С финален спринт България успя да спаси програма ИСПА

Загубените средства са около 100 млн. лв., усвоените – седем пъти повече

С финален спринт България успя да спаси програма ИСПА. В края на 2010 г. нещата изглеждаха безнадеждно за страната – последна по усвояване на средствата сред 16-те страни, ползващи помощ от кохезионния фонд на ЕС за периода 2000 – 2006 г., и с няколко рискови проекти. Процентът за усвояване на България беше 70.1% при средно 83.7%.

Две години по-късно нещата изглеждат по-различно. България е изпреварила вече Унгария и Малта и почти е достигнала средното ниво от 85%, показват последните данни на Еврокомисията към март 2012 г. Данните на финансовото министерство към 1 септември пък са още по-високи - 93%.

Теглейки чертата към днешна дата, може да се каже, че страната е на плюс с усвоени около 700 млн. евро безвъзмездна помощ и безвъзвратно загубени около 100 млн. евро. Това са неусвоените 70 млн. евро за жп участъка от Димитровград до Свиленград, 17 млн. евро за сероочистващите инсталации на ТЕЦ “Марица Изток 2”, 3.3 млн. евро финансова санкция за регионалното депо за отпадъци в Кърджали и още 4.5 млн. евро по всички водни проекти. За финансовите корекции страната ни все още води битка с Брюксел те да бъдат намалени. Освен това, за да се спаси магистрала “Люлин” и вторият мост над Дунав, от държавния бюджет бяха извадени допълнително още 73 млн. евро.

“Макар и трудно стартирала, с риск от загуба на средства може да се каже, че ИСПА приключва сравнително успешно”, коментира министърът по еврофондовете Томислав Дончев пред Mediapool. Той допълни, че обратът е настъпил през последните две години, през които беше постигнато удължаване на сроковете за изпълнение по осем проекта. От тях шест вече приключиха успешно, а до края на годината се очаква да тръгне и движението по Дунав мост ІІ. Единственият рисков проект остава регионалното депо за битови отпадъци в Кърджали.

Уроците по ИСПА

Програма ИСПА тръгна през 2000 г., а срокът за последните финални доклади е 30 юни 2014 г. За този период страната пое ангажимент да изпълни 38 проекта за общо над 1.5 млрд.евро, от които 783 млн. евро се падат на безвъзмездната помощ по ИСПА. Тези проекти поставиха началото на изграждането на модерната инфраструктура в сферата на околната среда и транспорта.

Практиката показа, че почти всички ИСПА-проекти стартираха с огромно закъснение.

Причините за това бяха много – като се започне от липсата на добре подготвени инвестиционни проекти, забавяне на отчуждителните процедури и археологическите разкопки от страна на държавата и се стигне до недобрите организация и контрол по изпълнението. Друг голям проблем се оказаха обществените поръчки, които също забавиха усвояването на средствата и станаха причина за загуба на европари, заради процедури на пряко договаряне, недопустими по правилата на Брюксел и съответно санкционирани като случаят с водния цикъл на Сливен.

За да бъдат спасени, други проекти бяха преформатирани с отпадане на дейности и изграждане на съоръжения – депото в Кърджали и пречиствателната станция на Шумен. Около десетина обекта получиха отсрочка от една до две години в сроковете, за да могат да приключат и средствата за тях да бъдат спасени.

Изпълнителите по договорите към ИСПА-мерките бяха предимно чужди компании или консорциуми от Италия, Испания, Германия, Австрия, Гърция и Турция. В работата си като част от консорциумите или подизпълнители българските фирми успяха да изградят капацитет и да се запознаят с процедурите и отчетността по европейските проекти. Това им помогна след 2007 г. да участват успешно в търговете по оперативните програми.

Така средно за реализацията на един ИСПА проект – от подписването на финансовия меморандум до предаването на финалния отчет на Брюксел, при оптимални условия бяха нужни около шест години. Решаването на натрупани проблеми и възникнали нови трупване и решаване на възникналите проблемите някои стигнаха и до десет.

Така равносметката от свършеното до тук с пари от предприсъединителната програма изглежда така – 5 регионални депа за отпадъци, 18 пречиствателни станции, една магистрала от 19 км и част от скоростната жп линия от Пловдив до Първомай.

Отпадъци – 5 депа и един рисков проект

С пари по ИСПА в сектора на отпадъците бяха изградени пет регионални депа в Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол за 51 млн. евро. Те събират боклука на 29 общини с население 447 хил. души. След изграждането им продължава закриването на 14 стари сметища.

