С Крим Путин завзема цяло море от запаси на нефт и газ

С Крим Путин завзема цяло море от запаси на нефт и газ

Когато анексира Крим през март, Русия придоби не само земята, но и три пъти по-голямата зона от черноморския шелф с права върху подводни ресурси, чиято потенциална стойност е трилиони долари, пише "Ню Йорк таймс". Русия представи завземането като възстановяване на територия, принадлежаща ѝ по право, без да привлича вниманието към петролно-газовата треска, която напоследък кипи в Черно море.

 

Но по този начин Русия разширява морските си граници, с което тихомълком получава господство над петролни и газови резерви, нанасяйки силен удар по надеждите на Украйна за енергийна независимост, отбелязва изданието.

 

Съгласно международното право държавите получават суверенитет върху зона от 230 мили отвъд бреговата линия. Само преди две години Русия безуспешно се опита да получи достъп до енергийните ресурси в същата територия чрез договор с Украйна.

 

Това е голям удар, коментира Карол Сейвиц, експерт по въпросите на сигурността в Масачузетския технологичен институт. "Това лишава Украйна от възможността да развива тези ресурси и ги предоставя на Русия. Украйна става по-уязвима от руски натиск", допълва той.

 

Анексирането на Крим от Русия бе "толкова очевидна" игра за офшорните богатства, казва Жил Реликоле, директор по европейски и международни въпроси в океанографския институт на Франция.

 

Говорителят на руския президент Владимир Путин заяви, че "няма връзка" между анексията и енергийните ресурси, добавяйки, че Русия дори не се вълнувала от нефта и природния газ. "Сравнени с целия потенциал, който притежава Русия, тук нямаше никакъв интерес", коментира Дмитрий Песков в събота.

 

Exxon Mobil, Royal Dutch Shell и други крупни международни компании вече проучват Черно море, а според някои анализатори от бранша потенциалът на Черно море съперничи с този на Северно море. Разработването на находищата в Северно море, започнало през 1970-те години, вдигна икономиките на Великобритания, Норвегия и други европейски страни. Според американския геолог Уилям Райън, черноморските придобивки предоставят на Русия потенциално "най-добрите" дълбоководни нефтени залежи.

 

Експерти са на мнение, че засилването на икономическите санкции може да забави Русия в усвояването на завзетите територии в Черно и Азовско море, тъй като достъпът ѝ до западно финансиране и технологии ще бъде ограничен.

 

Междувременно Русия вече сложи ръка върху кримското подразделение на националната газова компания на Украйна.

 

Русия се държи агресивно и вече завзе две сондажни платформи, казва Владимир Сокор, експерт по Евразия.

 

Светът все повече се насочва към добив на нефт и газ от морския шелф, припомня "Ню Йорк таймс". Държавите си поделят потенциално апетитните морски територии съгласно насоките на Конвенцията за морско право от 1982 г. Споразумението дава права на морските държави да претендират за изключителни икономически зони, които могат да достигат до 200 морски мили навътре от бреговете им. Всяка държава може да разработва, добива и управлява подводните ресурси, намиращи се в нейната зона.

 

Преди две години край бреговете на Румъния бе открито крупно находище на газ. През април 2012 г. Владимир Путин, тогава министър-председател, подписа споразумение с италианската компания ЕНИ за геологически проучвания в руската зона в североизточната част на Черно море. Размерът на руската черноморска зона преди анексирането на Крим е приблизително 26 000 кв. мили, горе долу колкото е голяма Литва.

 

Месец по-късно експерти в областта на проучването и добива на петрол се събират на конференция, на която изнасят дълъг доклад на тема "Дали Черно море е новото Северно море" и представят геологически изследвания, които оценяват морския шелф на Украйна като съдържащ "огромен потенциал", докато руският се оценява като по-малко атрактивен.

 

През август 2012 г. Украйна обявява, че е подписала споразумение с група компании начело с
Exxon за добив на нефт и газ в дълбоките води на украинския черноморски шелф. Руската компания "Лукойл" претендира да получи същия договор, но Украйна предпочита американската оферта. Според украинските власти разработването на находището ще струва 12 млрд. долара.

 

Черно море загрява, съобщава в заглавие специализираното британско списание GEO ExPro през 2013 г. и посочва, че в района на Черно море се забелязва явно раздвижване, особено в дълбоките води.


Когато Русия завзе Кримския полуостров от Украйна на 18 март, тя публикува договор за присъединяване между новообявилата се Република Крим и Руската Федерация. Добре покрито в документа – в чл.4 раздел 3 – едно изречение казва единствено, че разграничаването на морските пространства през Черно и Азовско море ще се регулира от международното право.

 

Според американския специалист д-р Райън новото морско пространство, за което Русия претендира около Крим, е около 36 000 кв. мили, които да добави към съществуващото си морско пространство в Черно море. Новата морска територия е близо три пъти по-голяма от сухопътната, която Русия анексира.

 

Към този момент малцина наблюдатели обръщат внимание на този аспект. Изключение беше Румъния, чиято черноморска икономическа зона граничеше с тази на Украйна, преди да дойде Русия.

 

"Румъния и Русия ще станат съседи", писа на 24 март румънският в. "Романия либера" като отбелязва, че новата морска граница може да се превърне в потенциален източник на конфликт. Много държави оспориха присъединяването на Крим към Русия и по този начин законността на нейните претенции за територии в Черно и Азовско море. Румънският вестник обаче цитира анализатори, които смятат, че другите страни, които граничат с Черно море – Грузия, Турция, България и Румъния – мълчаливо ще признаят анексирането на Крим, "за да избегнат открит конфликт".

 

Анализатори смятат, че след присъединяването на Крим ще бъде променен маршрутът на "Южен поток", което ще спести на Русия пари, време и инженерни трудности. За да заобиколи украинските териториални води, Русия планира трасето на тръбата да минава през най-дълбоките части на Черно море, през турски води. Но сега може да избере далеч по-директен път през новоприсъединената акватория, ако проектът все пак тръгне, тъй като украинската криза постави реализацията му под съмнение.

 

По отношение добива на нефт в тази акватория, компаниите казват, че техните сегашни договори с Украйна вече са във висящо положение. Според анализатори, в близко време нови договори едва ли ще бъдат подписани, като се има предвид продължаващото напрежение в Украйна и усилията на САЩ да засилят натиска спрямо Русия.

 

САЩ използват възможностите си да блокират руските ходове в морските зони. През април бяха наложени санкции на "Черноморнефтегаз", която е подразделение на украинската национална газова компания и която бе национализирана от Република Крим.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?