С еврозаповед за запор длъжник в ЕС не може да избяга

Или как районният съдия в Харманли има власт да блокира банкова сметка в Милано

Методи Байкушев и Цветелина Георгиева

Да си представим, че български износител от Смолян има да получава пари от длъжник в Лион. В общия случай, за да събере вземането си, българският предприемач ще трябва да води скъпо и времеемко съдебно производство във Франция.

Но в ЕС вече има широк спектър от други възможности за действие, които могат да спестят много пари, усилия и време на коректните търговци. Днес съдът в Смолян може да издаде европейска заповед за запор, която ще бъде изпълнена във Франция или в друга държава, където длъжникът има банкови сметки. Налагането на запор върху сметки често служи като достатъчен стимул за длъжника да погаси дължимите суми, за да се избегнат по-нататъшни съдебни действия и разноски. Опитът показва, че подобно развитие е изключително благоприятно за кредитора, който може за броени дни да събере вземането си.

Регламент № 655/20141 (Регламент) се прилага от началото на 2017 г., като бизнесът вече успешно се възползва от него. Все повече кредитори на длъжници в други страни от ЕС осъзнават, че могат да налагат бързо и евтино запори върху банкови сметки в друга държава членка по реда на Регламента. Така в много случаи вече не се налага компаниите да искат обезпечение от съда по местоживеене на длъжника или пък да вървят по стария път за допускане на обезпечение по реда на българския процесуален закон, което след това да бъде привеждано в изпълнение в чужбина по общия и сложен ред. Изборът между различните варианти зависи от редица конкретни обстоятелства – фазата на съдебното производство (ако такова е започнало), информацията, с която кредиторът разполага относно сметките на длъжника, вида на имуществото, което ще служи за обезпечение и т.н. Всички тези обстоятелства следва да бъдат внимателно анализирани, за да се вземе правилно стратегическо решение и интересите на кредитора да бъдат опазени в максимална степен.

Ефектът на изненадата

Регламентът предлага възможности, които не са за подценяване, стига разбира се кредиторът (или по-скоро неговият адвокат) да знае как да се възползва от тях. Регламентът е полезен най-вече с това, че гарантира ефекта на изненадата спрямо неизправния длъжник. Той не узнава за образуваното срещу него производство до момента, в който сметката му вече е блокирана. Така, длъжникът, който е отдалечен на хиляди километри и живее с мисълта, че кредиторът се е отказал да търси правата си, изведнъж се оказва с наложен запор. И тогава набързо се "сеща“, че има да плаща една фактура на някого там в България.

Регламентът е приложим, когато банковата сметка на длъжника се намира в държава членка, различна от държавата, в която се намира кредиторът или в която се иска запорът.

За да може български съд да издаде заповедта, той трябва да е компетентен да постанови решение по същество на спора. Тази компетентност ще е налице например, ако е уредена в договор между страните, ако е причинена вреда на българска територия, ако е налице проблем при доставка на стоки в България, ако са възникнали отношения с клон на чуждестранна фирма в България, ако се предявява иск срещу застраховател или от потребител, както и в други случаи, уредени в европейското право.2 Ако не са налице предпоставките за компетентност на българския съд, заповедта ще бъде издадена от съда по местоживеенето на длъжника или по мястото, където са открити банковите сметки, и ще бъде изпълнена по същия начин, както ако бе издадена в България. Тоест, Регламентът е полезен инструмент и при класическия случай – българска фирма доставя стоки в Испания, но не получава плащане от местното дружество получател. Тогава може да се иска допускане на запор срещу испанския купувач от испанския съд. Издадената заповед се изпълнява директно в Испания.

Запор на сметки в чужбина избягва скъпо дело

Запорът може да бъде допуснат още преди да е заведено дело, по време на делото или след неговото приключване. Практическият опит на авторите на статията показва, че дело може и изобщо да не бъде заведено, ако длъжникът реши да плати доброволно след запора. Кредиторът трябва да знае банковата сметка на длъжника, която иска да запорира, или поне да знае в коя банка е открита тя. На практика тази информация често е известна на кредитора или би могла да бъде сравнително лесно узната. Няма пречка да се иска запор и на повече сметки.

Унифицирана и сравнително проста процедура

Молбата за издаване на заповедта се подава чрез стандартен формуляр. Такива формуляри са предвидени от Регламента за всяко действие от производството, независимо дали то се извършва от страна, от съда, от изпълнителния орган или от банката, в която се налага запорът. Целта на формулярите е процедурата да бъде улеснена, но на практика се оказва, че са налице известни трудности при попълването им и превода им. Тези трудности обаче не са непреодолими за юрист с достатъчен опит в правото на ЕС.

Българският съд, пред който е подадена молбата, се произнася в кратък срок, буквално до няколко дни. Макар Регламентът да предвижда запорът да бъде допускан по правило само срещу представяне на гаранция, в действителност това може да не се наложи, ако кредиторът е развил достатъчно убедителна теза и е представил солидни доказателства за изискуемостта на вземането си и за обезпечителната си нужда.

