Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

С най-малко пари финансираме най-много болници и най-плачевни резултати

0 коментара
С най-малко пари финансираме най-много болници и най-плачевни резултати

Преди ден здравният министър Кирил Ананиев представи твърде обща нова концепция за промяна в здравноосигурителния модел, която предвижда повече здравни каси да се конкурират с НЗОК за основния пакет с медицински услуги и хората сами да избират къде да внасят 8% здравна вноска. Представянето дойде след продължили месеци дискусии в работни групи към МЗ и проучване на холандския, германския, френския и други здравни модели в Европа с идеята да се привнесе нещо успешно отвън.

“Проучили сме, не само на ниво ЕС, опита на държави, където населението е най-удовлетворено от здравните системи и това, което се предлага от тях – например - Германия, Холандия, Франция, Израел“, обяви Ананиев при представянето на модела, на което присъстваха и експерти от Германия и Холандия, за да споделят техния опит. Ананиев отбеляза също така, че в повечето страни има конкуренция между платците на здравни услуги.

Удобно обаче бяха пропуснати общоизвестните печални факти от европейската статистика, които отреждат на страната ни едно от последните места по здравни разходи на човек и челни позиции по брой хоспитализации (т.е. скъпо лечение в болница), смъртност, детска смъртност, предотвратима смъртност, доплащане от джоба на пациентите. Или с други думи парите за здравеопазване в България са малко и се харчат неефективно.

С разпределянето на и без друго оскъдния ресурс за здравеопазване между повече платци парите няма да станат повече, а дори по-малко. И това допълнително ще увеличи доплащането от пациентите при запазване размера на здравната вноска от 8%.

600 евро здравен разход на човек у нас и над 4000 евро в Германия

Често когато се заговори за здравна реформа у нас започват спорове малко ли са парите за здравеопазване  или просто се харчат неефективно. И двете са верни. Парите се харчат неефективно, но дори при спирането на всички течове и пробойни те няма как да достигнат германските и холандските разходи. Размерът на здравната вноска у нас е 8% (при 15% в Германия) и се плаща върху среден осигурителен доход 976 лева или средно по 81 лева (40 евро) месечно. Като за осигуряваните от държавата деца, пенсионери, безработни вноската е върху половината от минималния осигурителен доход или върху 280 лева, което прави вноска от 23 лева (11.5) евро месечно.

Напълно логично това подрежда страната ни сред тези с най-нисък разход за здравеопазаване на човек в ЕС. По данни на Евростат за 2016 година с 600 евро разход за здравеопазване на човек България е сред трите страни с най-нисък разход в ЕС заедно с Румъния (400 евро) и Полша (700 евро). Средният за ЕС разход е между 2500 и 3000 евро на човек, като Германия и Холандия са доста над него с над 4000 евро на човек. С най-високи здравни разходи на глава от населението са Люксембург, Швеция и Дания с над 5000 евро здравен разход на човек.

Огромно доплащане

По отношение на разходите за здравеопазване като процент от БВП, най-високи през 2016 г. са те във Франция (11.5%), следвана от Германия (11.1%) и Швеция (10.9%). Тук България е по-скоро в средата на класацията с 8.2% от БВП за здравеопазване, половината от които обаче са частни разходи на пациентите.

Това поставя България на дъното на друга европейска класация по дял на публичните разходи за здравеопазване. По данни на СЗО към 2014 година всички държави в ЕС поддържат над 65% публичен разход за здравеопазване с изключение на Кипър (45%), България (55%), Гърция (62%), Сърбия (62%) и Латвия (63%).

Всички препоръки на международни организации в това число ЕК и СЗО са за намаляване на частните разходи за сметка на публичните. Предлаганият от министър Ананиев модел прави точно обратното – запазва размера на здравната вноска от 8% и казва, че за всичко, което тя не покрива (параметрите на новия основен пакет с медицински услуги все още не са ясни) хората ще се спасяват поединично като решат дали да се осигуряват допълнително в частен фонд или да плащат кеш при нужда.

