С най-високи доходи са информатици от СУ и мениджъри от Американския университет

Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ) затвърждава лидерската си позиция в Рейтинговата система на висшите училища в България. На 18 ноември, ден на патронния му празник, СУ бе обявен за първенец в 21 от 52 професионални направления.

Данните в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България очертават тенденция за постепенно подобряване на реализацията на специалистите, придобили висше образование в България през последните 5 години, но в същото време потвърждават наличието на големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото образование в зависимост от завършената специалност и висше училище.

Това са основните изводи от шестото издание на Рейтинговата система, представено в петък в Министерство на образованието и науката (МОН).

Рейтинговата система не само подпомага информирания избор на кандидат-студентите, но има значение и за реализирането на политика, каза министърът на образованието в оставка Меглена Кунева. Тя призова висшите училища да се възползват максимално от този инструмент и да определят кои са силните им специалности. Това е от особено значение, тъй като до 2020 г. финансирането на база качество достигне 60% от общата държавна субсидия, изтъкна министърът.

В последните години се наблюдава рационализация на избора както при студентите, така и при самите висши училища, посочи Георги Стойчев от институт "Отворено общество“, партньор на МОН в изготвянето на Рейтинговата система.

Реформите започват да дават резултат. Намаляват студентите в най-масовите професионални направления (икономика, право и администрация) за сметка на инженерните специалности.

Според обновените данни в системата за 2016 г. средният осигурителен доход на завършилите български висши училища нараства от 925 лева през миналата година до 1020 лева през настоящата, а делът на регистрираните безработни сред тях спада от 3.74% през миналата година до 3.38% през 2016 г.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до 23% от близо 25% година по-рано, а този на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства от 46.54% до 47.34% през 2016 г.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления "Медицина", "Фармация", "Дентална медицина" и "Военно дело".

Най-висока е регистрираната безработица сред завършилите професионалното направление "Социални дейности" (5.46%). През 2016 г. това е единственото професионално направление, в което се наблюдава безработица над 5%, докато през миналата година с подобна висока безработица се отличаваха 6 професионални направления.

Най-ниско е приложението на придобитото висше образование сред завършилите Туризъм (19.29%).

Най-висок среден месечен облагаем доход - над 3000 лева получават завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и "Администрация и управление" в Американския университет.

Най-високи средни доходи получават завършилите професионалните направления "Информатика и компютърни науки", "Математика", "Проучване и добив на полезни изкопаеми", "Обществено здраве", "Комуникационна и компютърна техника", "Военно дело", "Металургия", "Фармация", "Медицина" и "Електротехника, електроника и автоматика".

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията "Медицина" (5.55), "Фармация" (5.50) и "Дентална медицина" (5.46).

С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направленията "Металургия" (4.16), "Материали и материалознание" (4.25) и "Животноводство" (4.32).

Софийският университет "Св. Климент Охридски“, Медицинският университет – София, и Химикотехнологичният и металургичен университет са трите висши училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа на висшите училища и реализацията на завършилите на пазара на труда. В изданието на системата за 2016 г. са включени допълнителни индикатори, измерващи регионалната значимост на висшите училища и тяхната обвързаност с местната икономика и местния пазар на образователни услуги.

Според стандартизираните класации за 2016 г. Софийският университет "Св. Климент Охридски“ е с лидерски позиции в 21 от 25 професионални направления, с които участва в класациите. Техническият университет – София има водещи позиции в 6 от общо 9 професионални направления, застъпени в него. Медицинският университет – София е първи в 5 от 5 професионални направления, в които обучава студенти. С по три първи места са Аграрният университет в Пловдив, Химикотехнологичният и металургичен университет в София, а две класации се оглавяват от Лесотехническия университет в София. Други 14 висши училища имат водещи позиции в по едно професионално направление. В 8 класации на водещи места са висши училища извън столицата.

В Рейтинговата система е публикувана информация и за най-често срещаните професии и длъжности сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение.

Рейтинговата система е достъпна на български и на английски език в интернет на адрес:rsvu.mon.bg.

Изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2016 г. е актуализирано по поръчка на МОН от консорциум "ИОО-С”, съставен от Институт "Отворено общество“ – София, и Сирма Солюшънс в изпълнение на договор с предмет "Актуализиране и поддръжка на Рейтинговата система за висшите училища в България за 2016 г.“.