Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

С главата надолу

0 коментара

След като обиколих почти цяла Америка и осъществих редица радиопредавания с живr включвания из цялата страна, в които въпросът за Ирак често се обсъждаше, стигнах до следното изцяло ненаучното заключение "Не вярвайте на статистиките, които твърдят че повечето американци подкрепят военната атака срещу Ирак. Това просто не е вярно."

Не е вярно също тока, че обществеността е твърдо против американските действия срещу Саддам Хюсеин. Истината всъщност е, че повечето американци са объркани.

Най-често задавания въпрос в ефир беше горе-долу такъв: "Как стана така, че изведнъж обявихме война на Саддам? Разбирам, че пренебрегва резолюциите на ООН и че притежава опасни оръжия, но той никога не ни е заплашвал, и ако все пак го направи, не можем ли просто да го унищожим? Това, което всъщност ме притеснява е, че Осама и останалите терористи все още са на свобода."

Именно тези въпроси, според мен, изразяват мнението на повечето американски граждани. Дълбоко в себе си те вярват, че Садам "може да бъде възпрян". Той не е заплаха за САЩ и никога няма да бъде, защото той беше възпрян по същия начин, както бяха възпряни Русия, Китай, Северна Корея. Той е наясно, че само да направи и най-малкия намек за нападение и ние ще го унищожим. Садам винаги е бил склонен към убийства, но не и към самоубийства. Всъщност през целия си живот той се усъвършенстваше в изкуството да оцелява, защото той обича живото повече, отколкото мрази нас.

Това, което тревожи американците не са преодоляемите заплахи като Садам. Това, което ги тревожи са "неспираните от нищо заплахи" - като онези млади арабски мюсюлмани, които ни удариха на 11 септември и които все още се укриват. Американският народ би платил каквато и да е цена, за да елиминира съществуващата неспираната от нищо заплаха - терористите, които ни мразят повече отколкото обичат собствения си живот и именно за това са непреодолими.

Споделям това мнение и именно за това смятам, че дебата относно Ирак е обърнат с главата надолу. Повечето стратези настояват, че единствената причина за нахлуването ни в Ирак е да премахнем оръжията за масово унищожение,а не е смяна на режима и изграждане на демократични ценности. С това аз не съм съгласен.

Смятам, че възможността Садам да използва оръжия за масово унищожение срещу нас силно се преувеличава. Това, което ме ужасява е вероятността от нов 11 септември - на моята алея, на моето летище, в моя квартал, извършено от яростни млади мюсюлмани, провокирани от псевдо-религиозен радикализъм, възникнал в някоя джамия в Саудитска Арабия, Египет или Пакистан. Единственият начин за справяне с тази заплаха е цялостна промяна на контекста, в който израстват и се изграждат тези млади мъже, а именно всички арабско-мюсюлмански държави, които в сблъсъка с модернизацията се превърнаха в машини за производство на бойци-камикадзе, които са заплаха, която не може да бъде спряна.

В този смисъл аз подкрепям едно нападание на Ирак единствено при условие, че това ще доведе до смяна на режима и демократизация. Защото това, от което арабският свят силно се нуждае всъщност, е ефективно работещ модел - прогресивен арабски режим, който само със своето съществуване ще създаде стимул и вдъхновение за постепенна демократизация и модернизация в регона.

Осъзнавам сложността на задачата за демократизиране на един претенциозен Ирак. Това ще бъде една огромна, продължителна и скъпо струваща задача - ако естествено тя въобще е реализуема. И не се притеснявам да си призная, че не зная доколко тя наистина е възможна. Всичко , което зная е, че това е най-важната задача, която си струва да изпълним и да дебатираме. Защото единственият начин да унищожим машината, произвеждаща поколение след поколение от камикадзета и неспирани от нищо бойци, е да помогнем на арабите да променят поетапно контекста - контекст, който днес е доминиран от антидемократични режими и антимодерни религиозни лидери и гурута.

Тези самоотвержени и неспирани от нищо бойци са млади мъже, изпълнлени с ярост, тъй като са възпитани в духа на исляма като най-съвършената форма на монотеизъм. Същевременно те виждат около себе си, в родните си страни единствено мизерия, пренебрежение и репресии. И те се чувстват унижени от всичко това, от контраста в сравнение със Западния свят и от начина, по който се чувстват. Именно това унижение, тази липса на уважение към самите себе си ги поддиква към самоубийствено отмъщение. Защитата на достойнството е мощен мотив в човешките отношения.

Преодоляването на този вакуум в името на достойнството ще отнеме десетилетия. Ние можем да помогнем, но този процес ще бъде успешен единствено при наличието на воля от страна на арабските народи. И може би именно това наблюдаваме в момента. Палестинските законодатели наскоро гласува недоверие на Арафат. Някои по-смели арабски интелектуалци издадоха доклад за състоянието на човешките права в арабските страни, който стига до извода, че арабско-мюсюлманският свят е изостанал поради ограничаването на свобода, липсата на съвременно образование и нарушаването на правата на жените.

Ако не открием някакъв начин да съдействаме на тези държави да преодолеят този дефицит на човешки права и свободи сега, когато достъпът до малки и по-малки ядрени оръжия е все още ограничен, е твърде вероятно тези млади, ядосани и неспирани от нищо бойци, да ни взривят много преди Садам да е направил каквото и да е.

* - Томас Фридман е носител на наградата Пулицер за 2001 г. за коментар. Бил е кореспондент на вестника в Бейрут и Ерусалим през периода от 1983 до 1988г. Фридман е награждаван с Пулицер през 1983 г. за международна кореспонденция от Ливан и през 1988г. за международна кореспонденция от Израел.

Книгата му - "От Бейрут до Израел" печели Национална награда на книгата за документална литература през 1989г.

Превод Mediapool

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.