С парламента вързан в кърпа, Макрон сега е изправен пред изпитания с профсъюзите

Френските профсъюзи загубиха много от традиционните си съюзници в Националното събрание след вчерашния втори тур на парламентарните избори, но президентът Еманюел Макрон не може да си позволи да ги пренебрегва, ако иска да изпълни успешно програмата си за реформи.

Числеността на неговото мнозинство, вече осигурено по официалните данни и надхвърляща според прогнозите 350 депутати в 577-членната долна камара, означава, че Макрон и съществуващата само от година оглавявана от него центристка партия сега могат да разчитат на депутатите да упълномощят правителството да извършва реформи без продължителни преговори в парламента.

Той отстрани левицата, но сега трябва да внимава със силните профсъюзи.

Залогът не е само въвеждането на гъвкавост на трудовия пазар, която той обеща. Начинът, по който ще се справи с трудовите реформи, ще зададе също тона и за други реформи в следващите години, включително промените в помощите за безработица и в пенсионната система.

Макар и смутени от програмата на Макрон и уплашени, че той прибързва с нея, повечето синдикати изпитват облекчение, че досега правителството не пропуска да се консултира с тях и че то обеща да представи подробни предложения в следващите седмици. Въпросът сега е дали Макрон ще се съобразява с тях, заяви Жан-Клод Меи, шеф на третия по големина синдикат "Форс увриер".

"Дали ще каже: Вие не сте съгласни, но аз ще прокарам реформата насила", каза Меи в интервю за Ройтерс.

"Ако стане така, едно е сигурно, президентството му ще започне зле в трудовите взаимоотношения и ще се породят напрежения."

Дори най-благоприятно настроеният към реформите и най-голям профсъюз в частния сектор - Френската демократична конфедерация на труда (ФДКТ), отказва да изключи протести, ако бъдат пренебрегнати негови контрапредложения.

"Ние си запазваме правото като всеки друг да изразим мнението си демократично. Ако трябва да организираме протести, ще го направим", заяви шефът на ФДКТ Лоран Берже в интервю за Ройтерс.

В полза на правителството работи фактът, че профсъюзите познават и уважават новия министър на труда Мюриел Пенико, бивша ръководителка на човешки ресурси в компанията "Данон", която е заемала също редица постове в държавни и частни институции. Има огромна разлика с нейната предшественичка Мириам Ел Хомри, която се сблъска с трудности, когато бившият президент Франсоа Оланд ѝ възложи да започне предишната трудова реформа, довела до седмици на стачки и протести.

Не само че Пенико не е непознато лице, но и екипът ѝ е запознат с тънкостите на френските трудови отношения - ръководителят му е от националната асоциация на работодателите, а заместникът му е бил главен преговарящ в профсъюза "Форс увриер".

Изтичането в началото на юни на документ от министерството, показващ, че реформата може да е по-радикална от първоначално обявеното, постави правителството в положение да се мъчи да убеди профсъюзите, че документът е бил само за обсъждане и не представлява официалната позиция. Сега профсъюзите очакват с нетърпение подробни предложения и не крият несъгласието си с някои от вече представените идеи частично или изцяло.

"Задължителното начало трябва да е период на искрен диалог. Ще разберем в следващите седмици дали той ще е искрен", коментира председателят на Френската демократична конфедерация на труда Берже.

Меи от "Форс увриер" каза, че профсъюзите са изцяло против предложение работодателите да имат правото да свикват референдуми на работните места по трудови въпроси, което по думите му е равносилно на заобикаляне на профсъюзите. Синдикатите са притеснени също от намеренията да се позволи решенията за условията на труд да се взимат на ниво компании, а не на ниво отрасъл, което би отслабило профсъюзите.

Друга точка на несъгласие са плановете да се постави ограничение на обезщетенията при уволнение, които трудовите съдилища могат да налагат на работодателите.

Въпреки че Франция има една от най-ниските степени на набиране на профсъюзни членове сред развитите страни, синдикатите притежават значителна власт при изработването на колективни трудови договори, които закрилят повечето работници и служители.

През последните години обаче тяхната сила намалява постепенно, тъй като стачките станаха по-редки, по-малко разрушителни и по-малко успешни.

Разногласията между профсъюзите улесниха миналата година Оланд да наложи своята по-умерена трудова реформа, която ФДКТ подкрепи, но срещу която имащата комунистически корени Обща конфедерация на труда (ОКТ) неуспешно се противопостави с продължили седмици наред стачки.

Докато останалите профсъюзи работят за координиране на позициите си, все още съществува вражда между членовете на ОКТ и ФДКТ, която по-рано тази година измести ОКТ от позициите на най-голям профсъюзи в частния сектор.

"Ако ОКТ съзира опасност да бъде изолирана, тя трябва да се сближи повече с другите профсъюзи. Но не е ясно дали е готова да поеме по този път", заяви Жан-Доминик Симонполи, шеф на института за трудови отношения "Диалог" и бивш член на ОКТ.

Мащабът на победата на Макрон може дори да насърчи някои хардлайнери да се настроят за по-твърда битка, за да докажат, че все още са значими.

Жан-Люк Меланшон, лидерът на крайнолявата партия "Непокорна Франция", беше един от хората, обещаващи "социална борба", ако Макрон погази работническите права, които мнозина във Франция грижливо пазят.

"Предупреждавам новите сили, че ако не спазват работническите права, ще бъдат пометени в битката за трудови права", заяви Меланшон в пламенна реч, след като спечели депутатско място от Марсилия.

По БТА