С критиките си посланикът на САЩ защитава българския обществен интерес

Критиките, които американският посланик у нас Джеймс Пардю отправи към работата на правораздавателната система, и в частност на прокуратурата, обидиха политици и водещи фигури от съдебната система, които твърдят, че Съединените щати нямат право на подобен вид намеса във вътрешните работи на България. Прокурори дори отправиха призиви за отзоваването на посланик Пардю.

Отговорът на този въпрос има два аспекта. Първо - какво точно каза посланик Пардю, и второ - от чие име го каза. Относно първата част. Това, което САЩ очевидно се опитват да изпратят като послание до София, е че по цял свят журналистите и хората, които се опитват да извадят на светло случаи на корупция, са защитавани от закона, а не преследвани от него. И тъй като при нас напоследък зачестиха случаите на преследване на хора, разкриващи корупция, реакцията на САЩ не закъсня. Става дума за журналистите от ББС, разкрили случая на корупция, свързан с Иван Славков; за ген. Атанас Атанасов, обвинен във връзка с подписан от него доклад за корупция във властта; за румънския журналист, който засне случаи на корупция на митницата. Това са все инциденти, които би трябвало да са в интерес на обществото и които, за съжаление, в България биват тълкувани по точно обратния начин. И това е причината САЩ да реагират толкова остро.

Що се отнася до втория аспект - от чие име говори посланик Пардю, аз мисля, че тук никой от нашите държавни мъже и жени не трябва да си правят илюзии, че става дума не за лично мнение на посланика.

Това, което каза посланик Пардю, е мнението на САЩ за ставащото в България.

Смея да твърдя, че такива изявления не могат да се правят без инструкции от центъра. И в този смисъл, позицията със сигурност съвпада с личното мнение на посланика, но при всички случаи това е становището на официален Вашингтон.

Изказването на посланик Пардю вписва ли се в световната концепция за дипломатически отношения между две страни?

Разбира се, че държава, която все пак е важен партньор, изключително силен световен играч, като САЩ, но и държава, която до голяма степен е била логистичната, идейната и материалната подкрепа на прехода в България, има право на становище по този преход. Аз не виждам никакво противоречие. Не смятам и че това противоречи на каквато и да било световна практика.

Интеграционните процеси на България в рамките на НАТО и в ЕС предполагат да слушаме подобни критики, така че да изпълняваме изискванията в процеса на модернизация на нашето общество.

Изключително злощастно е обстоятелството, че се стига дотам. Аз съм съгласна с голяма част от недоволните напоследък, че всъщност не е много достойно отвън да ни се казва, че има недостатъци в нашите действия. Но очевидно тези недостатъци са толкова фрапантни, и очевидно няма в България сили, които да се справят с тези недостатъци достатъчно добре, та нашите партньори отвън са принудени да ни помагат по този начин. Защото не става дума за каквото и да било желание за намеса във вътрешните работи. Става дума за желание за помощ, за защита на българския обществен интерес за борба с корупцията.

Жалко е, че ние не успяваме да се справим с това. Дори нещо повече - хората, на които данъкоплатецът им плаща, за да се грижат за борбата с корупцията, преследват тези, които разкриват случаи на корупция, а не корумпираните.

Тогава как можем да си обясним призивите за отзоваване на американския посланик?

Това не си струва дори да бъде коментирано. То е съпротива на системата, от една страна. От друга страна, има за съжаление нещо доста провинциално в този вид реакция. Защото, вместо да се стреснем и да погледнем какво става у нас, ние се опитваме да търсим виновниците навън. Не мисля, че това има нужда от коментар.