 20 или 30 процента.

“Едно от условията, които ще залегнат в пакета при създаването на структурата на финансиране, би могло да бъде и големина на пакета, който може да има един отделен инвеститор“, каза Трайков. “Друго е какви права искаме да запазим за себе си с пакета, който ние запазваме“, допълни той.

От думите му стана ясно, че при търсенето на нов инвеститор ще се поставят условия, сред които и това да няма дългосрочни споразумения за изкупуване на ток от бъдещата централа на прекалено високи цени. “Защото дали взимаш парите от джоба на хората под формата на висока цена на тока, която те са длъжни да купуват, или под формата на по-високи данъци, за да се плати участието на държавното предприятие, това са две различни форми на едно и също нещо“, аргументира се министърът.

При предишната процедура за избор на стратегическия инвеститор за 49 на сто, спечелена от RWE, обаче имаше възможност за сключване на 15-годишен договор с НЕК за изкупуване на енергията от АЕЦ “Белене“. От НЕК упорито отказват да коментират дали германците са поискали да се възползват от тази опция, която е в противоречие с европейските директиви, които са срещу дългосрочни договори в енергетиката.

“Ще има един портфейл от условия, които ще бъдат предложени и които инвеститорите трябва да приемат, за да станат наши партньори в този проект“, допълни Трайков. Той потвърди думите на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков от миналата седмица, че към държавния дял в АЕЦ “Белене“ има голям инвеститорски интерес.

Досега официално такъв е заявен само от Русия, чийто министър каза преди посещението си в София, че имат интерес към покупката на целия държавен дял или част от него. В края на май от НЕК съобщиха, че RWE преговаря с руската “Интер РАО“ за подялба на 49-процентния дял и финансовия риск от участието в ядрения проект.

По информация на Mediapool Русия се стреми да получи мажоритарен пакет от АЕЦ “Белене“, което тя може да направи и с участието на няколко контролирани от Кремъл компании, за да избегне планираните ограничения в структурирането на акционерното участие.

Трайков каза още, че всички плащания за АЕЦ “Белене“ са спрени и правителството е отказало да подпише мостово финансиране от 100 млн. евро за плащания по поръчаното вече оборудване. По думите му, ако “Атомстройекспорт“ продължават работата по проекта за своя сметка, това е тяхно решение, но натиск върху българската страна не бил оказван.

“На самите разговори, които проведохме в петък (б.ред – 18 септември), натиск по този груб и безцеремонен начин, за който предупреждаваха предишните управляващи, нямаше. Напротив, беше един нормален диалог, в който и ние, и руснаците поставяхме своите аргументи. Г-н Шматко, г-н Кириенко (б.ред – шефът на "Росатом“, който контролира “Атомстройекспорт“) са професионалисти и умни хора, те много добре разбраха за какво става дума и разбраха, че няма смисъл да си говорим басни“, каза Трайков.

“Има много заинтересовани страни и те използват естествено различни инструменти за прокарването на своите интереси, така че дали това се възприема като натиск или не е въпрос на интерпретация. На мен лично никой не ми е казал - направи това или направи другото“, заяви министърът.