При това европейската статистика отчита, че между 2004 и 2014 г. делът на публичните разходи за здравеопазване значително е нараснал в редица държави като
Холандия (+21.4%), Швейцария (+7.6 %), Латвия (+6.6 %) и Румъния (+5.8 %.) и е спаднал в Ирландия (-10.2 %), Сърбия (-7,0 %), България (-6.2 %)и Португалия (-5.3%).

Много болници и хоспитализации

С малкото публични разходи за здравеопазване обаче България поддържа една от най-раздутите болнични мрежи в ЕС и най-високото ниво на хоспитализации. Т.е. малкото пари се харчат за най-скъпото възможно лечение вместо за профилактика и превенция.

По данни на Евростат за 2016 година България е втора след Германия с 603 болнични легла на 100 000 население. Първа е Германия с 606 легла на 100 000 души, следвана от Литва - 581, Австрия 551, Румъния 517. На дъното са Швеция с 215 болнични легла на 100 000, Испания с 241, Дания -252, Италия – 264.

Между 2004 и 2014 г. средният брой на болниците в ЕС намалява с около 7%. Намалението е с 2% в Чехия (равно на 5 болници) и ‐47% в Ирландия (равно на 84 болници). За същия период общият брой на болничните легла на 100 000 жители
намалява с около 12%. България отново е на обратния полюс със 17% увеличение на болнични легла за този период заедно с далеч по-скромния ръст в Холандия (+ 4%) и
Хърватия.

България е шампион и по брой хоспитализации - над 320 случая на 1000 души население, следвана от Австрия, Германия и Литва с малко над 250 хоспитализации на 1000 души. Средно в ЕС броят на хоспитализациите е около 170 на 1000. В Кипър, Португалия, Испания и Холандия хоспитализациите са най-малко под 130 на 1000 души население.

Страната ни е и с високи нива на предотвратима смъртност. През 2015 по данни на Евростат 33% от смъртните случаи в ЕС или около 570 000 смъртни случая се считат за ненавременни или предотвратими, като те са причининени основно от сърдечно-съдови и онкологични заболявания.

Най-голям дял на предтвратимите смъртни случаи са регистрирани в Румъния (48.6%), Латвия (47.5%), Литва (47%) и Словакия (44.2%), като България се нарежда веднага след тях с 43%.

Конкуренцията не може да замести липсата на политики 

Въпреки че причините за голяма част от статистиката са ясни: малко публични разходи за здравеопазване, неефективното им разходване, поддържането на неефективна и раздута болнична мрежа, липсващи профилактика и превенция повечето от тях не са адресирани по никакъв начин в предлаганите промени в здравеопазването.

Вероятно министър Ананиев и екипа му очакват пазарът сам да разреши проблема с многото болници като остави частните фондове да избират с кои от тях да работят, а останалите да изпаднат във фалит и да отпаднат по естествен път. Сред очакванията към новия модел министър Ананиев е записал и подобряване на профилактиката и превенцията, но без да е ясно как те ще се подобрят от самосебе си без да бъдат адекватно финансирани. 

През 2018 година едва 39% от здравно осигурените са отишли на профилактичен преглед и истината е, че сегашният бюджет за първична помощ не би могъл да осигури по-високо ниво на профилактика. За първичната медицнска помощ при личните лекари НЗОК в момента плаща нищожните 225 млн. лева на фона на над 4 млрд. общ разход, от които 2 млрд. лева за болниците и 1 млрд. лева за лекарства. Съществено увеличение на парите или промяна в пакета за профилактика не е имало от години.

Наскоро управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев съобщи, че по негови изчисления само за профилактични прегледи на простата при мъже над 50 – годишна възраст, са необходими допълнително 60 млн. лв. годишно. 

“Ако започнем да заплащаме и колоноскопии на всички, примерно над 50 годишна възраст, необходимите допълнителни средства нарастват до 300-400 млн. годишно“, обясни той.

Да, профилактика би пестила в дългосрочен план милиарди от болнична помощ, удължена преживяемост, би запазила работоспособността на хората в много по-голяма степен, но също така не е безплатна и са нужни многомилионни инвестиции в нея.

А конкуренцията между много здравни каси няма как да ги осигури автоматично. Нужни са политики, които частните фондове също няма как да формират сами. Освен ако всеки не се спасява поединично. Каквато явно е идеята на “новия здравен модел“.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.