С парите от ЕРП-ата чуждите инвестиции стигнаха 2,02 млрд. евро

В сряда купувачите на трите пула с електроразпределителните дружества преведоха дължимите суми по сделките - 693,2 млн. евро, и така преките чуждестранни инвестиции в България през 2004 г. заковаха сумата от 2,02 млрд. евро. Това съобщи пред журналисти вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева

От януари до октомври тази година са отчетени 1,209 млрд. евро привлечени чужди капитали у нас. Сумата представлява 6,2 процента от БВП, посочи Шулева. Тя допълни, че за ноември и декември като реални парични потоци са постъпили още 811 млн. евро, като в тях се включват и преведените пари от приватизацията на трите пакета електроразпределителни дружества.

За 2004 година общият обем чуждестранни инвестиции се равнява на сборната сума инвестиции от 2002 и 2003 година, коментира Шулева. Увеличили са се и вътрешните инвестиции, отбеляза министърът на икономиката. От януари до септември техният размер е 1,813 милиарда евро. Тази цифра е доказателство за подем на българската икономика, отбеляза Шулева.

Български фирми инвестират и зад граница в създаването на смесени предприятия, каза още Шулева. Според нея българската икономика ще се отваря постепенно и фирмите ще инвестират все повече в други страни от региона. През 2005 г. ще нарастват и инвестиции на зелено в създаване на нови производствени предприятия, технологични трансфери и бизнесцентрове. Перспективните за вложения догодина сектори са туризъм, селско стопанство, текстил и облекло, машиностроене и проектите, свързани с модернизацията на българската армия, посочи вицепремиерът Шулева.

Приходите от приватизация през 2004 г. пък възлизат на 2,048 млрд. лева. От началото на годината са приключени 1371 приватизационни сделки, отбеляза министър Шулева. Общият финансов ефект от тях е над 3 млрд. лева. Чрез фондовата борса са изкупени 1166 миноритарни пакета акции.

Благодарение на търговията с компенсаторните инструменти на фондовата борса цената на инвестиционните бонове се увеличи и вчера достигна 41 процента от номинала, а цената на другите компенсаторни инструменти - 89 на сто от номиналната стойност, посочи Шулева.