Отборът на Съединените щати завоюва първото място в класирането по медали на Олимпийските игри в Лондон, като по този начин върна на страната си олимпийското първенство след загубата от Китай преди четири години в Пекин.
Американските спортисти спечелиха общо 104 медала – 46 златни, 29 сребърни и 29 бронзови. Преди четири години сборът от медали на американците бе по-добър – 110. Тогава обаче те имаха само 36 златни медала, което ги прати на второ място след домакините от Китай, спечелили 51 златни медала (плюс 21 сребърни и 28 бронзови).
Китайците водеха дълго време в класирането по медали и на лондонската олимпиада, но в началото на втората ѝ седмица загубиха скорост и постепенно бяха настигнати и задминати от американците.
В последните два дни на игрите, например, Китай успя да вземе само едно злато – в бокса. Докато САЩ добавиха 5 – в леката атлетика, скоковете с вода, борбата, както и титлите в баскетбола. Един от последните комплекти медали на игрите бяха дадени в мъжкия баскетбол, където супер отборът на САЩ, воден от Леброн Джеймс и Коби Брайънт, надделя в изключителен мач над Испания със 107 на 100.
Втори в класирането останаха китайците с 38 златни, 27 сребърни и 22 бронзови медала или общо 87. Преди четири години като домакини те имаха общо 100 медала.
Голям скок на тази Олимпиада направиха домакините от Великобритания, които се класираха трети. Преди 4 години те бяха с едно място по назад с общо 48 медала, от които 19 златни. Този път те спечелиха 29 златни, 17 сребърни и 19 бронзови и общо 65 медала.
Великобритания си размени мястото от Пекин с Русия, останала този път четвърта, макар че спечели значително повече медали в сравнение с преди 4 години. Руснаците започнаха зле, но в последните няколко дни на игрите наваксаха и завършиха с 82 медала – 24 златни, 25 сребърни, 33 бронзови.
Република Корея се придвижи напред в сравнение със седмото си място в Пекин – четвърто място с 13 златни, 8 сребърни и 7 бронзови.
По-нататък в класирането на игрите в Лондон са Германия, Франция, Италия, Унгария, Австралия и Япония. Прави впечатление скокът на Унгария, завършила 21-ва в Пекин, и отстъплението на Япония – от 8-мо на 11-то място.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
34 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Абе № 26 и № 28 - на вас аритметиката явно не ви е ясна. Какво говорите Европейски съюз, СССР и т.н. Нали разбирате че има числени ограничения по държави? Повечето спортове може по 2-3 човека да учавстват от държава. А т.нар. европейски съюз има 25 държави, същото за СССР. За какво говорим? Ако бяхте дали на американците и китайците по 25 човека на дисциплина, нямаше другите да видят медал....
Nomer 26,za tebe Savetskia saius sa samo slavianskite darjavi.Stranite ot SSSR imat 47 zlatni medala.....
Олимпийският състезания за първи път се национализираха на олимпиадата в Берлин през 1936г.Ритуалите с вдигането на националните знамена на победителите и изпълнение на националния химн се въвежда тогава, както и подреждането на държавите по спечелени медали, която класация и до сега се води като неофициална.Затова няма и правила как да се води, дали по брой на спечелените общо медали, по брой на златните медали или по някаква точкова система, каквато има строго официализирана и регламентирана например …
във Формула 1.
Национализацията на спорта ,въведен от Хитлер остана и до сега, но освен това спорта, в частност и олимпийския,през време на студената война се политизира, а сега се комерсиализира до такава степен,че той рискува да се из-роди, ако вече това не се е случило.Освен това със стремежа да се поставят все нови и нови рекорди и да се печелят медали, спорта на всичко отгоре се химизира и състезанията се превърнаха от спортни , във фармацевтични.Измислят се непрекъснато стимулиращи вещества, които в последствие се забраняват, за да се измислят нови други, с които спортистите да спечелят медали, докато не са ги забранили и тях и т.н.Която държава няма развита фармацевтика е загубена в спорта.Допинг контрола , освен,че е подложен на корупционен натиск, той изостава от фармацевтиката и в крайна сметка е слабо ефективен.Ето защо сме свидетели все по-често футболисти да умират на терена или спортисти да умират или колабират по време на състезания.Спорта все повече напомня на някогашните гладиаторски игри в древността, когато гладиаторите са се биели до смърт за удоволствие на публиката.
Ама то във времената на голямата химия имало още олимпиади !!!???
Към № 26... Всъщност най-много медали на Олимпиадата в Лондон, спечелиха страните на Европейския съюз- 95 златни, 107-сребърни и 308 бронзови. Някои от медалите за ЕС ги донесоха страни от бившия соц "лагер". От тази равносметка категорично става ясно какво означава свободата за развитието на спорта и човешката личност.
26, виж това: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=1228452
Най-много медали на олимпиадата спечелиха страните от бившия СССР - общо 157, от които 42 златни. Това показва какво значение отдават те на спорта. Самата Русия е на 4-то място в общото класиране. От бившите соц. страни отлично се представиха Унгария на 9-то място, Чехия на 23-то и т.н. От сега съществуващите соцстрани класацията се води от Китай с 38 златни медала и на второ място в света, Куба е 15-та с 5 златни.
На фона на тези успехи класирането на България едва на 63-то място говори за това …
какви "грижи" полага държавата и лично Бойко Борисов за спорта у нас. Затова нацията ни е болна и е обречена на изчезване, ако подобни управляващи останат на власт и продължи геноцида срещу хората в България.
А не беше ли важно участието?