С ДДС ще се облагат само покупки на фирмени коли и имоти, ползвани и за лични цели

Финансовото министерство обмисля да промени намерението си за облагане с ДДС на стоки над 700 лв., закупени от фирмите, но ползвани и за лични нужди, и то да се отнася само за автомобили и имоти на стойност над 35 хил. лв. или 50 хил. лв. Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов на заседанието на Националния тристранен съвет за сътрудничество във вторник.

Публикувани в средата на септември за обществено обсъждане поправки в Закона за корпоративното подоходно облагане предвиждаха фирмите, които са купили вещи над 700 лв. да декларират, че ще ги ползват само за служебни цели и ако се установи, че правят това и като частни лица да нямат право на данъчен кредит. Друга корекция трябваше да позволи на общините да налагат от 0 до 2 процента допълнително над 10-процентния данък върху доходите на физическите лица., но Горанов потвърди, че тя отпада. Финансовият министър обаче остава твърд в намерението си да намали разплащанията в брой от сегашните 15 хил. лв. на 5 хил. лв.

Със сигурност прагът от 700 лв. е твърде нисък и до следващата сряда ще се реши дали той да бъде увеличен на 35 хил. или 50 хил. лв., каза Горанов. По думите му ползването за лични цели на активи, които са собственост на юридическите лица и за които е ползван данъчен кредит, е неприемливо и недопустимо от гледна точка на ДДС директивата и Законът за ДДС.

"Това до голяма степен ерозира основата за ДДС и допуска недобросъвестно поведение. Не е тайна, че 95 % от новите автомобили, които се движат у нас, са собственост на юридически лица, а не на физически и по този начин се избягва голям, полагащ се на бюджета приход", заяви Владислав Горанов. Затова ограниченията за данъчния кредит ще важат само за автомобили и недвижими имоти и фирмите трябва да декларират, когато те се използват едновременно за служебни и лични цели.

"Давам пример, за да е ясно, един хотел, ползват се две или три стаи за лични нужди от собственика. Методиката е площта на тези стаи, които се ползват за лични нужди, отнесено към общата площ на хотела, съответно в това съотношение се ползва данъчен кредит, примерно 95% за независима икономическа дейност и съответно 5% за лични нужди. При автомобилите – по същия начин, методиката е на база изминати километри", обясни пред журналисти директорът по данъчна политика във финансовото министерство Людмила Петкова.

Горанов потвърди и обявеното преди две седмици от зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов отпадане на идеята общините да могат да налагат между 0 и 2 процента допълнителен данък върху доходите на физическите лица.

До бързия отказ се стигна след острото обществено недоволство от възможността за повишаване на данък общ доход, въпреки уверенията на Националното сдружение на общините, че надали местната власт ще се възползва от опцията.

Обръщането на предизборното обещание на ГЕРБ държавата да отстъпи на общините 2 на сто от десетпроцентния данък върху доходите на физическите лица и създаването на допълнителна тежест опорочи желанията на местната власт за повече приходи в бюджетите им и по-голяма независимост от централния бюджет.

Горанов обаче има друг поглед върху нещата и заяви, че "начинът, по който се проведе дебатът и масовото становище, че не се приема като мярка, независимо че съм готов да водя дебат дали има икономическа рационалност в това, ме въздържа да правя такова предложение към правителството". "В този смисъл правителството няма да предлага такова решение", заяви той.

Финансовото министерство засега остава твърдо убедено, че трябва да падне прагът на плащанията в брой и той да е до 5 хил., а не сегашните 15 хил. лв. Бизнесът обаче иска намаляването на кешовите плащания да стане по-плавно.

Предстои идната сряда финансовото министерство да внесе в Министерския съвет предложенията за законови поправки, но те ще подлежат и на парламентарен дебат, преди да бъдат приети.