И ако този проект приключи успешно, не така стоят нещата с регионалното депо в Кърджали за 30 млн. евро, което се строи близо 10 години. България получи отсрочка за завършването му до края на 2012 г., но въпреки това има сериозен риск той да не приключи и в удължения срок. За да бъде спасен, проектът за депото в Кърджали беше основно преработен. Претоварните станции бяха намалени от седем на четири в Кирково, Крумовград, Ивайловград и Ардино. Към края на август 2012 г. работата по тях е изпълнена на 64%, по данни на МОСВ. Изграждането на сортиращата и сепарираща инсталация, което бавеше проекта, пък отпадна с одобрение на Европейската комисия. Въпреки това строителството на регионалния център за отпадъци край кърджалийското село Вишеград, който трябваше да поеме боклуците на 7 общини в областта, продължава да се бави и към момента е изградено едва една четвърт от съоръжението.

Строител на обекта е италианско-българския консорциум “Униланд-Сиконко-Униеко”. “Натрупаното закъснение по обекта е близо година, но имаме уверение от страна на консорциума, че ще приключат до края на 2012 г.”, каза Цвета Димитрова, директор на дирекция “Европейски и международни проекти” в МОСВ, която отговаря за програма ИСПА пред Mediapool. Според нея причините за забавянето са недоброто планиране на дейностите и трудната комуникация между партньорите в консорциума.

Заради факта, че фирмата изпълнител беше избрана с пряко договаряне по времето на министъра на околната среда Джевдет Чакъров. България отнесе финансова санкция от 3.3 млн. евро. От ИСПА помощта е усвоено 9.2 млн. евро по обекта, а за да бъде довършено регионалното депо държавата отпусна още 14 млн. евро, от които досега са усвоени 2.8 млн. евро, посочи Цвета Димитрова.

Пречиствателни станции – 18 изградени и една спряна

Най-много нови обекти по ИСПА бяха изградени във водния сектор – общо 18. Така Горна Оряховица, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Севлиево, Бургас – кв. "Меден рудник", Монтана, Ловеч, Попово, Балчик, Кюстендил, Кубратово (София), Варна, Сливен, Търговище, Русе, Пазарджик и Стара Загора, където живеят над 3.5 млн. души, вече имат модерни пречиствателни станции. Беше изградена и 350 км водопроводна и над 200 км канализационна мрежа с обновление на тръбите на Варна, Кюстендил, Търговище, Горна Оряховица, Смолян, Шумен, Балчик,Бургас, Димитровград, Стара Загора и Хасково.

Приключи изграждането на интегрирания воден цикъл на София с довеждащ канализационен колектор Банкя-Какач, Рилски водопровод, ляв владайски колектор, десен перловски колектор, десен слатински колектор, десен владайски колектор и на водопровода по бул. "Черни връх".

Шест водни проекта бяха спасени с удължаване на срока за изпълнението им с една година - до края на 2011 г. Това бяха водните проекти на София, Смолян, Кюстендил, Шумен, Варна и Русе.

По водния проект на Шумен, който беше за 27 млн. евро, отпадна изграждането на пречиствателната станция за отпадни води и тя беше прехвърлена към оперативна програма “Околна среда”. Преценихме, че изпълнителят няма да успее да довърши обекта в срок заради сериозното забавяне на строително-монтажните работи и затова го прекратихме, обясни Цвета Димитрова. Строител и на този обект беше италианско-българският консорциум “Униланд – Сиконко”.

Единственият воден проект, който не можа да бъде спасен, беше на Сливен за близо 21 млн. евро. По него България води преговори с Европейската комисия да не връща усвоените средства по ИСПА от близо 1.5 млн. евро. Проектът е разделен на две части – пречиствателна станция за отпадни води, която е изпълнена и работи безпроблемно, и реконструкция и изграждане на ВиК-мрежата, изпълнен на 23%. Заради избора на строител за водната мрежа чрез рамково споразумение този проект е изцяло суспендиран от Брюксел и е наложена финансова корекция на цялата стойност усвоена по ИСПА по този компонент от 1.466 млн. евро.

Сливенският случай е уникален и с факта, че това е единственият обект по ИСПА, където държавата прехвърли отговорността на местната власт да направи обществените поръчки за избор на изпълнител. Кмет на Сливен по това време е Йордан Лечков. Ефектът от новаторския му подход, за който Брюксел му показа червен картон, беше спиране не само на ИСПА-проекта, но и на този от оперативна програма “Околна среда”, където изпълнителите също бяха избрани чрез рамково споразумение. Сливенчани пък бяха принудени близо две години да ходят по разкопани улици и да си трошат колите. Сега проектът получи нов шанс да се реализира със средства по “Околна среда”.

