С главата надолу

Тези дни група народни представители внесоха в Народното събрание проектозакон за изменение на Закона за филмовата индустрия. В проекта се предвижда продуцентите на пълнометражни игрални и телевизионни филми да получават данъчни облекчения от държавата.

На пръв поглед всичко прилича на практиките за данъчни облекчения в Европа. Но приликата е само външна – целта на този проектозакон е да защити определени частни интереси, а прилагането му ще доведе до източването на милиони левове от държавата.

Целта на данъчните облекчения в областта на киното в страни като Франция, Германия, Ирландия, Белгия, Англия, Люксембург, Унгария е да се стимулира националното кино, европейските копродукции и да се привличат чужди инвестиции във филмопроизводството на всяка една страна. Поради липса на фондове за кино в България (каквито съществуват във всички изброени по-горе страни), които да акумулират средства от източници извън държавния бюджет, проектозаконът за данъчните облекчения у нас е неприложим както за българските филми, така и за европейските копродукции. Данъчни облекчения ще могат да ползват американските продукции и сериалите на големите частни телевизии.

Всичко е уж същото като в Европа, а е точно обратното. Липсват фондовете и всичко се обръща с главата надолу.

Оставям на специалистите да преценят, дали този проектозакон е нарушение на европейското законодателство. Аз мога само да твърдя, че такава драконовска мярка спрямо националното и европейското кино едва ли може да се измисли някъде другаде. Камо ли да се внедри.

Но нека продължим с "българския принос”.

В законодателствата на гореизброените страни са въведени културни критерии, които кандидатстващите филми трябва да покрият (така наречените cultural tests), които не позволяват на булевардното комерсиално кино, нито на форматните телевизионни сериали да се възползват от тези облекчения (”форматен” означава неоригинален, взет отвън, като сериала "Забранена любов”, например, за разлика от турските сериали, които са наистина турски). Няма и помен от тези cultural tests в нашия проектозакон. И отново – всичко уж е същото, само дето е изпусната една дреболия, някакви си cultural tests, превземки, дето нямат дори превод на български.

Продължаваме нататък с българския принос. Всеки продуцент, който е заснел своя треторазряден американски филм или форматен телевизионен сериал, заверява разходите си в Националния филмов център и срещу издадената му оттам тапия получава удостоверение за данъчен кредит от Националната агенция за приходите, която си прихваща данъчните задължения на продуцента към държавата.

И сега внимание! Тук българският принос е наистина съществен. Ако след прихващането на данъците, в данъчния ваучър останат още пари, продуцентът може да продаде ваучъра си на трети лица (естествено, с отстъпка).

Какъв алъш-вериш! Неслучайно процентът, предвиден от вносителите на проектозакона, е 30 процента от разходите на продуцента (в другите страни е между 10 и 20) - за да може хората да си платят данъците, че да им остане и нещичко за продан.

Нека си представим нещата в цифри – някоя голяма наша частна телевизия произвежда сериал за 5 милиона евро. Българската държава опрощава данъци на тази телевизия в размер на 1 500 000 евро. Впечатляващо! Голямата наша частна телевизия е длъжна по закон да изразходва част от приходите си за българска телевизионна филмова продукция – такова, за съжаление, е европейското законодателство. Именно тази принуда, залегнала в закона за медиите, се опитват да облекчат вносителите на измененията в проектозакона за филмопроизводството – 30 процента от разходите на частната медия да бъдат поети от българския данъкоплатец.

Една моя позната икономистка ми каза: "Не, този закон няма да мине - дори в България”. Аз обаче не съм чак толкова сигурен. Защото в него се намесват и други корпоративни интереси – на най-големия филмов продуцент в страната, който разполага и с най-голямата база за киноуслуги – приватизаторът на Киноцентъра Дейвид Варод.

Само допреди шест месеца сегашният зам.-министър на културата, печално известният с гафовете си напоследък Димитър Дерелиев, който е и ресорен министър за киното в министерството, беше член на борда на компанията на Варод "Ню Бояна”. Преди да влезе в правителството, Димитър Дерелиев излезе от този борд, но само няколко месеца по-късно влезе отново, този път като представител на държавата. Така един зам.-министър, който е бил член на борда на една частна филмова компания, сега отново е член на същия този борд, но като държавен служител.

Аз не мога да преценя дали в двусмисленото положение на Дерелиев има конфликт на интереси, но със сигурност мога да твърдя, че той работи срещу българското кино, чиито интереси той е длъжен да защитава по силата на своето назначение в правителството. С активното негово участие българското кино бе ощетено с 2 милиона лева за 2009 година и с 8 милиона за 2010 г., като по този начин беше нарушен Законът за филмовата индустрия. Сега с поправката на същия този закон Дерелиев недвусмислено заявява своята истинска принадлежност и целта на своето присъствие в правителството.

Така или иначе, нито Дерелиев, нито неговият шеф Вежди Рашидов са инициатори на този опит за източване на българската държава чрез данъчните кредити – те са само проводници и изпълнители. Нещата са много по-сериозни и идват много по-отгоре. И точно това ми пречи да повярвам на моята приятелка икономистка, че този проектозакон няма да мине - дори в България.

Две думи в заключение. По мое мнение опитите за източване на нашата държава въобще не са спрели – те просто се пренасочиха в области, които Европейският съюз все още не е осветил и не е наложил санкции. А начините, по които става това източване, винаги са уж законни. Взема се един читав принцип за стимулиране на едно производство чрез облекчаване на данъците, но се изкривява, опорочава, побългарява и става генератор на корупция и беззаконие.