Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

С изборите в Алжир армията иска да възстанови една "фасадна" цивилна власт

0 коментара
Бившият президент на Алжир Абделазиз Бутефлика и генерал Ахмед Гаид Салах

Алжирската армия - стълб на режима, свикнала през години да действа задкулисно, сега бе принудена открито да упражни властта си. Налагайки провеждането на 12 декември на президентските избори, срещу които се обявиха много хора, генералният щаб иска да възстанови цивилната фасада на управлението, зад която той ще дърпа конците, казват експерти.

С падането от власт на Абделазиз Бутефлика, който през април бе принуден от "Хирак" (безпрецедентното народно движение на обществено недоволство) да подаде оставка след 20 години на власт, "висшето военно командване се озова на сцената против волята си, упражнявайки реалната власт", припомня Мусаб Хамуди, докторант в парижкото Висше училище по обществени науки.

"Това е доста неудобна ситуация за военните, защото те обичат да действат прикрито" в една система, която се характеризира със своята потайност, подчертава изследователят, който изучава авторитаризма в Алжир.

За алжирците олицетворение на това "висше военно командване" с неясни контури е генерал Ахмед Гаид Салах, началник на генералния щаб на армията от 15 години, който задава тона на безличния президент Абделкадер Бенсалах и на правителството, натоварено да ръководи текущите дела.

"Той официално е само заместник-министър (на отбраната), но се държи като истинския господар на страната. Това е абсолютно безпрецедентна ситуация", въпреки че "армията винаги е била в центъра на управлението", казва Жан-Пиер Филию, преподавател във Висшето училище за политически науки (Sciences Po) и автор на есето "Алжир, новата независимост".

"Движението "Хирак" да бъде използвано"

Армията се оказа на първа линия срещу протестното движение, което смяташе, че може да успокои, като принуди Бутефлика да подаде оставка и вкара в затвора мразените емблематични фигури на режима му.

На демонстрациите лозунгът "Армията и народът са братя" бе заменен от "Генералите да вървят на боклука" и "Гаид Салах е предател".

След обявяването на независимостта през 1962 г. армията е "държава в държавата" и "политиката винаги е в ръцете на военните", казва Камел Шеклат, експерт по Магреба в Центъра за социологически и политически изследвания в Париж.

"Хирак" се противопоставя на всичко това с лозунгите "Вървете си всички" и "Държава на гражданите, а не държава казарма" - това е нещо съвсем ново (. . .)".

Удовлетворяването на исканията на демонстрантите "не е в дневния ред на ръководителите на армията - доказателство за това е силовото налагане на президентските избори, срещу които са повечето алжирци", казва експертът. "Армията иска просто цивилна фасада на властта си и да прехвърли на бъдещия президент политическата, икономическата и социална криза - това е времето движението "Хирак" да бъде използвано. Генералният щаб иска промяна в системата, а "Хирак" иска промяна на системата", обобщава Шеклат.

Според Жан-Пиер Филию, "ако алжирската криза доказва нещо, това е очевидната липса на политическо мислене у лидерите на армията, които искрено се надяват да възстановят статуквото и да сложат край на "Хирак", налагайки възстановяването на фасадно цивилно управление".

"Неразбирателства"

С отказа си да направи каквито и да е отстъпки на "Хирак" армията отказва "да стане свидетел как процесът на политически преход се изплъзва от нейния контрол" и по този начин да рискува "премахване на системата, която действа от обявяването на независимостта", казва Флавиен Бура, експерт по Магреба и Близкия изток в Института за стратегически изследвания на военното училище (в Париж).

Белязана от "проваления демократичен преход от началото на 90-те години", когато армията принуди президента Шадли Бенджедид да подаде оставка и прекъсна парламентарните избори, които се очакваше да бъдат спечелени от ислямистите, "военната йерархия не иска отново да се ангажира с политическото управление" - директно или чрез репресия, казва експертът.

Репресията на бунтовете през 1988 г. и ролята ѝ по време на гражданската война (1992-2002 г.) сериозно навреди на образа на армията.

"Военните имат много да губят, че да се намесят пряко в политиката. Още повече, че икономическата ситуация е изключително сложна и тревожна и малко хора имат желание да се занимават с нея. Със сигурност не и военните", изтъква той.

Въпреки това много въпроси остават без отговор.

"Всички ли единодушно подкрепят началника на генералния щаб? Има ли вътрешни спорове на най-високо ниво във военната йерархия? Склонен съм да мисля, че има, но съществува и обща воля нищо да не бъде излагано на показ", тъй като "армията иска да демонстрира единство".

Мусаб Хамуди твърди, че в армията има "доста осезаеми вътрешни спорове", които обясняват и защо за армията е толкова важно спешно да бъдат организирани избори.

Що се отнася до новия президент, той "няма да има никаква власт по големите въпроси. Той ще получава нареждания (от генералния щаб) - понякога те ще бъдат косвени, както винаги е било досега".

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.