С кушии отбелязахме Тодоров ден

Православната църква почита днес църковния празник Тодоровден. Той се отбелязва винаги в първата събота на Великденския пост.

И тази година българите ще отбележат празника при спазване на строги противоепидемични мерки. От поколение на поколение се предава легендата за Свети Тодор, който на този ден облича девет кожуха, яхва коня си и отива да проси от Бог да дойде лятото. 

Тодоровден е дългоочакван празник, особено от момчетата и младите мъже, заради традиционните кушии - българският вариант на надбягванията с коне. Оттук идва и второто популярно име на празника, който от векове във фолклора ни се нарича Конски Великден или Тудорица.  

Обичаи и традиции

Мъжете започват да се подготвят за празника още при изгрева на слънцето. Красивите гриви и опашки на конете се сплитат на плитки, в които се добавят цвета, мъниста, пискюли. Преди състезанието се минава на водопой.

И идва ред на самата кушия, изпълнена с много емоции, желание за победа и съревнование между участниците. Състезанието на Тодоровден се гледа от цялото село и винаги се превръща в празник.

Конят-победител от кушията се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или кърпа. Заедно с другите участници обикалят къщите, за да завършат в двора на собственика му, където се играе празнично хоро.

На Тодоровден жените месят обредни хлябове. Всички питки се раздават на съседи и близки, за да бъдат здрави конете през цялата година. Вари се и жито, което се благославя в църквата. За вечеря се сяда на празнична, но постна трапеза, на която се слага отново хляб с мая, супа от гъби и леща.

Тодоровден е свързан с още няколко задължителни ритуала. На изгрев слънце децата се къпят, за да са здрави. Жените също мият косите си, за да са красиви и лъскави като конска грива. През целия ден не се яде лук, за да не се разболяват конете. 

Тодоровден днес

Конският Великден продължава да се чества и днес. Не са малко населените места из цяла България, в които този ден се превръща в незабравим празник за малки и големи.

Тази година също ще има традиционните кушии, макар на някои места да бяха отменени заради епидемията от коронавирус, като в Чепеларе и смолянското село Момчиловци.

В община Симитли обаче Тодоровден ще бъде отбелязан с водосвет за здраве и захранване на конете в населените места. Празникът започна в 10 часа на площада в село Крупник и продължава в селата Полена и Брежани. Заради въведените противоепидемични мерки той ще премине без конни надбягвания.

В Пернишко традиционните кушии са при спазването на строги противоепидемични мерки.

Днес се очаква да почерпят за своя имен ден всички, които носят имена: Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка.

Легендата разказва

Почитането на християнския светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното Средновековие, обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон.

В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Според легендите император Юлиан Отстъпник (332-363 г.) решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът направил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Легендата разказва, че Св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от император Юлиан, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.

На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, Св. Теодор отговорил: Да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий попитал също: Кой е този, с когото говори, а Св. Теодор си казал името. Предупредени, християните не купили никакви храни от пазара и затова всяка година светецът се споменава с благодарност.