Не само бързо, но и евтино

Този инструмент е наистина евтин. Таксата за допускане на обезпечението в България е същата като при издаване на обезпечителна заповед по българския процесуален ред – 40 лв.

Снабден с издадената заповед за запор, кредиторът може да поиска привеждането ѝ в изпълнение в съответната държава членка, където са банковите сметки на длъжника. Поначало съдът, който издава заповедта, трябва да съобрази, че същата следва да бъде връчена на длъжника (разбира се, след като запорът вече е наложен, за да не се осуети изненадата). Това обаче невинаги се случва на практика, което може да се наложи кредиторът сам да организира изпращането на документите в съответната държава. Познаването на езика и правната система на тази държава или поддържането на подходящи контакти с местни юристи биха могли да се окажат от същество значение за бързото налагане на запора.

Документите, които се изпращат в чужбина, в общия случай следва да бъдат преведени на съответния език на държавата членка. Но ако кредиторът докаже, че длъжникът разбира и друг език, документите за връчване на длъжника може и да са на този друг език. Това би спестило допълнителни разходи за превод.

И така, след като заповедта е издадена и изпратена в съответната държава членка, е въпрос на броени дни сметката да бъде запорирана. Изпробвано на практика в Германия, налагането на запора отне едва 5 работни дни. Самата процедура по запора се урежда от вътрешния ред на съответната държава, като Регламентът предвижда действията да бъдат извършвани в максимално кратки срокове и кредиторът да бъде информиран своевременно за резултата от запора. В много от случаите, още преди да му бъде връчено официално съобщение за запорираната наличност, кредиторът вече е получил доброволно плащане от длъжника (който е „стимулиран“ от решителността и находчивостта на кредитора в другия край на Европа).

С плащането вече е отпаднала нуждата от предприемане на по-нататъшни действия. Но тъй като плащането не отменя автоматично запора, кредиторът следва да положи дължимата грижа и да подаде молба за отмяната му. В противен случай той носи отговорност за евентуално причинени вреди на длъжника.

Като недостатък на Регламента следва да се отчете сравнително краткият срок, в който кредиторът трябва да предяви иска си по същество, след като е допуснато предварително обезпечение на иска3. Ако длъжникът не е така благосклонен да плати дължимата сума веднага след налагане на запора, кредиторът може да не получи достатъчно бързо информация за това каква сума е запорирал. А тази информация може да се окаже решаваща за преценката дали да се заведе иск по същество или не. Въпреки това, съществуват известни процесуални възможности за печелене на допълнително време, през което кредиторът да узнае наличността по сметката и да вземе адекватно решение за следващите си стъпки.

С думи прости – ако производител от Перник продава стоки на купувач в Залцбург и страните са уговорили, че споровете ще се решават от българския съд, пернишкият производител ще може да иска от Окръжен съд Перник да допусне запор на сметката на доставчика в Австрия. Или ако, при липса на други уговорки, купувач от Перник получи стоки от доставчик от Залцбург, те се окажат дефектни и възникне право да се търси неустойка, тогава той ще може да иска от Окръжен съд Перник да допусне запор на сметката на доставчика в Австрия.

Европа в услуга на бизнеса

През краткото време, за което се прилага, Регламентът се превърна в успешно средство за бързо и достъпно уреждане на спорни отношения. Това е поредният акт на европейския законодател, който прокарва пътя за по-ефективно правосъдие в услуга на функционирането на вътрешния пазар на ЕС.

* Статията цели запознаването на българския бизнес с една конкретна възможност, която предоставя правото на ЕС при уреждане на отношенията с търговски партньори от страни членки. Материалът е предназначен за широката публика, не претендира за изчерпателност или научен принос и не представлява конкретен правен съвет.

** Методи Байкушев има богат практически опит в събиране на вземания и процесуално представителство и арбитраж по търговски дела – както вътрешни, така и международни. Член е на Арбитражния съвет на Арбитражния съд при КРИБ, генерален секретар на Националния комитет в България на Международната търговска камара (ICC) и член на арбитражната комисия при ICC. Основната му експертиза се допълва от значителния му опит в сферата на производства по несъстоятелност, обществени поръчки, строителни спорове и административни дела. Преподава бизнес право в Американския университет в България (АУБГ), гр. Благоевград. Адв. Байкушев е отличен като водещ адвокат от IFLR 1000 и е препоръчан от престижното издание Legal 500.

*** Цветелина Георгиева има сериозен опит в търговското и облигационно право. Специализира в сферата на процесуалното представителство по събиране на вземания, дела с международен елемент, съдебни претенции за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Участник в проекта "Регламент 1215/2012: Какво предлага и как работи?“.

Още от Бизнес