Загубените пари за сероочистките на ТЕЦ “Марица-изток 2”

Най-големият провал по ИСПА в сектор “Околна среда” обаче се оказа изграждането на сероочистващите инсталации към блокове 5 и 6 на държавната ТЕЦ "Марица–изток 2". И тук причината е в тръжната процедура. За изпълнител бе избран италианско-китайския консорциум “Инсигма-Идреко” с оферта от 85 млн. евро. На второ място е класирано предложението на "Алстом Пауър" (поделение на френската "Алстом") с цена от 103 млн. евро.

Проблемът идва от факта, че "Инсигма" има лиценз да използва само в Китай технология на "Алстом" за т.нар. мокро сероочистване на димните газове на ТЕЦ. Така след търга французите протестираха, че "Инсигма" е спечелила, използвайки нелегално тяхна технология. Комисията за защита на конкуренцията и Върховният административен съд отсъдиха, че държавата не може да се намеси в спора, защото търгът е проведен по критерии на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а не по българския закон за държавните поръчки. Така спорът стига до европейската служба за борба с измамите ОЛАФ и Брюксел спря парите за проекта, като настоя и за връщането на дадените вече 7 млн. евро аванс. В крайна сметка България засега губи цялата помощ по ИСПА от 17 млн. евро плюс заема от ЕБВР от 36 млн. евро за изграждане на сероочистващите инсталации. Понеже страната ни е поела ангажимент пред Европейската комисия да изгради инсталациите, за да не замърсява въздуха, те са построени за сметка на ТЕЦ “Марица Изток 2” и вече работят. Сега България води тежки преговори с Брюксел да не ѝ се налага прекомерна санкция и страната да не връща платения вече аванс от 7 млн. лв.

Транспортните проекти поскъпнаха

Най-голяма и трудна беше битката за спасяването на трите големи транспортни проекта – магистрала “Люлин”, вторият мост над Дунав при Видин – Калафат и жп отсечката Пловдив – Димитровград – Свиленград. Всички те бяха заплашени да загубят финансирането, но с много усилия и с цената на допълнително съфинансиране от българския бюджет, както и прехвърляне на дейности към оперативна програма “Транспорт”, бяха спасени с минимална загуба на средства.

Магистрала “Люлин” изглеждаше безнадежден случай за Еврокомисия и през 2008 г. беше давана като пример за лошо управление редом с такива проекти като плувен комплекс за крокодили. В крайна сметка магистралата беше спасена с допълнително финансиране от държавния бюджет от 43 млн. евро за турския консорциум “Мапа – Ченгиз”. Заради прехвърлянето на сроковете с няколко месеца, първоначално Брюксел беше наложил финансова корекция на 10% от стойността на обекта, но в крайна сметка България успя да се пребори и да избегне санкция заради забавянето.

Другият критичен транспортен обект беше скоростната жп линия Пловдив – Димитровград – Свиленград. Изграждането на участъка от Димитровград до Свиленград беше толкова много забавен по вина на държавата и изпълнителя – италианската “Асталди”, че България предпочете да се откаже от тази отсечка и да загуби около 70 млн. евро по ИСПА, но успя да договори с Брюксел прехвърлянето ѝ по оперативна програма “Транспорт”. Причините за провала на този обект са много. От една страна е фаталното забавяне на държавата с отчужденията и археологията. От другата страна е фирмата “Асталди”, която игра с дъмпингова цена на търга, за да го спечели и след като видя, че няма да може да изпълни обекта от Първомай до Свиленград за 136 млн. евро, се отказа.

Дъмпингова се оказа и цената на испанската FCC за изграждането на втория мост над Дунав при Видин – Калафат. Този обект също беше пред спиране от Европейската комисия заради сериозното забавяне в сроковете. В крайна сметка обаче България успя да го спаси с допълнително финансиране от над 30 млн. евро и удължаване на срока с две години – до края на 2012 г. Към момента финансовото изпълнение на проекта е над 91%. На 24 октомври по моста пък тържествено ще минат един десен премиер Бойко Борисов и левия му колега Виктор Понта, за да покажат, че все пак, въпреки трудностите, нещата могат да се случват.

Макар и да се разминаваме със загуба от около 100 млн. евро, ИСПА-уроците изглежда останаха не научени от българската администрация и бизнеса. Така в края на този програмен период 2007 – 2013 г. отново ще се наложи да спринтираме, за да усвоим по-голямата част от европейските средства.

Още по темата
Още от Бизнес

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?